Архив за февруари, 2013

Какво могат да предприемат гражданите?

Близо 30,000 души се събраха на протест във Варна срещу високите сметки за ток, ЕРП-та и държавната политика в сектора на енергетиката.

Близо 30,000 души се събраха на протест във Варна срещу високите сметки за ток, ЕРП-та и държавната политика в сектора на енергетиката.

След избухването на социалното напрежение, България предстои да избира. Протестите срещу високите цени на тока, държавната политика в сферата на енергетиката и ЕРП-тата не се оказаха стимул за управляващите да впрегнат усилия в решаването на проблема в четирите месеца до края на мандата си. Бойко Борисов реши да предаде властта след поредния протест, на който също се проля и кръвта на протестиращите, предпазвайки партията си от това да поеме целия натиск върху себе си. Сега в политическото пространство остана вакуум, но протестите продължават.

Сметките за ток се оказаха последната искра, която прерасна в пожар и извади много българи на улиците. В неделя (17.02) тътен отекна в цяла България – близо 100,000 души призоваха за промяна в системата на управление, гражданско участие в регулаторните органи и защита на техните права. Протестиращите навсякъде бяха категорични, че това не са само анти-правителствени протести, а противопоставяне на всички политически сили представени в парламента и други, които в последните 23 години от началото на прехода са били на власт.

Този протест изкара много хора от досегашната им летаргия. Засега изгледите са те да останат на улицата . Истината е, че проблемът далеч не се реши с оставката на правителството и това не може да се приеме за победа. Нови избори определено не са желаната алтернатива за протестиращите. Евентуален вот би имал подтиснически ефект, в ситуацията когато състезаващите се за Народното събрание са нежелани от обществото. От възгласите на гражданите до момента не се чуват приказки за „по-малкото зло“ – мотив, до болка познат от последните няколко парламентарни избора. Търпението е изчерпано и желанията са за промяна на системата. На места се говори за пряка демокрация, а друго предложение е за 50% гражданско участие в регулаторните органи. Ако гражданите искат да намерят изход от капана на изборите, който ще върне някой от представителите на статуквото на власт, то следва те да предложат алтернативен подход за разрешаване на проблема.

Предложенията за свикване на Велико Народно събрание и промяна на основния закон, все още не са подкрепени с конкретни аргументи – кои точно закони не удовлетворяват населението и с какво трябва да бъдат заменени. Единственият аргумент е замяната на представителна демокрация с пряка. Друга пречка е, че за свикването на Велико Народно събрание са нужни политическите партии, но в същото време няма доверие към тях за нов мандат и още търпение в замяна на евентуалното изпълняване на исканията. Още повече, партиите в Народното събрание не демонстрират желание за промяна на статуквото.

Топката е в полето на протестиращите. Инициативните комитети от протестите ще се съберат, за да обсъдят действията си след оставката на правителството и представителите би трябвало да излезнат с обща декларация за исканията на гражданите и последващи им действия. Христина Ядкова от Благоевград не изключва и създаването на гражданско сдружение.

Истината е, че без дефиниране на позицията и исканията на гражданите, ще продължат спекулацията от страна на политици и медии относно желанията и целите на обществото на улицата. Дори и такъв документ да бъде изготвен, той би бил безсмислен ако хората не се самоорганизират. Не само инициативните комитети помежду си, но и всеки град, които излиза на протести, трябва да създаде своя организация. Не трябва да забравяме, че хората се противопоставят на партиите, но вторите вече са организирани, докато на другите тепърва предстои да решат какво ще правят.

Докато не се появи поне подобие на манифест, протестиращите няма да могат да прерастнат в нещо повече от… протестиращи. В момента има всички предпоставки за съставянето на българско движение, което да излиза координирано и с единни искания на улицата да отстоява правата си. Тук е важно да се спомене, че организаторите на протести до момента се дистанцират от лидерската позиция в тях, свеждайки функцията си до физическата реализация на демонстрациите. Затова в настоящите условия, един възможен вариант би бил организирането на граждански събрания в отделните градове по модела на испанското движение 15М. Гражданските събрания “са отворен, достъпен за участие и хоризонтално организиран процес, чрез които ние изграждаме капацитета публично да се учредим като автономна колективна сила сред и срещу постоянните кризи на нашето време”. Събранието е тяло, което взима решения като участието в него е напълно пожелателно и целта му е да постигне консенсус. За събранието е важно да уважава мнението на всички и да събере най-доброто от тях. То се занимава главно с практически въпроси от сорта на „Какво ни трябва?” и „Как да го набавим?”.

Най-общо можем да определим два изхода от ситуацията – форма на гражданско обединение или постепенно затихване на протестите. Тепърва предстои да разберем дали ще се появят лидери сред обществото, които да обобщават позицията на протестиращите или ще се оформят хоризонтални организации. Време е за изготвянето на единна позиция. Тя ще сигнализира появата на движение и ще обяви целите му. Оттам нататък проблемите могат да бъдат дискутирани и да бъдат търсени решения.

Сега е моментът за изява на хора от интелектуалните среди. Българите изявиха желание за нова система на управление с повече гражданско участие, но желанията първо трябва да прерастнат в идеи, а идеите да бъдат формулирани и разбрани от обществото. Тези неща трябва да се дискутират в дълбочина, за да намерим начин ако искаме да надраснем системата.

Advertisements

, , , , , , , , , , , , ,

Вашият коментар

„Главнокомандващият хакер: Обама получи правото на превантивен кибер удар” – RT.com

Публикацията е публикувана на rt.com

Американският президент Барак Обама (AFP Photo / Jewel Samad)

Американският президент Барак Обама (AFP Photo / Jewel Samad)

Таен преглед стигна до извода, че президентът Барак Обама има правото да стартира превантивна кибер атака срещу която и да е страна на основанието, че тя се счита за „кибер заплаха”, дори и когато отсъства конкретно доказателство за това.

Може би не остава много преди САЩ да предприеме ужасяващи атаки на чужда територия с не повече от клик с мишката, и така спестявайки си усилието да праща своите военни в чужбина или да обявява война.

Кабинетът на Обама към момента пише нов набор от правила, за това как американските военни да могат да се защитават от или да осъществяват кибератаки, съобщава New York Times. Администрацията на Обама още позволява на разузнавателните служби да обявяват потенциални заплахи. Но дори и тези заплахи да не са нищо повече от подозрение без доказателства, военните вече имат правото да атакуват други държави, независимо дали Щатите са ангажирани или не в конфликт с тях.

Това не само ще спести на Щатите изпращането на войски зад граница, но също така ще позволи на администрацията да взима решения без дебата, който обикновено се появява преди пращането на американци в конфликтна зона. И ако администрацията осъществи атаки на базата на грешни предположения, ще й бъде спестен срама, който сполетя президента Джордж Буш, когато прати хиляди американски войници на война с Ирак, която трая 9 години, на грешното основание, че Ирак притежава оръжия за масово поразяване и е заплаха за сигурността.

Без необходими военни разгръщания в чужбина за осъществяването на кибератака, администрацията няма да има какво да губи като анонимки набелязва и унищожава инфраструктура, заради собствените си подозрения за заплаха. Новите й правила ще позволят също така на военните да оперират и на местно ниво, мисълта, за което кара много хора да се чувстват некомфортно. През октомври, Белият дом подписа директива, която цели да „финализира нови правила за ангажираност, които ще направляват командирите кога и как военните могат да излизат от правителствените мрежи, за да предотвратят кибератака, която може да нанесе значителни щети или жертви”.

Висш служител от администрацията каза на [New York] Times, че досега Щатите са държали кибер-възможностите си ограничени и че новите правила могат да позволят на позволят на кабинета да достигне целия си потенциал.

„Има нива на кибервойни, които са много по-агресивни от всичко, което е използвано или е било препоръчвано”, казва официалното лице.

Администрацията вече е използвала компютърни червеи, за да парализира инфраструктурата на други държави, включително серия от атаки срещу ядрените електроцентрали на Иран, една от които взе между 1000 и 5000 центрофуги от централата Натанц. Атаката е била контролирана от Пентагона, който в момента има Кибер Командване и растящ бюджет, който ще му позволи да осъществява по-интензивни кибератаки.

Откриването на такъв офис в Пентагона, демонстрира подготовката на кабинета за кибервойна, в която САЩ и терористите ще могат да се удрят един друг като свалят силови решетки, финансови системи и комуникационни мрежи. Офисът на Кибер Командването изпитва нарастване в бюджета, докато министерството на отбраната се подготвя за орязване на разходите и намаляване на бюджетите в департаментите в Пентагона, което индикира важността на работата му за администрацията.

Правилата са в процес на развитие от две години, като те „изтекоха” към [New York] Times по удобно време за кабинета: The New York Times, Bloomberg L.P., The Wall Street Journal и Washington Post, всички те твърдяха, че техните компютри са били пробивани от китайски хакери и са били мишена от години. Компанията за компютърна сигурност, Мандиант, също обвини китайски хакери в кражбата на контакти, информация и файлове от повече от 30 американски журналисти и администратори във вестници, много от които са писали за китайски лидери и политически и правни въпроси в Китай.

Но Китайското национално министерство на отбраната отрече неговите хора да има каквото и да общо със заподозряните атаки, твърдейки че „китайските закони забраняват всякакво действие, включително хакерството, което нарушава интернет сигурността”. Министърът също изрази гнева си за обвиненията, казвайки че „да обвиняваш китайски военни за стартирането на кибератаки без солидно доказателство е непрофесионално и неосновано”.

„През последните години видяхме увеличение не само в опитите за хакване на правителствени институции, но и на неправителствени такива,“ каза пред репортери в четвъртък главния секретар Хилари Клинтън, наблягайки на факта, че китайците „не са единствените хора, които ни хакват“.

„Операции по кибер сигурността (на Националната администрация за сигурност) са пазени в много сериозна тайна и поради това е било невъзможно за публиката да реагира на това,“ каза през ноември адвокатът на Центърът за Лична Електронна Информация (Electronic Privacy Information Center), Арни Степанович. „Ние вярваме, че (това го прави) много трудно за Конгреса да останови закон в тази област“.

Управлението на Обама отдавна натиска Конгреса да приеме Закона за Кибер Разузнаване за Споделяне и Защита, който ще осигури на правителството по-голям достъп до интернет и информация за киберсигурността от частния сектор. Секретарят по вътрешна сигурност, Джанет Наполитано, твърди, че е задължително да се предотврати „кибер 11-ти септември“ атака, която би разбила вода, електричество и газ, причинявайки унищожения подобни на оставените след урагана Санди.

Но защитници на личните данни отдавна изразяват притеснения, че тази мярка ще даде на правителството достъп до личните имейли, онлайн чат разговори и друга персонална информация на американците, до която само частни сървъри и компании може също да имат достъп, подтиквайки Конгреса да откаже предложените мерки.

Успоредно с притесненията за личното пространство, увеличаващите се достъп на кабинета на Обама до информация за киберсигурността и възможности за водене кибервойна, осигурява на президента неизвестно количество сила да осъществява анонимни атаки на чуждестранна инфраструктура.

Докато използва тази технология за да атакува военни обекти, като антивъздушни или противоракетни радари във военни зони, САЩ също запазва правото да атакува други страни, на които не са обявили война.

С Щатите, класира на първо място през 2012г. в изследване, очертаващо „Индекс на киберсилата“, други нации, чието поведение е в противоречие с желанията на САЩ, могат да станат по-уязвими от всякога – особено след като международният закон позволява на страните да се бранят срещу чужди заплахи и тези „заплахи“ могат да бъдат потвърдени от неясни разузнавателни анализи на „потенциални“ кибер атаки.

rt.com

, , , , , , , , , , ,

Вашият коментар

%d bloggers like this: