Archive for category Околна среда

Обама подписва „Закон за защита на Монсанто“, писан от спонсориран от Монсанто сенатор

Президентът на САЩ, Барак Обама подписа законопроект в закон, от части написан от многомилиардната корпорация, която пряко ще се възползва от законодателството.

Във вторник, президентът Обама сложи името си под H.R. 933, приемствена резолюция за разходен законопроект, одобрен дни по-рано в Конгреса. Заровена, 78 страници навътре в законопроекта, съществува разпоредба, която явно защитава от съдебни спорове биотехнологични корпорации, като базираната в Калифорния компания „Монсанто“.

С подписа на президента, селскостопанските гиганти, които се занимават с генетично модифицирани организми (ГМО) и генно построени семена, са получили зелена светлина да продължат засаждането и продаването на изкуствени култури, дори когато остават въпроси, в голямата си част неотговорени, относно рисковете за здравето, които тези видове продукти представляват за потребителите.

След одобрението от страна на Камарата на представителите и Сената, повече от 250 000 души подписаха петиция, с искане президентът да наложи вето върху законопроекта за разходи за прикачените допълнителни биотехнологични клаузи – елемент, който често вече е наричан „Закон за защита на Монсанто“.

„Но Обама пренебрегна [петицията],“ пише Конър Шийтс от IB Times, „и вместо това предпочита да подпише законопроект, който ефективно отнема на федералните съдилища възможността, да спрат продажбата или засаждането на ГМО или генно-модифицираните култури и семена, без значение какви последици за здравето консумацията на тези продукти може да извади на бял свят в бъдеще. “

Джеймс Бръмли, репортер за Investor Place, обяснява малко по-нашироко колко точно е опасна допълнителната клауза сега, когато биотехнологичните компании са допуснати да заобикалят съдебния контрол. До подписването му, пише той, „Американското министерство на земеделието ръководеше и одобряваше (или отказваше) тестването на генетично модифицирани семена, докато федералните съдилища запазваха властта си да спират тестването или продажбата на тези растения, ако почустват, че общественото здраве е застрашено. Обаче с H.R. 933 сега закон, съдебната система вече няма право да се намеси и да защити потребителят „.

Ако подписът на президента не е толкова изненадващ, помислете все пак за генезиса на самия законопроект. Според статия, публикувана в понеделник в New York Daily News, щатският сенатор Рой Блънт (R-Missouri) „работеше с Монсанто при изработването на езика в законопроекта.“

Сенатор Блънт защити своя законопроект пред Daily News, отхвърляйки внушения, че той поставя изумителен прецедент, който ще се отрази на цялото селското стопанство на САЩ, давайки нежелани резултати. „Това, което казва е, че ако засадиш растителна култура, която е законно да засадиш, когато го правиш, имаш право да пожънеш реколтата. Но това е само едногодишен защитен законопроект.“

Една година може да бъде всичко необходимо за причиняването на катастрофални щети на околната среда, като се позволи на лабораторно-произведени организми да бъдат засадени без надзор. Съгласно „Закона за защита на Монсанто“, появаващи се притеснения за здравето в близкото бъдеще, засягащи засаждането на ГМО култури няма да може да бъде изслушано от съдия. Блънт, младши сенатор, който е заемал изборна длъжност от края на 90-те години, има добра причина реабилитира същия законопроект, за чието изготвяне е помогнал. Центърът за Отговорна Политика отбелязва, че сенатор Блънт получи $ 64,250 от „Монсанто“, за да тръгне към избирателния комитет по предизборната си кампания между 2008 и 2012. Сайтът Money Monocle добавя, че Блънт напоследък е най-големият получател на финансиране от Монсанто от Републиканската партия.

Никъде сайта на сенатора не се споменава по име за „Закон за защита на Монсанто“, въпреки че твърди, че Блънт „подкрепя продължаването на инвестициите в изследвания в областта на селското стопанство и инженеринство“.

„Няма начин да се заобиколи фактът, че това е злоупотребяващ конфликт на интереси“, казва Бръмли.

Очевидно, Бръмли не е единственият, който се чувства по този начин: Уикипедия-страница на Блънт беше вандализирана тази седмица, за да се чете в първия параграф, „Неговото място седалка по-рано се заемаше от републиканеца Кит Бонд, до пенсионирането на Бонд, и ще бъде продадено от Блънт на Корпорация Монсанто при пенсионирането му.“

Статията е публикувана първо на rt.com, където може да намерите целия текст на английски.

Advertisements

, , , , , , ,

4 Коментари

Американската „Шеврон“ и какви ги вършат в Бразилия

„Шеврон“ не успя (поне за момента) да пробие в България, а от няколко месеца насам вече е обект на обвинения за престъпления срещу околната среда. Компанията стана обект на атаките на федералните прокурори в Бразилия. Причина за това са петролни разливи на известно разстояние от крайбрежието на Рио де Жанейро (около 370 км).

Снимка на SkyTruth, направена от сателитен образ на 12 Ноември 2011, преди Шеврон да започне да запушва пробива

През ноември, петролният гигант беше глобен с 27 млн. долара – максимумът, който бразилските регулатори са могли да наложат, според тяхното право. Като резултат от разлива последва гражданско дело в размер на 11 млрд. долара, което се превърна в най-голямото дело  за вреди върху околната среда в бразилската история.

На 16 март „Шеврон“ прекъсна работата си по производствени операции след нов „малък“ разлив. На 13 март е  бил установен и неговият източник. Той се намира в същото поле, където е бил и големият разлив през ноември.

Петролният гигант е обвиняван в дезинформация на бразилския петролен регулатор (ANP). „Шеврон“ и „Трансоушън“, която също участва в сондирането на петролния кладенец, ще бъдат съдени за престъпления срещу природата. „Шеврон“ до момента е глобен за общо 121 млн. долара от ноември насам и е с отнет лиценз за сондиране. Криминални обвинения ще бъдат повдигнати на общо 17 от ръководителите на двете компании. Ако бъдат признати за виновни, присъдата може да достигне до 31 години затвор.

По думи на министъра на околната среда за щата Рио де Жанейро – Карлос Минк, „всички индикатори сочат, че Шеврон е била прибързана и този район не е трябвало да бъде разработван“.

„Тези обвинения са жестоки и незаслужени. Веднъж след като всички факти бъдат изследвани, ще демонстрират, че Шеврон и нейните служители са реагирали правилно и отговорно при инцидента“, казва говорител на „Шеврон“. „Шеврон ще защитава мощно компанията и нейните служители.“

Илдо Сауер, директор на следдипломна програма в областта на енергетиката към Университета на Сао Пауло, твърди, че петролната индустрия не е научила своя урок от разлива в Мексиканския залив през 2010.  Компании като Трансоушън и Шеврон са присъствали тогава, както сега присъстват и в Бразилия. Според него, застрохователните компании като единствени регулатори на големите петролни компании не са достатъчни, за да има достатъчен контрол и да се избегнат нежелани рискове.

, , , , , , , , , , ,

Вашият коментар

Фукушима – почти година по-късно

http://www.guardian.co.uk/environment/2012/feb/28/fukushima-workers-twisted-steel-radiation

Линкът, който виждате горе е към статия на Guardian, която може да ви бъде любопитна.

Fukushima, a year on: 3,000 workers take on the twisted steel and radiation

Лично за мен, тя предизвиква две реакции – едната е любопитството какво се случва в момента във Фукушима Даийчи (комплексът на електроцентралата) и в нейните околности. Другата причина за моя интерес е информационното затъмнение, което получава от медиите вече толкова много време по темата „Фукушима” и нещата, които трябва с голямо усилие да напаснем в пъзела с липсващи части от информация.

Чрез публикацията на Guardian може да хвърлите един добър поглед върху случващото се в момента. Но това аз няма смисъл да го коментирам – всеки, който разбира достатъчно английски, за да прочете публикацията, ще получи нужната информация по този въпрос. Това, което аз искам да споделя е друго и то до голяма степен е провокирано от факта, че не само западноевропейските медии скоро след инцидента превърнаха „Фукушима” в тема табу, но и ние в България попринцип нямаме честта да получим информация – достатъчно дълбочинна и обективна – чрез която да си изградим собствена представа за случващото се. Няма също така и нито едно телевизионно или радиопредаване, в което да са събрали хора-специалисти от различни области, всеки със собствено (професионално) мнение за тази катастрофа и за последвията от нея – не само екологично, но като цяло по темата „ядрени електроцентрали”. Как можем ние да имаме мнение, когато не ни дават дори да надзърнем през дупката на ключалката?

Аз примерно искам да знам какво казват за безопасността на други електроцентрали по света. Вземете например една Франция, която осигурява енергията си в по-голямата и част от АЕЦ (ако не се лъжа, делът на АЕЦ във Франция е 66% от общия дял на електроенергийни централи в страната). Някои от тях са също толкова стари колкото Фукушима Даийчи.

След инцидента във Фукушима се чуха гласове на сеизмолози, които твърдят, че никой специалист във тяхната област, не би одобрил това място, на което е разположен реакторът за безопасно и никой дори на 1% не би твърдял, че то може да стане такова. Но въпреки, че когато реакторите са били строени, тази информация несъмнено също е била налична, те са факт, както сега е факт и радиоактивната криза, която застраши цяла Япония и направи един район невъзможен за живот, може би в близките десетилетия. „Японското (икономическо) чудо” може би ще струва по-скъпо на невинния японски народ, който сега ще плаща за грешките на своите предшественици-управлящи. Може ли това да се случи и другаде? Не можем да предскажем, но не бихме могли и да отречем, че има такъв шанс.

Както може да видите в публикацията, управителят на електроцентралата – Такеши Такахаши – не ни дава гаранции, нито желае да ни убеждава, че в момента съораженията на Фукушима са вече безопасни и не би могло да има нов инцидент. Неговите извинения звучат не на място в контекста на спомените за събитията във Фукушима. Трудно му е също да извини комуникационните проблеми на Tokyo Electric Power (TEPCO). От компанията казват още, че се стремят към най-доброто за евакуираните и тяхното бързо прибиране, но поставят на първо място безопасността им. Това звучи горчиво, казано с такова закъснение, закъснение – което не можем да каже дали е било с година, две, три или повече. Управителят на централата заявява от името на TEPCO, че целта не е била да премълчават случващото се и че са подходили небрежно, но наистина ли една толкова голяма компания няма отдел, който да се грижи единствено и само за комуникацията и с външната публика? Не е нужно да отговарям.

Това, което казва Саори Канезаки накрая на статията също има и своя скрит смисъл. Защо част от работата му е била да убеждава хората, че атомната енергия е безопасна? Било ли е просто част от презентирането на самата електроцентрала или така трябва да казват и го правят всички по света?

Може би вече зададох много реторични въпроси. И на вас ви става ясно, ако задържите поглед върху думите – отговорите са пред вас. Една мисъл ми беше споделена преди време, за жалост не знам кой е нейният първоизточник. Тя гласеше нещо подобно: „ Научния прогрес много често се използва първо в ущърб на човека, а след това в негова полза.” Може да го тълкувате, както искате. За мен, смисълът е в това, че науката се спонсорира от хората с користни цели, за които няма гаранция в чий интерес са. Има начин да знаем повече за подобни неща, има начин да оформим по-бързо и по-ясно своето мнение и ако трябва да излезем и да го изразим. Традиционните (частни) медии обаче не ни дават този шанс, който обаче рано или късно ще бъде наш в ерата на комуникацията.

, , , , , , , , , ,

Вашият коментар

%d bloggers like this: