Archive for category Личности

Строгите икономии – опровергани!

thomas-herndon

 

Страна, с публичен дълг от приблизително и над 90 процента от БВП, не може да реализира икономически растеж. Това твърдение, залегнало в набиращите все повече сила политики на строги икономии в Европа и САЩ, беше опровергано наскоро от 28-годишният Томас Херндън – студент в Масачузетския университет. По време на работа, той попада на изследване на харвардските икономисти и бивши членове на МВФ – Кен Рогоф и Кармен Райнхарт.

„Бях убеден от самото начало, че нещо беше много сбъркано в това изследване. И когато получих данните [авторите изпращат използваните таблици по заявка на студента], подозренията ми се потвърдиха“, казва Херндън. Заедно с професорите Майкъл Аш и Робърт Полин, Томас изготвя труда си „Високият публичен дълг ли задушава последователно икономическия растеж? Критика на Райнхарт и Рогоф.“[1]. Там той не само посочва редица допуснати грешки, но изчислява и размерът на реалния среден растеж на БВП за страните от тази група. Разликата е потресаваща.

Изследването на Кен Рогоф и Кармин Райнхарт

Кен Рогоф и Кармен Райнхарт са икономисти от Харвард, автори на изследването „Растеж по време на дълг“. В него те изгледват връзката между публичния дълг и растежа на БВП, а предмет на изследването са 20-те най-развити икономики в периода 1946-2009г.. Резултатът е набор от стилизирани факти. В последствие, откритията на Рогоф и Райнхарт осигуряват интелектуален гръбнак за дневния ред на строги икономии, чието надмощие нараства в Европа и Съединените щати. Основният им резултат се състои в това, че „докато връзката между растеж и дълг изглежда относително слаба при „нормални“ нива на дълга, [то] средните нива на растеж за страни с публичен дълг приблизително над 90 процента от БВП са около един процент по-ниски от другите; [т.е.] нивата на растеж са няколко процента по-ниски“[2].

Изследването обхваща данни от държави по години, разпределени в четири групи по отношението на публичния дълг към БВП – съответно, 0-30 процента, 30-60 процента, 60-90 процента и над 90 процента. Методът извежда като най-съществена нелинейната връзка, която се появява при публичен дълг над 90 процента от БВП, след която точка, растежът пада рязко към нулата и дори леко под нея. Рогоф и Райнхарт говорят за това като за „историческа граница“, отвъд която растежът е намалял значително и нелинейно.

Това, което Томас Херндън открива при копирането на данните е, че са допуснати грешки при кодирането, има селективно изключване на налични данни, както и необичайно претегляне на обобщаващи статистики[3]. След коректно изчисление става ясно, че реалното средно ниво на растеж на БВП за страни с дълг над 90 процента, всъщност е 2,2 процента, а не –0,1 процента, както е според Рогоф и Райнхарт.

Изключване на данни и грешки в кодирането

При разглеждането на таблиците с данни за периода на изследването (1946-2009), се появяват много празноти. Информацията за определени страни не започва преди 1950г., за Гърция – преди 1970г. По-значителните пропуски засягат Австралия (1946-1950), Канада (1946-1950) и Нова Зеландия (1946-1949), като последната е с най-голяма тежест. Всички години от пропуснатите за Нова Зеландия, попадат в критичната за изследването група „над 90 процента“ като ефекта от липсата им се усилва допълнително от необичайният метод за претегляне.

Различни резултати според периода

Херндън оценява реалния среден растеж на БВП като разделя изследвания период на части[4]. Там екипът му открива, че растежът в най-високата категория остава стабилен с леки изменения във всеки от моментите. За разлика от него, високият растеж на БВП в най-ниската категория (0-30 процента) значително намалява в по-скорошните периоди. Растежът в средните два сектора също се забавя средно с около процент и повече в отрязъците с по-късните години.

Авторите извеждат един важен извод от горните примери: връзката между публичен дълг и растеж на БВП е по-слаба в скорошни години спрямо ранните години на пробата.

Заключение

Това, което всъщност са направили Херндън и неговите професори, е опровергаването на една макроикономическа неистина. Немърливостта на харвардските икономистите Рогоф и Райнхарт може да бъде простена. Можем ли да кажем същото за взаимствалите теорията? В тази графа са кандидатът за вицепрезидент на САЩ Пол Райън, бившият комисар по икономическите въпроси Оли Рен и бившия шеф на ЕЦБ Жан-Клод Трише. Никой от тях не се усъмнява в методологията.

Не някой друг, а студент откри грешката. Реалистично ли е да го наричаме случайност? От човешка гледна точка, подобно разкритие само потвърждава съмненията на хората и оправдава масовото уличното недоволство в страни като Испания. Популярността на строгите икономии в Европа само влоши проблема с безработицата и изостри увеличаващото се неравенство. Следва закъсняла равносметка, която ще се изплаща още дълго.


[1] Does high public debt consistently stifle economic growth? A Critique of Reinhart and Rogoff

By Thomas Herndon, Michael Ash and Robert Pollin (April 15, 2013)

 

[2] (Рогоф и Райнхарт 2010а, стр. 573)

[3] Нестандартно претегляне на обобщаваща статистика

След разпределянето на данните по години за всяка страна в четирите категории, икономистите извеждат средния растеж на БВП за всяка страна в самата група. Средните стойности на всички страни в една група биват осреднени още веднъж, имайка еднаква тежест за всяка страна, за изчисляването на реалния среден растеж на БВП за всяка група публичен дълг към БВП. Това претегляне напълно игнорира броя години, в които една страна изпитва високи нива публичен дълг по отношения на БВП. Така например Гърция и Великобритания, които допринасят имат по 19 години с над 90 процента публичен дълг със среден растеж – съответно 2,9 и 2,4 процента – нямат основание до носят същата тежест като едната година, с която присъства Нова Зеландия (-7,6 процента растеж на БВП).

 

[4] 1950-2009, 1960-2009, 1970-2009, 1980-2009, 1990-2009, 2000-2009

Advertisements

, , , , , , , , , , ,

2 Коментари

Чавес почина. Какво остана?

Един от най-известните социалистически лидери в света и яростен критик на Съединените щати – Чавес се бореше с болестта в продължение на почти две години, претърпя на четири операции и няколко сесии химиотерапия в Хавана. Въпреки крехкото си здраве, той бе преизбран през ноември 2012 г. за четвърти мандат. Чавес не бе в състояние да присъства на церемонията по встъпването си в длъжност на 10 януари , което хвърли съмнение върху наследяването на властта в страната.

Венецуела ще бъде в седем-дневен траур след кончината на своя лидер. Хиляди привърженици на Чавес са по улиците на страната, за да скърбят за покойния президент.

В същото време в Щатите, тълпи от венецуелски имигранти излязоха по улиците радостни викове, докато размахваха флага на страната си. Десетки членове на анти-Чавес общността излязоха на улиците в Дорал, Флорида, облечени в цветовете на нацията и скандираха „Няма го!“

В момента има около 190 хиляди венецуелски имигранти в Съединените щати.

С какво обаче ще бъде запомнен покойния президент?

Открит и енергичен говорител, както на вътрешната, така и на международната сцена, Чавес често беше център на внимание. Силно анти-американски настроен, той имаше за съюзници президенти като Ево Моралес (Боливия) и Рафаел Кореа (Еквадор), а редом с тях и противоречивите Ахмадинеджад (Иран) и Башар Ал-Ассад (Сирия). В страната си, Чавес печели симпатиите на мнозинството с национализацията на добива на петрол и насочването на приходите към множество социални програми за бедните. Сред тях се открояват хранителни пазари, нови обществени жилища, безплатни здравни клиники и образователни програми.

Едуардо Галеано, уругвайски писател и журналист пише, осмивайки противниците на починалия президент: „Уго Чавес е демон. Защо? Защото ограмоти повече от 2 милиона венецуалци, които не можеха да четат и пишат, но живееха в страна, която има най-важното природно богатство на света, което е петролът.“

В друго изказване, професорът по социология от университета Бингамтън (Binghamton university) – Джеймс Петрас – твърди пред Russia Today, че популярността на Чавес е стигнала много по-далеч от Латинска Америка. „Работещите в Европа, САЩ, Азия и сигурност в Близкия изток, гледат към Чавес като към някой, представляващ развиващите се програми за благосъстояние, поставен пред лицето на Западните страни, където се намаляват социалните разходи, орязват се пенсии и се елиминира медицинското обслужване“, обяснява той.

Бедността намалява по времето на Чавес, след исторически бум на печалбите от петрол. Критици твърдят обаче, че президентът не е съумял да използва притока на стотици милиарди долари, за да развие икономиката на страната. Инфлацията се увеличава, а бюджетният дефицит е един от най-големите в света. Дълговете растат и капацитета на производство пада, дори в жизненоважни сектори какъвто е петролният. Същевременно, броя на убийствата във Венецуела зачестява до един от най-високите в света.

Чавес използва трибуната на ООН, за да засегне ключови световни проблеми. Президентът отправя остри критики, заради липсата на прогрес по Хилядолетните цели за развитие, посочени от организацията и забравени от мнозина. Екстремните нужди, неграмотността и болестите са нещо, пред което ООН в този вид е безсилно. Чавес дава своите предложения за демократизирането на организацията – разширяване на Съвета за Сигурност, допускайки повече страни и отнемане от силата на сегашния Съвет да налага вето, увеличаване на прозрачността и засилване на ролята на Генералния Секретар, засягаща превантивната дипломация.

Неолибералната глобализация от последните десетилетия, според Чавес, е довела до мизерия и неравенство в световен мащаб. Той заклеймява и така наречената „война с тероризма“ довела до неоснователни актове на агресия в противоречие с международните закони. По негово време отношенията с Израел силно се влошават. Чавес изцяло застава в подкрепа на правата на палестинците, признава Държавата Палестина и установява дипломатически отношения с палестинската власт.

Покойният президент вероятно ще остави много противоречиви мнения след себе си. От пламенен оратор до популист. От ревностен защитник на бедните до мълчалив управник, що се отнася до ширещата се корупция и престъпност във Венецуала. Чавес отвори вратата за много венецуалци, но в същото време издигаше едно обединение на основата на омразата и отмъщението. Днес анализатори трудно прогнозират бъдещето на страната, но наследството на Чавес вероятно още дълго ще определя обществения живот.

, , , , , , , , , , , , ,

Вашият коментар

Рафаел Кореа – един нетипичен управник

Рафаел Кореа. Вероятно не всеки от вас може е чувал за него. Той е президент на Еквадор вече втори мандат, избран за първи път през 2006г. Роден през 1963г. в град Гуаяхил, Кореа е следвал икономика в градския Католически университет, има две магистърски степени от САЩ и Белгия, а в последствие – и докторска степен. Освен испански и кечуа, говори френски и английски. Какво е особеното при него?

Президентът на Еквадор не е традиционния политик. Всички сме свидетели на случващото се в Гърция и огромните дългове, които страната е натрупала. Да, Гърция е много далече от Еквадор. Но, докато гръцките управляващи избират пътя на строгите икономии, удовлетворявайки исканията на Европейската централна банка (ЕЦБ) и Международния валутен фонд (МФВ), Рафаел Кореа твърди, че „животът идва преди дългът”. Нещо повече, неговите думи се превръщат в реалност.

Като министър на финансите през 2005г., Кореа заявява, че не е нормално целият доход от петрол на страната, да бъде използват за изплащено на дълга й. 80% от годишния доход от петрол трябва да бъдат пренасочени към здравеопазване, образование и създаване на работа, а само 20% да служат за изплащането на държавния дълг. В отговор на намеренията му, Световната банка заплашва, че няма да дава повече заеми, ако подобен закон бъде приет. Ерик Тусен, президент на Комитета за Премахване на Третия Световен Дълг, определя това като намеса във вътрешната политика на страната. Кореа отказва да следва подобни инструкции и подава оставка.

Уго Ариас, глава на еквадорската Комисия за финансова ревизия, твърди, че страната е била постоянно разграбвана от Севера. В годините между 1980 и 2005, почти 50% от бюджета на правителството е отивал за погасяване на дългове – средно около 3-4$ млрд. на година. За сравнение само 4% са били за здравеопазване.

След провала на правителствата на Гутиерес и Паласио да удовлетворят протестиращите еквадорци, през 2006г. идва и звездният миг на Рафаел Кореа. Избран за президент, той моментално гони от страната представителят на Световната банка и моли делефацията на МВФ да напусне Централната банка на страната. “Тези коравосърдечни, нечестни бюрократи трябва да уважават страната ни”, казва Кореа. „Запазваме правото си да възстановим щетите причинени на страната ни и да обявим дълга си към Световната банка за нелегитимен”.

Това, което е по-важно, е следващият ход на Рафаел Кореа. По искане на социални организации, той основава одитна комисия, чиято цел е да проследи произхода на еквадорския дълг, вътрешен и външен. След продължителна работа, Комисията за финансова ревизия установява, че голяма част от дълга е нелегитимен, информирайки правителството. То, от своя страна, съобщава новината на хората си.

В отговор на обвиненията на Уго Чавез, че Джордж Буш е Сатаната, Кореа казва, че това е нечестно към дявола.

Ако се загледаме в този случай, ще открием много различия с гръцкия сценарии. Как могат гърците да бъдат сигурни колко точно притежават, осланяйки се на своите кредитори? Дали част от техния дълг също може да се окаже нелегитимен? Несъмнено, корупция в гръцкия административен и политически апарат е съществувала и вероятно продължава и до днес.

Обратно в Еквадор, след разкритията на одитната комисия, правителството прекъсва плащания по 70% от дълга на страна в облигации. Същевременно страната се освобождава и от бъдещото плащане на лихви по тези дългове. Според Ерик Тусен са спестени почти 7$ млрд. Това развитие на събитията значително подобрява атмосферата и позволява на президента Кореа да вкара в действие идеите си за социална политика.

Сред забележителните постижения на Рафаел Кореа е промяната в Конституцията – подкрепена от жителите на Еквадор след референдум. Определя много от договорите с петролни компании като капан за страната и натиска за промени в тези договори. Отделно, Кореа решава, че по-голяма част от доходите от петрол трябва да бъде използвана за бедните. В средата на 2009, нов закон постановява, че еквадорската държава ще притежава 100% от произведените петрол и газ, като първите 25% от брутния приход от продажбите на горивото ще отива за страната. Рафаел Кореа не е от политиците, които на всяка цена искат да набавят чужди инвеститори, осъзнавайки опасността от подобно действие.

Рафаел Кореа е забележителен политик, макар и това, което е направил да изглежда напълно логично, веднъж сторено. Забележителен най-вече заради факта, че няма много други, способни и притежаващи нужната политическа воля да се изправят срещу организации като Световната банка и МВФ, за да защитят интересите на страната си. Положението, в което Еквадор се е намирал като длъжник, много прилича на робство. Няма как да бъдат възстановени щетите, нанесени на страната, но колкото и бедни да са, еквадорци вероятно са в пъти по-щастливи от своите гръцки събратя, които с право не виждат надежда в политиката. Рафаел Кореа без съмнение ще остане в историята на страната като много успешен политик, дори само заради борбата срещу омразния дълг.

Социализмът ще продължи. Еквадорците гласуваха за това. Ще придадем особено значение на борбата за социална справедливост, за регионална справедливост. Ще продължим да се борим, за да елиминираме всички форми на екплоатация на работното място според нашето социалистическо убеждение: върховенството на човешкия труд над капитала. Никой не се съмнява, че е нашата привилегия са бедните хора, ние сме тук заради тях. Hasta la Victoria siempre!” (До вечната победа)

– Рафаел Кореа, 30 април, 2009г.

Una sola vuelta – March on ( Rafael Correa )

, , , , , , , , , , , , , , , ,

6 Коментари

%d bloggers like this: