Posts Tagged Запад

Поляризацията на здравия разум

Международните новини не са от най-силните страни на българските медии. Следователно не е изненада, че у нас реакциите на глобални, континентални, регионални и въобще каквито и да е събития извън България – т.нар „международно положение“ – страдат от жестока липса на адекватност. Информационните празноти сериозно възпрепятстват появата на едно по-задълбочено разбиране на процесите в страната и мястото ни в световната картина.

Прекрасна илюстрация на ширещото се невежество по отношение на „международното положение“ е съществуването на „про-западни“ и „про-руски“ лагери в общественото ни пространство. Първите можем да позиционираме между политическите активисти близки до „сините“ партии и необвързаните с никого привърженици на „западния начин на живот“ (обикновено без да са го живяли, разбира се). Сред про-руски настроените пък можем да забележим мнозина привидно анти-капиталистически активисти[1], хора разочаровани от бляскавите и несбъднати обещания за прогрес с приближаването ни към Запада, както и мнозина с явен сантимент към миналото. Интересното е, че националисти има и в двата лагера, според това чий ботуш е идентифициран да седи над страната ти – този на Запада или този на Русия.

А защо наличието на двете групи да е именно симптом за невежество? Според мен обяснението е много просто – всеки, които поддържа някакви общочовешки ценности и има симпатия към живота и свободата, е невъзможно едновременно да е наясно с политиките на Запада и Русия и да бъде привърженик на която и да е от двете страни. За да не ви е постно, ето няколко основателни аргумента в полза на твърдението ми:

И Русия и САЩ могат категорично да бъдат определени като империалистически страни. Броя на руските военни бази по света е нищожен сравнен с американските – около дузина срещу повече от 700. И двете страни обаче разполагат с широки сфери на влияние – т.е. на доминация – основно над съседните им страни, но не само. Други западни страни, като Франция и Англия например, също упражняват икономическа и военна сила в уж независими страни.

По отношения на продажбата на оръжия, често равнозначна на финансирането на военни конфликти и за утвърждаването на ужасяващи режими, към гореспоменатите страни можем да добавим и Италия и Германия, както и партньорът на Русия – Китай. Най-близките до ума примери са Сирия и Египет, както и държавата Израел, за чиято инвазия в Газа и (вече) хилядите цивилни жертви четем и слушаме в последните 18 дена. Въпреки интензивния конфликт между Запада и Русия в публичното пространство, словесните атаки относно продажбата на оръжия на жестоки режими не е сред лайната, с които се замерят двете страни.

Не е за пренебрегване и откритата репресия на социални групи, както на запад, така и на изток. От една страна, Русия е широко известна с отвратителните си закони за LGBT обществото, както и с криминализирането на масови събирания и протести в страната. От друга страна, Западът също не отстъпва – полицейското насилие над граждани е като рутинна процедура по време на мирни протести; милитаризацията на полицията и хвърлянето в затвора на милиони души, както и продължаващото съществуване на Гуантанамо Бей, където хора са измъчвани и лежат с години без съдебен процес са може би най-ужасяващите, които идват на ум.

Ако заговорим за политика и икономика на повърхността пак изплуват шокиращи реалности. Наличието на олигархии и на запад и на изток е безспорно. Владимир Путин става широко известен с борбата си с някои олигарси, които в последствие бяха заменени от други, продължавайки симбиозата между интересите на едрия капитал и държавата в Русия. Западът може да се похвали със същото, като дори изследване на Принстънския университет наскоро потвърди, че САЩ е олигархия и парите определят политиката на страната. Все пак капитализмът изглежда някакси по-див на запад, в своята съвременна форма, известна още като „неолиберализъм“. За неолиберализмът съм писал по-подробно тук.

С това ще приключа рисуването на тази нелицеприятна картина. На драгите про-западни и про-руски люде ще пожелая повече разнообразна и задълбочена информация за ставащото по света и ролята на Големите сили. Разбира се мнозина са склонни на моментален компромис – осъзнавайки, че и двете страни са лоши, най-лесно е да процедираме като на избори – даваш глас за по-малкото зло.

Съветвам про-западните и про-руските активисти да преосмислят позициите си и ако желаят постигането на някаква положителна промяна както у нас, така и по света, да подкрепят гражданските организации на Запад и на Изток, борещи се срещу политическото статукво в своите страни. Доминацията на Големите сили възпрепятства не само нас, но и повечето народи по света, от свободата да организират ежедневието си самостоятелно. Не е тайна за никой, че политиците ни са марионетки, които се присламчват ту към Запад, ту към Изток, но ако трябва да бъдем честни – те нямат и избор.

Бъдете здрави и избягвайте конфликти с приятели по линията „про-запад – про-Русия“ 🙂

 

[1] Привидно, защото игнорират факта, че и Русия е капиталистическа страна.

, , , , , , , , , , , , , ,

Вашият коментар

Господар на своята съдба*

От водеща световна сила, САЩ е на път да бъде въвлеча от друг в нова неоправдана война.

Последната среща между американския президент и израелския премиер вероятно ще остане в историята с думите на втория, че неговата страна трябва да бъде „господар на своята съдба“ ( „master of its faith“ ). Бенямин Нетаняху недвусмислено намекна, че Израел може да взема решения, касаещи обявяването и воденето на война и без Съединените Щати.

Досега тази територия беше запазена за американците (въпреки съмненията и не без основание, че израелските лобите насочват подобни решения). Те бяха тези, които влизаха в ролята на „господари на съдби“ що се отнася до международни конфликти или несправедливости вътре в дадена страна. Сега обаче идват избори в Америка (през месец ноември) и управлението на Обама като че ли се опитва да охлади страстите на неговите израелски партньори поне до неговото преизбиране.

