Може ли Западът да мисли за Русия като за равна на него?

Краят на Студената война беше по своему прием на Русия сред страните с демократично управление и с демократични свободи за обществото. Това трябваше да бъде и края на задочното съревнование между Изток и Запад и началото на нова кохезия помежду им в името на човешкия прогрес и световния диалог.

Уви, за да има диалог, не съществува условие той да бъде между равнопоставени. Но може ли наистина Русия да не бъде равнопоставена в отношенията със своите западни партньори? Като голяма световна и регионална сила, руснаците са независими в решенията си – нещо, което не се нрави на другите. В своята независимост, Русия се превръща в едно мнение с тежест, различно от това на САЩ например. Това никак не се нрави на американците. Нито по въпроси като „Сирия“, нито пък що се касае до разполагането на противоракетна отбрана.

Външният министър на Русия, Сергей Лавров, до Хилари Клинтън - генералния секретар на САЩ

Западът неведнъж наскоро демонстрира странното си отношение спрямо Русия. Липсата на поздравление от страна на Обама и Саркози за изборната победа на Путин от една страна. Наистина една формалност, един етикет, но също така и символ на неуважение към техен стратегически партньор.

Блокирането на спорни резолюции за Сирия от Русия получи силно критични отзиви, последвани от нападки за това, че страната поддържа един тираничен режим. На места се набляга на факта, че в тези резолюции се осъжда управлението на сирийския президент – Башар ал-Ассад. На заден план обаче остава желанието за неговата оставка и намеса в сирийската политика, както и договорките за противоракетна отбрана, които НАТО иска да прокара. Разбира се, Русия е убеждава, че програмата не е насочена срещу нея, а е в нейна полза и също ще служи за защита от иранската заплаха. Руснаците обаче не виждат подобна заплаха и не разбират защо трябва това да бъде организирано в задния им двор. Съмнявам се НАТО, и в частност САЩ, да поиска някога да поставя противоракетна отбрана около Китай, каквото и да се случва в региона.

След неуспехите на дипломацията в Сирия, нуждата от Русия, най-вече, и Китай за разрешаването на този проблем стана още по-голяма. Първоначално обаче и тук имаше проблем с отношенията с Русия. Вместо като партньор, на руснаците се гледаше като на инструмент, който трябва да свърши работата, проводник за целите на Запада. Една намеса в Сирия рискува да разбуни духовете още повече. За радост, сега чрез Кофи Анан се постига поне временно обединение на позициите на преговарящите, което да договори поне частично прекратяване на военни действия и осигуряване на достъп за хуманитарни помощи.

Не бива да се забравят и острите критики срещу Русия по време на изборите в страната и денонощното отразяване на стачки срещу Путин по всички западни медии. Непрестанно слушахме за огромните вълни недоволни, които обаче отново се оказаха твърде малко спрямо мнозинството, с което спечели Путин. Всичко това граничеше твърде много със злословие.

Може би Германия, единствена от Западните страни осъзнава добрата възможно да работи с Русия и да я третира като равен на нея партньор. Проектът за Северен поток е едно такова доказателство. И все пак, на Русия като цяло се гледа като страна, чието влияние трябва да намалее. Нещата обаче не бива трябвало да се въртят около това кой какви сфери на влияние има. Разбира се, това е в сферата на имагинерното. Със или без съществуването на „Студена война“, борбата за влияние е приоритет номер 1 за големите сили. В момента съревнованието се съсредоточава в Азия, където всеки иска да наложи своите разбирания за сигурност и справедливост. На моменти изглежда обаче, сякаш по-добра алтернатива от намесата е – ненамесата. Но дори и да не бяха подхранвани образите на иранската заплаха, щеше да бъде потърсена друга, която да я замести. За жалост Сирия е заплаха за самата себе си, въпрос с много по-повишена трудност за представителите на големите сили.

Дори и Русия да бъде пренебрегвана от Запада, тя сама за себе си вече намира не по-слаби съюзници другаде. Мнението на Китай притежава огромна тежест и често е в противовес на Запада. Бразилия и Индия пък са на път да изпреварят някои от водещите западни страни по темпове на развитие още през това десетилетие. Така и значението на Русия като партньор ще става все по-стратегическо и накрая няма да остане място за пренебрежение.

Advertisements

, , , , , , , , , ,

  1. Вашият коментар

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: