След „Арабската пролет“ може ли да станем свидетели и на западен вариант?

Маската на Гай Фокс стоеше зад много от апелите и заканите на протестиращите по света

20 години след бунтовете в Лос Анджелис, 2 години след началото на Арабската пролет, почти 9 месеца след размириците в Англия, във времето на „окупиращото“ общество, „протестиращият“ човек, бил той в Гърция, Испания или САЩ може да се превърне в определящ фактор за бъдещето на западната система на управление. Какво се крие зад протестите? Какво е карало преди и какво кара хората сега да се събират по улиците в израз на своето недоволство?

Днес се навършват 20 години от бунта в Лос Анджелис. Южната част на града става сцена на недоволството от несправедлива присъда, оневиняващи четирима полицай за нападение над чернокож моторист. Една от най-бедните части на града, с по-висока безработица и по-голяма концентрация на малцинствени групи се заканва, че няма да има мир докато няма справедливост. Резултатът е около 60 убити, над 2000 ранени и щети за над 1$ млрд. Днес този район на града продължава да страда от безработицата, ниските заплати, които се предлагат, все още има изгорели сгради, които напомнят за бунта 20 години по-рано.

В Европа и в САЩ, няколко години след началото на икономическата криза, намаляващите перспективи пред младите хора ги тласкат към протести. Роди се движението „Окупирай“, което бързо получи световен отзвук сред много общества. Нестабилната банкова система стана повод за социални трусове, изострящи неравенството в обществото и обременяващи ниските и средни слоеве.

Съкращенията, увеличаването на безработицата, замразяването и намаляването на заплати и огромните бюджетни икономии на редица страни рискуват вдигането на бунтове и допълнителни загуби, вместо изплащането на дълга на банките. Обществото е приемано за гарант за погасяването на дългове, но вече отдавна гърците, а след тях испанци и италианци публично отказват да страдат за решения, в които нямат участие.

Отново протести с расов и социален оттенък, този път в Англия през август 2011. Убийството на човек, който се оказа чернокож – нещо, за което медиите мълчаха през целия ден на събитието, отприщи вълна от бунтове. Според премиерът Дейвид Камерън „протестите не са били за бедността“, но проучване на „Гардиън“ сочи, че голяма част от протестиращите са „млади, бедни и безработни“. Размириците продължават докрая на месеца, а фактите все повече сочат към социална несправедливост и репресии на расова основа. Наскоро лондонската полиция беше разследвана по обвинения в расизъм, като напрежението ескалира със станалия публично достояние запис на расова обида от полицай.

Не много по-далеч на юг, слънчева Испания стана арена на стачки срещу бюджетните икономии на правителството на Мариано Рахой. Безработицата в страната като цяло е около 24%, а сред младежите – около 50%. Това е повече от Гърция и най-високото равнище за целия Европейски съюз. Икономиката е в рецесия, а бюджетният дефицит около 8,3%.

Дори и стабилният образ на Германия се „клати“ поставен до приблизително 10-те процента безработни в страната. Изнасянето на производство в Китай и други страни с по-евтина работна ръка, допълнително утежнява положението. Като прибавим и засилващите се крайно десни настроения в страни като Франция и социалното неравенство в световен мащаб, имаме няколко страхотни предпоставки за една бъдеща „Европейска пролет“.

Испания не е Либия, Гърция не е Египет, но в Европа и въобще в Западната цивилизация проблемите не са нито по-малко, нито по-маловажни. Богатите стават все по-богати, независимо от рецесията, бедните – все по-бедни. В САЩ например, данъците, които плащат богатите, прогресивно са намалявали последните десетилетия и днес не са процентно (15%-30%) много повече от тези за по-ниските слоеве.

В случая на Западната цивилизация, капиталът и банките са за хората, това, което Кадафи или Мубарак са били за либийци и египтяни. Правителствата изглеждат инертни пред лицето на проблема, докато безработицата и социалното равенство се увеличават. Съвременният расизъм е еволюирал и днес той не е насочен само срещу чернокожите в Европа и САЩ, но като цяло срещу бедните и обедняващите. Изглежда сякаш единственото решение за кризата е ниските слоеве да стиснат зъби и да платят дълга. Но както се убеждаваме от движения като „Окупирай“ и протестиращите в Гърция и Испания, това вече не се приема от обществото. Дали накрая ще бъде пътя на революцията или изплашени от подобна възможност, правителствата ще променят сами системата? А може би самата система отдавна е извън техния контрол и отговорът на въпроса е ясен…

, , , , , , , , , , , , , , , , , , ,

  1. Вашият коментар

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: