В какво вярвам?

Картината на един въпрос

 

 

 

 

Осъзнах, че съм търсил. Търсил съм не отговори, а въпрос. Искам знание, но се лутам в догатки, стрелям напосоки. Убивам себе си, хвърляйки късчетата останала ми мотивация. Продължавам само когато ги закърпя.

Едно от тях обаче започва нов живот. Открих въпросът, който не знаех, че търся. А ще мога ли да го отговоря?

В какво вярвам?

Вярвам, че сега се страхувам, но ще се освободя. Вярвам в любовта, която провокира част от този страх, но ми дава и сила, за да го преборя.

Вярвам, че не съм за това време и това ще бъде ролята ми. Ако доживея моята епоха, значи съм успял.

Вярвам във феникса и зараждане от пепелта. В зората неминуема аз вярвам. Вярвам, че това, което днес се случва ще забравим. Историята ни ще се заличи.

Вярвам в борбата за съзнанието си и в чуждата борба аз вярвам. Вярвам в заблудата и в нуждата от истина аз вярвам.

Вярвам, че сърцето съществува като наш отделен свят. Вярвам и че огън там бушува. Да го подсиля искам.

Вярвам, че това го пиша в унес, в блажен, изстрадан транс. За да намеря в мастилото ценността, за която ще се боря аз.

Чувствам, това е универсално, във всички е, но и за всеки уникално. Това е зрението прояснено, незапречено, неопетнено. Очите сами да си избират, какво да виждат, къде да спират. Те са наши, те са живота, те са пътя и кивота.

Вярвам, че с тях не искам да показвам. Само да гледам и да споделям. Вярвам, че те ме правят суверен, автор и член на визия преходна, която ще умре с мен. Но чувствам, че така е редно и добре.

Вярвам, че малцина притежават своите очи, своя избор. Само своите беди. Вярвам, че други са опиянени от дар индивидуален. Да заграбят още от свят неприкосновен. Да отнемат изборът, оставяйки следа горяща тлен.

Вярвам, че страстта им е правдива… като за някой пристрастен. Но цената е несправедлива, ако питате мен.

Вярвам, че други искат си очите, взети им насила. Горките!

Вярвам, че и моите често ги отнемат, възпрепятстват и почернят. Затова се връщам на борбата. Тя за всеки е с различно име, но за всекиго я има.

Вярвам и че както малко винаги взимали са зрението на много, други – пак малко – връщали са го на много. Вярвам, че с едните винаги ще идват и другите – всеотдайни и без корист.

Живеем, за да си служим с очите, да рисуваме картина и да се стопим в тишина. Мир!

Но вярвам и в добро и зло заедно. Вярвам, че СА, за да бъдат преплитани. Без злото няма избор, живот фабричен, праволинеен. Нежелан брат, даряващ ни визия за бъдещ избор. Истината е в контраста.

И накрая вярвам, че сме равни, макар различни и всички жадни. Да видим и да изберем.

 

 

Advertisements

, , , , , , , ,

  1. Вашият коментар

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: