Не толкова скритите ограничения на свободата в Запада

В публикацията надолу се споделят интересни наблюдения и разсъждения за свободата в Западните общества и Близкия изток – две силни противоположни пространства.  Оригинал на английски език: тук.

Зияд Ел-Хади твърди, че въпреки че Западните общества са привидно свободни, реално хората в Запада са заровени в дългове чрез връзка с финансови институции, който „отразяват много от характерните свойства на една угнетяваща връзка „господар-роб”: притежание, подчинение, бреме и сурови наказания”.

В Близкият Изток има зов за „свобода”, както от гражданите в неговите неспокойни граници, така и от хората от Запада. Въпреки че този апел е с добри намерения, той е забележително простоват.

Няма съмнение, че политическата свобода в Близкия Изток е ужасно ограничено. Но дали хората на запад наистина са толкова свободни, колкото си мислят?

 

Философията на свободата

В цивилизованото общество, свободата е притеснено от заповедническото „не причинявай зло на другите”. Например, ние не ценим свободата да дискриминираме, обиждаме или замърсяваме.

Свободата като цяло се разбира и дефинира като способността да избереш спрямо своята собствена воля, без принуда. Модерното ударение на свободата почти винаги пада върху изборът.

В Западът, това е типичното тържество на човешката свобода да говорят, правят, избират или преследват каквото те си искат. Повърхностното привличане на този тип либерализъм е силно, особено за гражданите на диктатури в Близкия Изток.

Но има няколко решаващи фактора, манифестирани от Западните социално-икономически и културни системи, които са почти напълно пренебрегнати в това разбиране на свободата.

Първо, свободата не се върти само около изборът; тя също обхваща и опциите, от които хората могат да избират. Кой избира и кой ни дава тези опции? Изглежда сякаш няма нещо кой знае колко демократично, например, да ти дадат две възможности за избор, особено когато имаш малко или никакво мнение около това какви са тези опции на първо място.

Второ, до каква степен, ценностите на нашето общество повлияват вариантите, от които избираме? Може да открием, че тези повърхностни влияния често са по основополагащи за свободата от статичното понятие за изборът сам за себе си.

Ще се опитам да очертая някои основни реалности, които са твърде близки до нас като индивидуалности, най-вече в нашия ежедневен живот.

 

Банкова система и дългово робство

 Нека започнем с ролята на банковата система в създаването на националния дълг. Коренът на проблема тук се нарича „банкиране чрез частичен резерв”. Това, което означава е, че всичките пари, които банките всъщност държат в техните сметки са само част от по-големия размер, които те дават на заем. Това позволява да се дават повече кредити, вкарвайки повече и повече хора в дълг. Но от къде идват тези допълнителни пари, които се дават на заем, ако не идват от банковите резерви? Е, банките ги създават от нищо чрез лостов механизъм наречен умножителят на пари. Това означава, че кредитите, които взимаме от банките са най-вече основани на нищо с присъща стойност.

Когато вземеш заем от банка, банката трансферира дигитален номер на твоята сметка. Няма истинска стойност за това, което е трансферирано; това е просто електронно число. В замяна, ти си принуден да изплатиш този „заем” с реален труд, често извършвайки шаблонна и неприятна работа, което продължава като че ли през по-голямата част от твоя съзнателен живот. И ако не можеш да се разплатиш, в случаят на ипотека, твоят дом, кола или други предмети, записани като второстепенни, които имат стойност, ще сменят своят собственик; или в случай на стандартен кредит, ти ще бъдеш осъден или твоите притежания ще бъдат отнети насила от съдия-изпълнител. Като допълнение, лихвата на твоето изплащане не само затяга примката, но удължава изплащането до безкрайност – често, до живот и отгоре.

Според благотворителната фондация Credit Action, целият личен дълг на човек от Обединеното Кралство в края на декември 2011 възлиза на 1.451 трилиона, като средния дълг на всеки възрастен великобританец е повече от средната национална заплата. Алармиращата истина е, че няма достатъчно пари в обращение, под формата на придобиван доход, за да покриете средните харчове, банкови заеми и техните натрупващи се лихви по което и да е време. Следователно, всеки ден поне 300 човека обявяват банкрут и около 100 имота са иззети от банки (това е много по-голям проблем в САЩ).

Към това може да прибавим изследване, публикувано, както в Икономическият дневник (Economic Journal) и Дневникът за здравна икономика (Journal of Health Economics), отново и отново подтвърждава връзката между дълг и стрес, депресия и ментални здравни проблеми, докато според статия, публикувана в USA Today, психолози са направили връзка между дългови проблеми и разводимост, местно насилие и дори самоубийство – висока цена за несправедливите принципи на нашата икономическа система.

Разбира се, никой директно не е насочван към тези икономически ситуации, но да направиш ипотека и да купиш кола на лизинг са практически нужди в модерната епоха. Обикновеният народ е примамен да вземе тези обременяващи отговорности, чрез съблазняваща реклама, която излъсква образа на потенциалните трудности. Прецизни тактики за силна продажба се използват от финансови продавачи да „продават продукти” (или пък заеми) и им се плаща комисионна да го правят. Ние, обикновените хора, малко, от които сме учени на основите на финансите в нашите местни училища, сме ловко подбутнати в ситуации, които водят след това надълбоко в дългове.

За да обобщим, банките те съблазняват и ти дават под наем цифри без никаква истинска монетарна стойност, карат те и ти оказват натиск да работиш здраво, за да изплатиш дълга и биха съсипали живота ти и биха взели твоите най-ценни притежания ако не го направиш. Домакинските дългове по този начин отразяват много от атрибутите на подтисническа връзка между господар и роб: притежание, подчинение, бреме и сурови наказания.

И нито една политическа партия, кандидатирала се някога за избора не предлага алтернатива на този частичен резерв, базиран на системата за банкиране с лихви още от централните банки – които печелят изобилно от тази система – наслаждават се на близки отношения с правителства в опити да въздействат осезаемо върху техните икономически политики. Към това може да прибавим финансовите лобита, които също оказват влияние на това кой участва и кой побеждава в „демократичните” избори като помагат със спонсорирането на техните политически кампании.

Така, опцията  да се освободим от това икономическо заробване не е възможна, създавайки сериозно ограничение за свободата.

Ефектите от тази несправедлива икономическа система имат и по-широки социални последици. Капитализмът слага висока цена на свободния пазар, индивидуализмът и печелбата. Това означава, че оптималното производство изисква минимално заплащане за труд, което в замяна води до намаляване на заплатите и намаления, смяната на човека с машината, и преместването на продукция към по-бедни не-Западни страни и издигащо престъпленията. ( бел. ред. – в Испания една четвърт от населението вече е безработна (55% от младите; Гърция – 60%), в много други страни общата безработицата прескача 10%).

Advertisements

, , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,

  1. Вашият коментар

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: