Фукушима – почти година по-късно

http://www.guardian.co.uk/environment/2012/feb/28/fukushima-workers-twisted-steel-radiation

Линкът, който виждате горе е към статия на Guardian, която може да ви бъде любопитна.

Fukushima, a year on: 3,000 workers take on the twisted steel and radiation

Лично за мен, тя предизвиква две реакции – едната е любопитството какво се случва в момента във Фукушима Даийчи (комплексът на електроцентралата) и в нейните околности. Другата причина за моя интерес е информационното затъмнение, което получава от медиите вече толкова много време по темата „Фукушима” и нещата, които трябва с голямо усилие да напаснем в пъзела с липсващи части от информация.

Чрез публикацията на Guardian може да хвърлите един добър поглед върху случващото се в момента. Но това аз няма смисъл да го коментирам – всеки, който разбира достатъчно английски, за да прочете публикацията, ще получи нужната информация по този въпрос. Това, което аз искам да споделя е друго и то до голяма степен е провокирано от факта, че не само западноевропейските медии скоро след инцидента превърнаха „Фукушима” в тема табу, но и ние в България попринцип нямаме честта да получим информация – достатъчно дълбочинна и обективна – чрез която да си изградим собствена представа за случващото се. Няма също така и нито едно телевизионно или радиопредаване, в което да са събрали хора-специалисти от различни области, всеки със собствено (професионално) мнение за тази катастрофа и за последвията от нея – не само екологично, но като цяло по темата „ядрени електроцентрали”. Как можем ние да имаме мнение, когато не ни дават дори да надзърнем през дупката на ключалката?

Аз примерно искам да знам какво казват за безопасността на други електроцентрали по света. Вземете например една Франция, която осигурява енергията си в по-голямата и част от АЕЦ (ако не се лъжа, делът на АЕЦ във Франция е 66% от общия дял на електроенергийни централи в страната). Някои от тях са също толкова стари колкото Фукушима Даийчи.

След инцидента във Фукушима се чуха гласове на сеизмолози, които твърдят, че никой специалист във тяхната област, не би одобрил това място, на което е разположен реакторът за безопасно и никой дори на 1% не би твърдял, че то може да стане такова. Но въпреки, че когато реакторите са били строени, тази информация несъмнено също е била налична, те са факт, както сега е факт и радиоактивната криза, която застраши цяла Япония и направи един район невъзможен за живот, може би в близките десетилетия. „Японското (икономическо) чудо” може би ще струва по-скъпо на невинния японски народ, който сега ще плаща за грешките на своите предшественици-управлящи. Може ли това да се случи и другаде? Не можем да предскажем, но не бихме могли и да отречем, че има такъв шанс.

Както може да видите в публикацията, управителят на електроцентралата – Такеши Такахаши – не ни дава гаранции, нито желае да ни убеждава, че в момента съораженията на Фукушима са вече безопасни и не би могло да има нов инцидент. Неговите извинения звучат не на място в контекста на спомените за събитията във Фукушима. Трудно му е също да извини комуникационните проблеми на Tokyo Electric Power (TEPCO). От компанията казват още, че се стремят към най-доброто за евакуираните и тяхното бързо прибиране, но поставят на първо място безопасността им. Това звучи горчиво, казано с такова закъснение, закъснение – което не можем да каже дали е било с година, две, три или повече. Управителят на централата заявява от името на TEPCO, че целта не е била да премълчават случващото се и че са подходили небрежно, но наистина ли една толкова голяма компания няма отдел, който да се грижи единствено и само за комуникацията и с външната публика? Не е нужно да отговарям.

Това, което казва Саори Канезаки накрая на статията също има и своя скрит смисъл. Защо част от работата му е била да убеждава хората, че атомната енергия е безопасна? Било ли е просто част от презентирането на самата електроцентрала или така трябва да казват и го правят всички по света?

Може би вече зададох много реторични въпроси. И на вас ви става ясно, ако задържите поглед върху думите – отговорите са пред вас. Една мисъл ми беше споделена преди време, за жалост не знам кой е нейният първоизточник. Тя гласеше нещо подобно: „ Научния прогрес много често се използва първо в ущърб на човека, а след това в негова полза.” Може да го тълкувате, както искате. За мен, смисълът е в това, че науката се спонсорира от хората с користни цели, за които няма гаранция в чий интерес са. Има начин да знаем повече за подобни неща, има начин да оформим по-бързо и по-ясно своето мнение и ако трябва да излезем и да го изразим. Традиционните (частни) медии обаче не ни дават този шанс, който обаче рано или късно ще бъде наш в ерата на комуникацията.

, , , , , , , , , ,

  1. Вашият коментар

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: