Чавес почина. Какво остана?

Един от най-известните социалистически лидери в света и яростен критик на Съединените щати – Чавес се бореше с болестта в продължение на почти две години, претърпя на четири операции и няколко сесии химиотерапия в Хавана. Въпреки крехкото си здраве, той бе преизбран през ноември 2012 г. за четвърти мандат. Чавес не бе в състояние да присъства на церемонията по встъпването си в длъжност на 10 януари , което хвърли съмнение върху наследяването на властта в страната.

Венецуела ще бъде в седем-дневен траур след кончината на своя лидер. Хиляди привърженици на Чавес са по улиците на страната, за да скърбят за покойния президент.

В същото време в Щатите, тълпи от венецуелски имигранти излязоха по улиците радостни викове, докато размахваха флага на страната си. Десетки членове на анти-Чавес общността излязоха на улиците в Дорал, Флорида, облечени в цветовете на нацията и скандираха „Няма го!“

В момента има около 190 хиляди венецуелски имигранти в Съединените щати.

С какво обаче ще бъде запомнен покойния президент?

Открит и енергичен говорител, както на вътрешната, така и на международната сцена, Чавес често беше център на внимание. Силно анти-американски настроен, той имаше за съюзници президенти като Ево Моралес (Боливия) и Рафаел Кореа (Еквадор), а редом с тях и противоречивите Ахмадинеджад (Иран) и Башар Ал-Ассад (Сирия). В страната си, Чавес печели симпатиите на мнозинството с национализацията на добива на петрол и насочването на приходите към множество социални програми за бедните. Сред тях се открояват хранителни пазари, нови обществени жилища, безплатни здравни клиники и образователни програми.

Едуардо Галеано, уругвайски писател и журналист пише, осмивайки противниците на починалия президент: „Уго Чавес е демон. Защо? Защото ограмоти повече от 2 милиона венецуалци, които не можеха да четат и пишат, но живееха в страна, която има най-важното природно богатство на света, което е петролът.“

В друго изказване, професорът по социология от университета Бингамтън (Binghamton university) – Джеймс Петрас – твърди пред Russia Today, че популярността на Чавес е стигнала много по-далеч от Латинска Америка. „Работещите в Европа, САЩ, Азия и сигурност в Близкия изток, гледат към Чавес като към някой, представляващ развиващите се програми за благосъстояние, поставен пред лицето на Западните страни, където се намаляват социалните разходи, орязват се пенсии и се елиминира медицинското обслужване“, обяснява той.

Бедността намалява по времето на Чавес, след исторически бум на печалбите от петрол. Критици твърдят обаче, че президентът не е съумял да използва притока на стотици милиарди долари, за да развие икономиката на страната. Инфлацията се увеличава, а бюджетният дефицит е един от най-големите в света. Дълговете растат и капацитета на производство пада, дори в жизненоважни сектори какъвто е петролният. Същевременно, броя на убийствата във Венецуела зачестява до един от най-високите в света.

Чавес използва трибуната на ООН, за да засегне ключови световни проблеми. Президентът отправя остри критики, заради липсата на прогрес по Хилядолетните цели за развитие, посочени от организацията и забравени от мнозина. Екстремните нужди, неграмотността и болестите са нещо, пред което ООН в този вид е безсилно. Чавес дава своите предложения за демократизирането на организацията – разширяване на Съвета за Сигурност, допускайки повече страни и отнемане от силата на сегашния Съвет да налага вето, увеличаване на прозрачността и засилване на ролята на Генералния Секретар, засягаща превантивната дипломация.

Неолибералната глобализация от последните десетилетия, според Чавес, е довела до мизерия и неравенство в световен мащаб. Той заклеймява и така наречената „война с тероризма“ довела до неоснователни актове на агресия в противоречие с международните закони. По негово време отношенията с Израел силно се влошават. Чавес изцяло застава в подкрепа на правата на палестинците, признава Държавата Палестина и установява дипломатически отношения с палестинската власт.

Покойният президент вероятно ще остави много противоречиви мнения след себе си. От пламенен оратор до популист. От ревностен защитник на бедните до мълчалив управник, що се отнася до ширещата се корупция и престъпност във Венецуала. Чавес отвори вратата за много венецуалци, но в същото време издигаше едно обединение на основата на омразата и отмъщението. Днес анализатори трудно прогнозират бъдещето на страната, но наследството на Чавес вероятно още дълго ще определя обществения живот.

, , , , , , , , , , , , ,

  1. Вашият коментар

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: