Окупацията взема страна в борбата за властта

На 23 октомври шестима студенти окупираха 272 аудитория на Софийския университет. Представят се с името „Ранобудните студенти“, а първата им акция беше в парламента, където развяха надписа „Не ви ли е срам?!“.

„1968 НАШ 1997 РЕД 2013 Е!“ през прозореца на 272 аудитория в СУ

В първата си декларация казват, че „живеем във фасадна демокрация“ и тънем в мизерия, апатия и бездушие“. В текста има два основни акцента. Първият е търсената морална отговорност от председателя на Конституционния съд и предподавател в СУ – проф. Димитър Токушев. Студентите са възмутени от помощта на съда за връщането на Делян Пеевски в парламента и обвиняват професора в неморалност, лош пример към обществото и към самите тях и техните колеги и в зависимост от управляващите. Вторият акцент е възобновеното търсене на отговор за това кой е предложил Пеевски за шеф на ДАНС. Според студентите това е нужно за разкриване на истинските управляващи в страната. В заключение, авторите твърдят, че макар политиката да привлича „винаги недостойни авантюристи“, те вярват във възможността за промяна, чрез гражданска активност.

Това, което несъмнено прави впечатление в тази първа декларация е отсъствието на социалните апели, макар и частичното загатване за наличие на сериозни социални проблеми. Очевидно, управлението на самият СУ също не притеснява студентите. В сферата на положителното е желанието за налагане на отговорност за настоящата тягостна политическа и социална обстановка върху официални лица, които до момента избягват поемането й. Ранобудните студенти изглеждат политически неутрални, ако не и аполитични в този момент.

Не по същия начин протекоха нещата в други факултети на СУ, подели окупацията. Зала 13 във Факултета по Журналистика и Масова Комуникация (ФЖМК) беше завладяна от журналисти от Протестна мрежа, която играе ролята на гражданско крило на Реформаторския блок. Полина Паунова и Борис Стоянов от Медиапул, Нели Огнянова, Ивет Добромирова, Росен Босев, Илия Вълков, Владо Йончев са там, идват и екипи на Нова телевизия и БНТ. Същевременно, в 272 аудитория на Ректората се появяват лозунги от сорта на „Долу БКП!“, до болка познати от летните протести. В предишна своя статия разгледах как Реформаторския блок и определени протестиращи се опитват да ни върнат към представата за борба с комунизма.

При това положение се свързах с Ивайло Динев – един от инициаторите на окупацията – за да го предупредя, че протестът им бива инфилтриран от опозицията, в борбата им за връщане на власт. Той потвърди мнението ми, признавайки че е трудно и хората, които се борят срещу подобни неща при тях са малко. Това и окупацията на зала 13 във ФЖМК се случиха на 25 октомври, когато излиза нова декларация на Ранобудните студенти, адресирана към цялото население.

Целите, описани в документа, са незабавно разпускане на 42-то Народно събрание, насрочване на нови избори, нетърпимост към беззаконието в държавното управление,  превръщането на България в правова държава и утвърждаването на ценности като справедливостта и знанието.

Тук, дори и да пренебрегнем пълното съвпадение с желанията на опозицията от ГЕРБ и непарламентарно преставеният Реформаторски блок, отново намираме солидни причини срещу подобни искания.

Призивите за оставка без пояснението, че Ранобудните студенти са също против останалите партии-кандидати за властта, въвлича първите в политическата борба. Подобен път е залегнал и във въпроса „Кой предложи Пеевски за председател на ДАНС?“. Намирането на отговор като самоцел е търсене на олигархичния кръг единствено зад управляващите партии и отказ за тотална конфронтация със задкулисните интереси, поддържащи жадната за власт опозиция. Всичко това подтиска една друга жажда – за промяна. Защото всичките боричкания от последните месеци са за това кой да вземе жезъла, но не и какви действия трябва да се предприемат в помощ на гражданите, около организирането на управлението и целите пред страната.

Социалните апели не присъстват в дневния ред на протестите, за сметка на мъглявите искания за морал, чиято липса е искрата и двигателят за протестиращите според Калин Янакиев и Георги Близнашки. Протестите обаче не се зараждат там – проблемът съществува от хилядолетия, навсякъде!

Обществото изживява криза на представителността, очевидна и от броя на негласувалите на последните избора. Зад нея се крие още по-голяма криза – на липсата на отговорност на най-високо ниво. Тежестта на решенията и властта са поверени на елит, който не е засегнат или няма нищо общо с проблемите на останалите. Управляващите нямат намерение да поемат отговорност, за каквото и да е. Другите „независими“ институции, които трябва да балансират подобни слабости в съвременната държава – също! Огромният вакуум, причинен от липсата на отговорност, сега се опитваме да запълним с протести, за да я създадем и наложим там, където трябва да се поеме. А протестите се инфилтрират от политически формации и се прекрояват в бойни полета.

Ще успеем тогава, когато се научим сами да отговаряме за себе си на най-високо ниво и това се превърне в масово явление. Тогава и настоящата криза на представителността ще бъде решена, като нуждата от представителства ще бъде обезсмислена. Това следва да върви в синхрон с отхвърлянето на политическата система, която ще се опитва да предотврати подобен развой.

От казаното дотук е очевидно, че това не е пътят на студентите в момента и дори без активната намеса на хора от Протестната мрежа и Реформаторския блок – олицетворена много добре в тази статия на „Съпротива“ – действията на „ранобудните“ ми колеги пак са в тяхна полза. Още по-тъжно е, че ескалирането на напрежението днес в университета, с участието на лица, свързани с управляващата партия, допълнително ще радикализират и политизират студентите, които са били най-близо до отхвърляне на политическата система.

, , , , , , , , , , ,

  1. #1 by Николай on октомври 27, 2013 - 5:07 pm

    А вие като студент с какво попречихте протестът да отиде към Реформаторския блок? Включихте ли се в дискусиите? Говорихте ли с колегите си? Предпожихте ли алтернативи? Изключително удобна е позицията на морализаторстващия наблюдател. любима на поколения българи. Страх ви е да участвате, защото сте наясно с рисковете. Давате си сметка, че когато си активен, може да допуснеш грешка, може да бъдеш опллют, да се изложиш. Само че срамът за вечно стоящите настрана коментатори е по-голям

    • #2 by N. Savov on октомври 27, 2013 - 5:22 pm

      Говорих лично с Ивайло Динев, един от инициаторите на окупацията. Предложих помощ и съвет.

  2. #3 by Николай on октомври 27, 2013 - 5:31 pm

    Доколкото разбрах, решенията не се взимат еднолично от Ивайло Динев или някой друг, а се обсъждат колективно и подлагат на дискусия. Вие като студент имате право да се включите в такава дискусия и да представите гледната си точка пред колегите. Доколкото разбирам обаче не сте направил това, а имате претенции.

    • #4 by N. Savov on октомври 27, 2013 - 5:51 pm

      Обвинихте ме в бездействие, а аз Ви отговорям, че съм се свързал с един от инициатори с цел да установя контакт, след като преди това ходих лично да се запознаем, и да помогна. И позволете ми сам да избирам какво да правя в личното си време и да преценявам дали имам възможността за това.

      Като автор на статията не съм ли отделил значително време в комуникация с други хора и следене на събитията според Вас? Направил съм го с цел да стана част от дискусията – тази в цялото публично пространство, а не само в 272-ра аудитория.

      Не претендирам, че студентите трябва да следват друг път, но твърдя че този е в посока, застлана с тръни. Предложил съм Ви аргументи и е Ваше право да не сте съгласен, но обвиненията Ви относно моето поведение са несправедливи.

  3. #5 by Николай on октомври 27, 2013 - 5:59 pm

    Атакувайки колегите си, попадате в много лоша компания, в това не се съмнявайте. Техните грешки съм склонен да ги оправдая, защото са поели риска да действат

    • #6 by N. Savov on октомври 27, 2013 - 6:06 pm

      Не изпитвам конформистки чувства, нито смятам да подтискам мнението си, просто защото някой действа, макар и грешно. По същата логика може да оправдаете и правителството, когато действа, макар и във Ваш ущърб.

      Аз ще се задоволя с риска да бъда критикуван, пред това да действам в рамките на тяхната кампания.

  4. #7 by Николай on октомври 27, 2013 - 6:16 pm

    Ако бях убеден, че правителството действа безкористно, сигурно щях да му прощавам грешките. Вие каква корист виждате в действията на колегите си, освен, че ги подкрепят от „Протестна мрежа“ и са викали „Долу БКП“ ?

    • #8 by N. Savov on октомври 27, 2013 - 6:36 pm

      Извинявайте, примерът ми с правителството изглежда не е бил най-удачният. Въпреки това не съм склонен да оправдавам някого, само защото е поел риска да действа. Това може да Ви изиграе много лоша шега.

      Междудругото, имам чувството, че търсите противопоставяне на всяка думи и на всяка цена. Надявам се да греша.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: