Archive for category За автора и блога

В какво вярвам?

Картината на един въпрос

 

 

 

 

Осъзнах, че съм търсил. Търсил съм не отговори, а въпрос. Искам знание, но се лутам в догатки, стрелям напосоки. Убивам себе си, хвърляйки късчетата останала ми мотивация. Продължавам само когато ги закърпя.

Едно от тях обаче започва нов живот. Открих въпросът, който не знаех, че търся. А ще мога ли да го отговоря?

В какво вярвам?

Вярвам, че сега се страхувам, но ще се освободя. Вярвам в любовта, която провокира част от този страх, но ми дава и сила, за да го преборя.

Вярвам, че не съм за това време и това ще бъде ролята ми. Ако доживея моята епоха, значи съм успял.

Вярвам във феникса и зараждане от пепелта. В зората неминуема аз вярвам. Вярвам, че това, което днес се случва ще забравим. Историята ни ще се заличи.

Вярвам в борбата за съзнанието си и в чуждата борба аз вярвам. Вярвам в заблудата и в нуждата от истина аз вярвам.

Вярвам, че сърцето съществува като наш отделен свят. Вярвам и че огън там бушува. Да го подсиля искам.

Вярвам, че това го пиша в унес, в блажен, изстрадан транс. За да намеря в мастилото ценността, за която ще се боря аз.

Чувствам, това е универсално, във всички е, но и за всеки уникално. Това е зрението прояснено, незапречено, неопетнено. Очите сами да си избират, какво да виждат, къде да спират. Те са наши, те са живота, те са пътя и кивота.

Вярвам, че с тях не искам да показвам. Само да гледам и да споделям. Вярвам, че те ме правят суверен, автор и член на визия преходна, която ще умре с мен. Но чувствам, че така е редно и добре.

Вярвам, че малцина притежават своите очи, своя избор. Само своите беди. Вярвам, че други са опиянени от дар индивидуален. Да заграбят още от свят неприкосновен. Да отнемат изборът, оставяйки следа горяща тлен.

Вярвам, че страстта им е правдива… като за някой пристрастен. Но цената е несправедлива, ако питате мен.

Вярвам, че други искат си очите, взети им насила. Горките!

Вярвам, че и моите често ги отнемат, възпрепятстват и почернят. Затова се връщам на борбата. Тя за всеки е с различно име, но за всекиго я има.

Вярвам и че както малко винаги взимали са зрението на много, други – пак малко – връщали са го на много. Вярвам, че с едните винаги ще идват и другите – всеотдайни и без корист.

Живеем, за да си служим с очите, да рисуваме картина и да се стопим в тишина. Мир!

Но вярвам и в добро и зло заедно. Вярвам, че СА, за да бъдат преплитани. Без злото няма избор, живот фабричен, праволинеен. Нежелан брат, даряващ ни визия за бъдещ избор. Истината е в контраста.

И накрая вярвам, че сме равни, макар различни и всички жадни. Да видим и да изберем.

 

 

Advertisements

, , , , , , , ,

Вашият коментар

За автора и блога

Аз съм Николай Савов, 21-годишен студент в СУ „Св. Климент Охридски“, Факултет по Журналистика и Масова комуникация. Интересувам се главно от активизъм, медии и международни отношения. Отворен съм за контакти с всеки от вас – можете да ме намерите и във Фейсбук на адрес: https://www.facebook.com/niki.savov.1

От първостепенно значение за мен е информацията, която публикувам да е вярна. Обикновено публикувам връзки в самите статии, на които – при желание от ваша страна – може да проверите източниците ми. Ползвам предимно чуждестранни информационни страници. Всички публикации са поставени в категории, чиито имена говорят достатъчно сами по себе си.

Вдясно може да откриете линкове към документални филми. Под тях е и Декларацията за правата на човека, зад която заставан абсолютно безусловно и е един от водещите критерии, по които оценявам различни държави и техните политики в публикациите си.

Желая приятно четене на всички!

Вашият коментар

%d bloggers like this: