Какво се крие зад френската намеса в Мали?

В отразяването на конфликта в Мали от международните медии, всички противници на държавата се представят като ислямистки бойци и доколкото в страната има радикална ислямистка организация, каквата е Ал Кайда в Ислямски Магреб (AQIM), са прави. Това, което се игнорира обаче е, че всъщност поначало бунтът в Мали е дело на туарегите.  Председателят на форума за арабска култура в България – Руслан Трад – пише в своя публикация за кризата в Мали:

„ Западната гледна точка към целия регион, подвеждана от Ал Кайда, обърква ситуацията на земята. Повечето бунтовници в Мали не приемат Осама бин Ладен или подканата му към създаване на халифат, подобен на този от 7-8 век. Има няколко групи, които имат повече общо с етнически конфликт, отколкото с джихад:

  1. Национално движение за освобождение на Азауад, което се състои почти изцяло от туареги, които искат независима държава.

  2. Национален фронт за освобождение на Азауад, съставен от араби и туареги, които настояват да се даде възможност на хората в северната част на Мали да се самоопределят, но не призовават за налагане на шериат.“

Нова "война с тероризма" или ... ?

Нова „война с тероризма“ или … ?

Ислямистите в страната използват безредиците, за да увеличат влиянието си в региона. Това е добре дошло за държави като Франция, които могат да изпратят войски под стария претекст „война срещу тероризма“. Акцентът не само пада върху ислямистите, но и в голямата си част изключва от информационните текстове борбата за права на туарегите, което не е нов за региона проблем. Няма достатъчна яснота дали и доколко всъщност ислямистите имат контрол над въстанието.

Бунтът в Мали избухна почти преди почти година. След унизителни загуби, включително поради липсата на боеприпаси, военните в страната направиха преврат, посочвайки липсата на средства за защита и невъзможността на президента Туре да предпази хората си. Положението продължава да се влошава без изгледи за международна помощ.

Защо сега и защо Франция?

През декември, Съветът за Сигурност на ООН най-накрая приема резолюция за военна намеса в страната след изготвянето на изчерпателен списък на предварителни мерки, които следва да бъдат осъществени, сред които обучаване на малийската армия, която трябва да е водеща в офанзивата. Всичко се променя за часове след като френското разузнаване научава за два конвоя насочващи се на юг.

Въпрос, който малцина си задават е защо сега, защо не по-рано? Какво прави поредната офанзива по-опасна от предните, че да предизвика мигновена намеса в разрез с първоначалните планове на ООН от преди повече от месец?

Много информационни агенции посочват като причина близостта до столицата Бамако. Не е трудно да се досети човек, че подобно стечение на обстоятелствата можеше отдавна да бъде предотвратено. Вероятно стимулът зад действията на френския президент надминават борбата с противника „на прага на Европа“. Как така Оланд не се сети да се бори с тероризма като го избраха, а го прави чак сега?

Определени източници като „Российская газета” предположиха, че Франция е загрижена за урановите мини в Мали. „На територията на сепаратистката „държава Азауад” са съсредоточени находищата на стратегическата за страната суровина – уранът“, коментира изданието.

Любопитно, подобна позиция беше защитена и от белгийски народен представител, който се противопоставя на логистичната помощ, която страната му смята да предложи на Франция. „Войната на Франция срещу Мали е само за контрол над урана и реализирането на колониални цели“, казва Лоран Луис. Народният представител продължава с думите, че „целта на войната е финансов контрол над урана и ние не сме глупаци“. Лоран Луис вижда това като опит от страна на Франция да спаси нейния гигант – AREVA, работейки срещу китайската икономическа мощ и поддържайки американските глобални интереси. „Борбата с тероризма“ и „защитата на човешките права“ се използват като претекст за медиите.

Лоран Луис - народен представител от Белгия

Лоран Луис – народен представител от Белгия

„Как страна като Белгия помага на бунтовниците в Сирия, които настояват за въвеждането на Шериата, като плаща 9 милиона евро за елиминирането на Башар ал-Ассад и също помага на ислямски режими в цяла Либия, Тунис, Египет и системи, които също желаят закона на Шериата, а в Мали участват във война за предотваряването на Шериата, който е „срещу човешките права“. Луис вижда това като лицемерие и опасност от нови войни в бъдещето, където може да бъде използван същия претекст.

Защита на златото?

По пътя си на изток, въпросните конвои, които предизвикаха френската реакция, се приближават не само към столицата Бамако, но и към един от районите със златни мини в южната част на страната.

Златната мина „Морила“ се намира на 280км югоизточно от столицата на Мали. Тя е една от двете големи мини в страната, управлявана от Randgold Resources. В „Морила“ участва също и AngloGold Ashanti. Randgold Resources, чиято щаб квартира е във данъчния рай – Джърси, Ирландия, оперира главно на територията на Мали. С AngloGold Ashanti делят по 40% от печалбата от мината, като 20% отива за държавата. Мали взима само 20% и от другата мина ръководена от Randgold Resources. След членовете на борда на директорите, може да се спрем на няколко френски имена, включително на председателя – Филип Лиетар – също независим съветник и част от големи разклонение на Световната банка като Международната Финансова Корпорация (IFC). Същевременно, партньорите от AngloGold Ashanti са обвинявани от организации като Human Rights Watch за експлоатация на деца в златни мини. Други източници също пускат данни за използването на между 20 и 40 хиляди деца в мините.

Мали държи третата позиция по производство на злато в Африка и е изпреварена само от Гана и Република Южна Африка. Въпреки това страната не може да се похвали със силна икономика. Показателен за липсата на средства е случаят, когато малийската армия във военна база Агелок свърша своите муниции при атака на туарегите. В последствие всички са избити. По-късно президентът Туре беше свален с преврат от армията.

Какво в крайна сметка провокира тази привидно рязка намеса на французите в Мали? Дали е „борбата с тероризма“ на прага на Европа или борбата за ресурси и влияние, насочвала европейската външна политика в продължение на векове. Сега Франция получава вербална подкрепа от всичките си партньори, но единствено други африкански държави изявяват желание да изпратят армия в Мали.

, , , , , , , , , , , , ,

  1. #1 by Ruslan Trad on януари 21, 2013 - 11:14 pm

    Благодаря ти за цитата!

    Много добра публикация, като само ще допълня с един факт – нима никой не се интересува, че Мали е управлявана от военни и диктатор, дошъл неотдавна с преврат? Усеща се двойният стандарт, нали🙂

    • #2 by N. Savov on януари 22, 2013 - 7:46 pm

      Да, добро допълнение! Викачите на (западната) демокрация, както винаги с двойни стандарти, когато преценяват кой се класира за помощта им.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: