Архив за октомври, 2012

Какво ме притеснява във Фейсбук…

Фейсбук отдавна вече е интегрална част от ежедневието на мнозинството от хората с интернет достъп. Но приложението му все повече се измества към сферата на маркетинга и към ограничаването на възможностите, с които разполагаме в мрежата. Склонен съм да повярвам, че това е тясно свързано с излизането на социалната мрежа на борсата, което не се оказа особено успешно поне до момента.

Това, което най-силно ме притеснява във Фейсбук е силно ограничения достъп на посланията, които изпращаме. Разбира се, вече може да разширим кръга на реципиентите, но както всичко в този живот – това става с пари. Ако не промотираме постовете си, те достигат до едва 16% от приятелския кръг.

Кой страда най-много от това?

Очевидно, потърпевш е всеки потребител, който няма финансовите възможности или не е готов да си го позволи. Същото важи за страници – малки и големи – които могат да загубят голяма част от публиката си или от влиянието си. Този факт ме притеснява в един конкретен контекст – ограничаване на граждански движения и инициативи, международни общности и най-вече протестни движения.

Изброените горе обикновено не разполагат с капитал да финансират всеки отделен пост, защото се формират на доброволчески принцип – съответно парите са трудът. Същите са от огромно значение в контекста на събитията по света. Там е мястото, където се изгражда най-лесно и най-бързо общественото мнение, защото обмяната на информация и позиции е мигновена и същевременно процесът е силно интерактивен. Интернет е дом за съзнанието, алтернатива на традиционни информационни източници, които все повече губят своята почва на много места по света. Фейсбук, от своя страна, е основен социален канал в интернет.

Все още има частичен изход от ситуацията.  

Ако държите да сте в течение със определени страници или други източники във Фейсбук може да ги добавите към вашата листа с интереси (стрелката вдясно от „Съобщение“ на въпросната страница -> Add to interest list). Приятели от друга страна може да разпределите в групи и да получавате това, което пожелаете. Остава обаче проблемът с вашите послания към останалите.

Всъщност ето как са го обяснили на страницата „Окупираме България Occupy Bulgaria” :

Фейсбук ни крие от вас! Харесват ли ви нашите публикации? Искате ли да ги получавате?
За да продължите да виждате съдържание от нашата страница, просто напишете „Да“ (примерно) като коментар под някоя статия, снимка или видео. Също така, ако за в бъдеще решите да споделите нещо, просто напишете коментар „Споделям“. Това ще увеличи броя на публикациите, които получавате от нас в списъка с новини.

Другият вариант е да отидете на нашата страница. Натиснете бутончето с форма на зъбно колело (намиращо се от дясната страна на бутона „Съобщение“) и от падащото меню изберете „Добавяне към списък с интереси“ („Add to interest lists…“)
Фейсбук промени алгоритъма си за това кои публикации да виждат потребителите на страници. От 20-ти септември, по-малко публикации (25% по-малко, според Ogilvy) излизат в списъка Ви с новини. Дори да сте харесали дадена страница, няма гаранция, че до Вас ще достигнат всички постове от нея.
Молим, коментирайте, харесвайте и споделяйте! Това ще увеличи шанса Ви да получавате новини от нас.

Не бива да пренебрегваме и факта, че даден потребител може да прояви незаинтересованост по този въпрос и да остави настройките, както са си. Или дори и да го интересува, да не желае да се занимава в момента, да пропусна да маркира голяма част от интересните за него страници или въобще да не е разбрал за това.

Фейсбук за мен е много по-ценен от всички вестници в страната взети заедно. Фейсбук по-често е по-ценен от мобилния ми телефон – нещо, което не бих си и помислил преди 3 години например. Все пак не бива да забравяме, че Фейсбук иска да печели, а там откъдето идват парите, интересите са различни.

Ще опитам да завърша не особено в мой стил с малко неопределено генерализиране – „много хора казват“, че да като пишеш разни работи във Фейсбук или просто харесваш и споделяш някакви снимки, не помагаш с нищо, защото си си все там зад компютъра. За много хора това не е активност и съм склонен отчасти да се съглася. Но има и друг момент, когато не можеш да участваш –  може да подкрепяш, когато не можеш да помагаш на място – може да споделяш към останалите, когато не можеш да седиш навън, за да си отстояваш позицията – можеш поне да се опиташ да привлечеш някой на своя страна. Общественото мнение не вирее само на масата или на площада. Не вирее и само във Фейсбук, но той е твърде масов, за да подценяваме значението му.

Advertisements

, , , , , , , , , ,

Вашият коментар

НЕнасилие

Днес е Международният ден на ненасилието. Ще го отпразнувам за първи път. Няма да е грешно, ако кажем, че това е велика сила, която има способността да се разраства бързо и в огромни мащаби. Именно, заради мощта на подобно оръжие, ненасилието е често пренебрегвано като начин на действие от хората с власт. Ненасилието винаги е принадлежало на масите.

Вярвам, че повечето хора са добри в природата си. За обикновения човек, да изразява волята си чрез насилие, е крайна мярка, която може да е последствие само от огромно отчаяние и чувство за безпомощност.

Днес сме свидетели на борбата на милиони хора по света за повече равенство, повече грижа за човека. Големите протестни движение на всички континенти (без Австралия) са сигнал, че трябва да настъпи промяна в човешкото съзнание. Не се развиваме правилно и доказателствата са навсякъде – стотици милиони без питейна вода, гладуващи, бездомни – може би са най-наболелите проблеми на човечеството. Нарастващото неравенство между малките елити и техните съграждани – най-вече в Европа и Америка, безработицата и все по-трудния достъп до адекватно или въобще някакво образование. Мога да изброявам още много…

Два въпроса ведната изникват в съзнанието ми. Защо например лечението е сред най-скъпите услуги на планетата? И един може би по-важен, който ми сподели баща ми: Хората се раждаме добри, но живота тласка много от нас към лошото. Къде се объркват нещата?

Ненасилствените протести са извор на надежда, че промяна е възможна. Възхитащавам се на тези хора, които излизат заедно на площадите и по улиците да отстояват своите права, демонстрирайки единство. Гласове, а не оръжие, водят войната за справедливост. Солидарността също се завръща след дълга ваканция.

Могат ли хората от Чили, САЩ, Израел, Испания, Гърция, Италия, Германия, Белгия, Португалия да променят статуквото, както правят в Арабския свят? А трябва да се отиде много по-далеч от това. Няколко свалени диктатора не е шега работа, но е едва началото.

Пролива се кръвта на членовете на ненасилствените движения от хората, които трябва да се грижат за тях. Полицаите, които трябва да са символ на сигурност, безстрастно налагат обикновени хора, дошли да изкрещят мнението си за техните началници и тяхната работа. Медиите, които трябва да са част от тези протести, пък игнорират усилията на обикновения човек да бъде чут. Все пак Ганди – символът на ненасилствените движения – е казал: „Първо те игнорират, после ти се смеят, след това се борят с теб и накрая печелиш.“ Дано и днес да се окаже прав!

С огромно съжаление гледам към Сирия, където ненасилствените протести не успяха и бяха удавени в кръв. Сигурно хората вече почват да забравят как започнаха вълненията там, преди да се стигне до сегашното положение на гражданска война.

Най-голямата победа на ненасилието е, когато променя съзнанията на хората. Полицейските палки правят хората още по-единни. Живеем в ужасни времена! Хуманизмът не е водеща ценност, но с разрастването на ненасилствените движения се увеличава и чувството за хуманност сред хората. Не всеки за себе си в дива конкуренция, а всички заедно. Не е някаква фантастична и непостижима идея, нали?

Честит Международен ден на ненасилието!

, , , , , , , , , , , , , ,

Вашият коментар

%d bloggers like this: