Корпоративното благоденствие

Според доклад на Good Job First – организация, която насърчава отчетност в икономическото развитие – все по-голям брой компании в Съединените Щати събират плащанията на работниците си по данъка върху приходите и в последствие ги задържат и с удобрението на щатските правителства. Това шокиращо явление се случва без знанието на данъкоплатците. Щатските правителства считат това за платен данък и не са задължени да разкриват детайли по пренасочването на средствата.

Въпросната практика на спиране на данъците към държавата се маскира като субсидия за компаниите. Мнозина се оказват заблудени, вярвайки че данъците им се разпределят по-различни пера на бюджета, като обществени услуги и изграждане на инфраструктура. Настрана от това, подобни програми се препритат с две силно противоречиви практики – икономическа война между отделните щати и борба (изнудване) за работни места. Много отклонения на данъка върху приходите плащат на корпорации за преместването на съществуващи работни места от един щат в друг; други се ползват при капитулиране на щата пред компания, която заплашва с установяване в друг щат.

Традиционно, субсидиите за развитие са оправдавани, следвайки логиката, че намалявайки разходите на компанията, освобождаваме част от нейния капитал, които тя (надяваме се) ще се използва за създаването на работни места. Без риск можем да твърдим, че това е една провалена стратегия. А в конкретния случай, плащането на данък от работника към началника е изцяло в полза на втория, като парите така и не стигат до държавната хазна.

Според журналистът от Ройтерс и носител на Пулицър – Дейвид Кей Джонсън – корпорациите воюват с работническата класа в Америка. В свое интервю той споделя: „Не всеки работодател получава подобно неочаквано щастие – трябва да получиш сделка от правителството, за да го правиш – 2700 големи компании, всяка голяма компания, за която сте чувал, Дженеръл Електрик, Проктър енд Гембъл, Дойче банк, която кажете, те притежават подобни сделки, при които могат да задъжат данъци. Милиарди биват отклонени по този начин.“.

Не е тайна, че благосклонността на администрацията да работи в полза на компаниите се подклажда и от множество лобита. Техен приоритет са държавните субсидии – прекият (и гарантиран) път към джоба на данъкоплатците.

Подобен сценарий се разигра и при преодоляването на кризата с „фискалната скала“. Гласуваното тогава законодателство, включваше специален данъчен кредит на стойност $76 млрд. в полза на компании като Дженеръл Електрик, производители на ром и дори холивудската индустрия. За тези субсидии е лобирано още през лятото, но решението по време на кризата с „фискалната скала“ е политическо.

Връщайки се към пренасочените данъци върху приходите – днес това се случва на територията на 21 щата (16 през 2012). Фактът, че работниците дори не знаят за капана, в който са попаднали, предполага една напълно целенасочена политика в полза на частния интерес. Истинското благоденствие* в Щатите е корпоративното благоденствие.

 

Препратка към идеята за welfare state – държава, обезпечаваща социални грижи за всички – всеобщо благоденствие.

, , , , , , ,

  1. Вашият коментар

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: