Защо празнуваме изборни победи?

Тържествуващите симпатизанти на новия
френски президент
снимка: dnevnik.bg

След скорошните президентски избори във Франция, спечелини от Франсоа Оланд, погледах малко репортажи по наши и чужди телевизии. По принцип не харесвам телевизията, но в този момент си нямах друга работа. Известно време гледах как привържениците на Оланд излизат навън, развяват знамето на Франция – въобще абсолютна еуфория. Подобно гледка не е нещо необичайно в много от познатите ни страни, а може би отчасти и у нас. Странно, но първите въпроси, който репортажите провокираха в мен бяха „защо празнуваме след избори“ и „какво точно празнуваме?

Трудно ми е да си отговоря защо празнуваме след избори. Аз лично, не мога да нарека изборната победа на някой кандидат или партия – победа за гражданите. Те не печелят нещо, а по-скоро назначават нови хора, които да се администрират държавата. Да се радвам от това, че някой ще ме управлява? Мога да съм доволен от начина, по който управлението работи и да го преизбера, от което то трябва да е доволно, че му се доверявам да бъде на власт. Много често хората забравят, че управляващите са първите слуги на нацията, много често го забравят и самите те.

Изборната победа – победа на идеи?

Всеки гласоподавател има своя идейна ориентация или поне аз вярвам в това. Мога, от една страна, да приема, че изборната победа е тържество на дадена идея. Самият избор на кандидат обаче не гарантира осъществяването й, а потвърждава значимостта й за мнозинството от хора. Бих празнувал тогава, когато се уверя, че изборът ми на кандидат е довел до желания резултат, в противен случай аз просто ликувам заради надеждата за нещо по-добро.

Не твърдя, че не се радвам, когато избраникът ми печели. Тази радост обаче няма да ме подтикне да развея националния флаг. За мен победата на нацията не трябва да се отъждествява с поемането на властта от определена личност или партия. За обществото, въобще за целият народ, истинската победа е когато всички са облагодетелствани, всички са удовлетворени.

Реализирането на една идея може да даде същият ефект. Ако чрез усилията на властта се наложи спазването на ред или поддържането на чистото, никой човек с добри намерения няма да загуби от това. Ако глобите за пътни нарушения са жестоки, никой нормален човек няма да си позволи немарливост на пътя. Обещанията за реализирането на различни идеи са само опит за пресичане на началната права, опит, който е част от всяка една политическа кампания. Но ние все пак празнуваме успехът на кампанията, ако сме избрали победителя, а не спазената дума! Може би следизборните страсти са толкова неоправдани, колкото и дадените обещания са спазени.

Изборните кампании ни „продават“ политически брандове

Купуваме кандидати за власт с гласовете си, така, както с парите си купуваме стоки и услуги. Президентът на САЩ – Барак Обама – през 2008г. се превърна в американска марка номер 1. Списание „Advertising Age“ го обяви за маркетолог на 2008г. Политическите кампании до голяма степен се припокриват с маркетинговите / рекламните / PR – кампаниите на стоки и услуги. Плакати, рекламни спотове, съобщения в социалните мрежи, палатки в центъра на града, където се раздават знаменца, значки и какво ли още не… Много пари се дават за нашият глас.

И накрая да излезем на улиците, когато кандидата ни е победил на изборите и да крещим неговия слоган? Защо? Да развавяме националния флаг?

Няма да се почувствам по-българин дори и Господ да изберем за президент или премиер. Гордостта ми да съм българин няма нищо общо с политиката и управлението. Не вярвам, че властта винаги работи за гражданите си, нито пък, че винаги са честни с нас – по-скоро се случва обратното. Вече не споделям мнението, че изборите могат да променят нещо.

Правителствата, президентите не взимат самостоятелно решения, колкото и да ни се иска да е така. Днешната държава е зависима от „спонсори“, които рядко виждаме на екрана. Политическата сила е все по-малко способна на промени в този нестабилен свят. Парите са повече над правителствата, отколкото правителствата са над парите. Спасяването на банките е приоритетно, не издържането на гражданите. Управляващите трябва да се съобразяват с големи корпорации, а не обратното.

И защо хора празнуват изборни победи?

Колкото и различни отговори да търся на този въпрос, никой не ми изглежда логичен. Къде са аргументите в полза на тържествата по площадите? Ако някой смята, че има повече „за“ отколкото „против“ – нека ги сподели.

А какво се празнува на тези площади? Каквото и да е, то няма нищо общо със успеха на нацията, просперитета на обществото. Няма общо с успеха на една идея. Както понякога казваме, когато не можем да докажем със сигурност, че нещо да се случи: „Гаранция – Франция!“.

, , , , ,

  1. Вашият коментар

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: