НЕнасилие

Днес е Международният ден на ненасилието. Ще го отпразнувам за първи път. Няма да е грешно, ако кажем, че това е велика сила, която има способността да се разраства бързо и в огромни мащаби. Именно, заради мощта на подобно оръжие, ненасилието е често пренебрегвано като начин на действие от хората с власт. Ненасилието винаги е принадлежало на масите.

Вярвам, че повечето хора са добри в природата си. За обикновения човек, да изразява волята си чрез насилие, е крайна мярка, която може да е последствие само от огромно отчаяние и чувство за безпомощност.

Днес сме свидетели на борбата на милиони хора по света за повече равенство, повече грижа за човека. Големите протестни движение на всички континенти (без Австралия) са сигнал, че трябва да настъпи промяна в човешкото съзнание. Не се развиваме правилно и доказателствата са навсякъде – стотици милиони без питейна вода, гладуващи, бездомни – може би са най-наболелите проблеми на човечеството. Нарастващото неравенство между малките елити и техните съграждани – най-вече в Европа и Америка, безработицата и все по-трудния достъп до адекватно или въобще някакво образование. Мога да изброявам още много…

Два въпроса ведната изникват в съзнанието ми. Защо например лечението е сред най-скъпите услуги на планетата? И един може би по-важен, който ми сподели баща ми: Хората се раждаме добри, но живота тласка много от нас към лошото. Къде се объркват нещата?

Ненасилствените протести са извор на надежда, че промяна е възможна. Възхитащавам се на тези хора, които излизат заедно на площадите и по улиците да отстояват своите права, демонстрирайки единство. Гласове, а не оръжие, водят войната за справедливост. Солидарността също се завръща след дълга ваканция.

Могат ли хората от Чили, САЩ, Израел, Испания, Гърция, Италия, Германия, Белгия, Португалия да променят статуквото, както правят в Арабския свят? А трябва да се отиде много по-далеч от това. Няколко свалени диктатора не е шега работа, но е едва началото.

Пролива се кръвта на членовете на ненасилствените движения от хората, които трябва да се грижат за тях. Полицаите, които трябва да са символ на сигурност, безстрастно налагат обикновени хора, дошли да изкрещят мнението си за техните началници и тяхната работа. Медиите, които трябва да са част от тези протести, пък игнорират усилията на обикновения човек да бъде чут. Все пак Ганди – символът на ненасилствените движения – е казал: „Първо те игнорират, после ти се смеят, след това се борят с теб и накрая печелиш.“ Дано и днес да се окаже прав!

С огромно съжаление гледам към Сирия, където ненасилствените протести не успяха и бяха удавени в кръв. Сигурно хората вече почват да забравят как започнаха вълненията там, преди да се стигне до сегашното положение на гражданска война.

Най-голямата победа на ненасилието е, когато променя съзнанията на хората. Полицейските палки правят хората още по-единни. Живеем в ужасни времена! Хуманизмът не е водеща ценност, но с разрастването на ненасилствените движения се увеличава и чувството за хуманност сред хората. Не всеки за себе си в дива конкуренция, а всички заедно. Не е някаква фантастична и непостижима идея, нали?

Честит Международен ден на ненасилието!

, , , , , , , , , , , , , ,

  1. Вашият коментар

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: