А защо не 6 ?
В четвъртък (19.04) беше тествана индийската ракета-носител Агни-5, която ще може да „вози“ евентуална ядрена глава. Според официални данни обсега й достига 5000км, но това може би е по-скоро долната граница. Изстрелването на междуконтиненталната балистична ракета протече успешно.
Индия отделя $46млрд. за оръжия и е сред най-бързо въоръжаващите се страни. Тази сума рязко контрастира с $11.5млрд, които страната харчи за образование на 1.3 млрд. население и $6млрд. за здравеопазване. Едно заключение се оформя в главата ми: Индия поставя военната сила пред грижата за гражданите си.
С изстрелването на Агни-5 и политиката си на въоръжаване, Индия по-скоро иска да се утвърди като световна сила, а не като заплаха. Мнения, говорещи за надпревара с Китай, звучат несериозно. По вероятната цел на Индия и да се превърне в постоянен член на Съвета за сигурност на ООН и да стане член на т. нар. „Ядрен клуб“, където са САЩ, Русия, Великобритания, Франция и Китай.
Западните страни не показват притеснение от амбициите на Индия, а Китай, който се намира в непосредствена близост, не се чувства притеснен от евентуална заплаха. Изглежда Индия е на път да получи своето място сред големите и своя глас в определянето на сегашния Световен ред. За жалост, докато страната се бори да увеличи влиянието си чрез интензивно въоръжаване, индийското население остава най-бедното, с много нисък индекс на човешко развитие.
Индия е далеч от страни като САЩ и Китай по разходи за „отбрана“. Големите сили отделят много повече от „мизерните“ $46млрд. на Индия. Представете си дори само половината от тези пари да бъдат пренасочени към борбата с глада, развитие на здравеопазването, образование, грижа за околната среда. Дори след всички тези икономически, социални, екологични и енергийни кризи, през които минава светът, няма индикация за промяна на посоката от страна на големите сили. Всичко това става за сметка на обикновените хора, на които рано или късно ще им омръзне от наложеното статукво.
Against the mainstream 