Странен е обаче начина, по който това се случва. Или поне би бил странен за някой обикновен човек. САЩ изразяват готовност да модернизират допълнително военната техника на Израел и да отделят сериозна субсидия при условия, че Израел не реши да атакува Иран, за да попречи на ядрената му програма. Така хем Обама ще бъде обявен от повечето западни медии за пазител на световния мир, хем ще бъде преизбран, а и най-важното – неговите близкоизточни партньори ще бъдат доволни.

В крайна сметка налице са много индикации, че Иран ще бъде атакуван и това изглежда въпрос на време. Очевидно е, че те няма да бъдат „господар на своята съдба“. Дори в израелската преса явно подготвят своя народ за бъдеща агресивност от израелска страна. Тиражират се твърдения, че Съветът за сигурност на ООН не е достатъчно суров в мерките си и че евентуално използване на сила би било най-правилното решение, за да се предотвратят повече жертви в бъдеще.

Паралелно с това, продължава промиването на мозъци около заплахата, която идва от Иран. Както американските управляващи, така и техните добри приятели от Западна Европа, не спират да твърдят как обогатяването на уран от страна на Иран и евентуалното създаване на ядрено оръжие ще дестабилизира сериозно Близкия Изток. Неглижира се фактът, че Израел е една от най-големите световни ядрени сили и единствена в нейния регион.

Напоследък често си мисля каква ирония на съдбата е един етнос, който е понесъл толкова тежки удари в недалечното минало, сега да търси пътят на агресията. Аз съм съгласен Израел да бъде господар на съдбата си, но само ако се отнася до вътрешната им политика. На международната сцена, това ще бъде просто несправедлива саморазправа с една нация, която от 30 години носи бремето на санкциите от Америка и Запада, опитвайки се да защити правата на собствения си народ.

Силно се надявам да има сила, която да спре Израел и техните партньори от САЩ да подпалят нова война в този и без това напрегнат свят.

П.П.:  Горещо препоръчвам документалния филм на BBC – Iran and the West ( „Иран и Западът“ ). Той е в три части, всяка по един час и запознава зрителите със събитията, които протекоха в последните 30 години от иранската революция насам и отношенията между Запада и Иран през това време. Ето и линк към него:

http://topdocumentaryfilms.com/iran-and-the-west/

, , , , , , , , , , ,

има 1 коментар

Не толкова скритите ограничения на свободата в Запада

В публикацията надолу се споделят интересни наблюдения и разсъждения за свободата в Западните общества и Близкия изток – две силни противоположни пространства.  Оригинал на английски език: тук.

Зияд Ел-Хади твърди, че въпреки че Западните общества са привидно свободни, реално хората в Запада са заровени в дългове чрез връзка с финансови институции, който „отразяват много от характерните свойства на една угнетяваща връзка „господар-роб”: притежание, подчинение, бреме и сурови наказания”.

В Близкият Изток има зов за „свобода”, както от гражданите в неговите неспокойни граници, така и от хората от Запада. Въпреки че този апел е с добри намерения, той е забележително простоват.

Няма съмнение, че политическата свобода в Близкия Изток е ужасно ограничено. Но дали хората на запад наистина са толкова свободни, колкото си мислят?

 

Философията на свободата

В цивилизованото общество, свободата е притеснено от заповедническото „не причинявай зло на другите”. Например, ние не ценим свободата да дискриминираме, обиждаме или замърсяваме.

Свободата като цяло се разбира и дефинира като способността да избереш спрямо своята собствена воля, без принуда. Модерното ударение на свободата почти винаги пада върху изборът.

В Западът, това е типичното тържество на човешката свобода да говорят, правят, избират или преследват каквото те си искат. Повърхностното привличане на този тип либерализъм е силно, особено за гражданите на диктатури в Близкия Изток.

Но има няколко решаващи фактора, манифестирани от Западните социално-икономически и културни системи, които са почти напълно пренебрегнати в това разбиране на свободата.

Първо, свободата не се върти само около изборът; тя също обхваща и опциите, от които хората могат да избират. Кой избира и кой ни дава тези опции? Изглежда сякаш няма нещо кой знае колко демократично, например, да ти дадат две възможности за избор, особено когато имаш малко или никакво мнение около това какви са тези опции на първо място.

Второ, до каква степен, ценностите на нашето общество повлияват вариантите, от които избираме? Може да открием, че тези повърхностни влияния често са по основополагащи за свободата от статичното понятие за изборът сам за себе си.

Ще се опитам да очертая някои основни реалности, които са твърде близки до нас като индивидуалности, най-вече в нашия ежедневен живот.

 

Банкова система и дългово робство

 Нека започнем с ролята на банковата система в създаването на националния дълг. Коренът на проблема тук се нарича „банкиране чрез частичен резерв”. Това, което означава е, че всичките пари, които банките всъщност държат в техните сметки са само част от по-големия размер, които те дават на заем. Това позволява да се дават повече кредити, вкарвайки повече и повече хора в дълг. Но от къде идват тези допълнителни пари, които се дават на заем, ако не идват от банковите резерви? Е, банките ги създават от нищо чрез лостов механизъм наречен умножителят на пари. Това означава, че кредитите, които взимаме от банките са най-вече основани на нищо с присъща стойност.

Когато вземеш заем от банка, банката трансферира дигитален номер на твоята сметка. Няма истинска стойност за това, което е трансферирано; това е просто електронно число. В замяна, ти си принуден да изплатиш този „заем” с реален труд, често извършвайки шаблонна и неприятна работа, което продължава като че ли през по-голямата част от твоя съзнателен живот. И ако не можеш да се разплатиш, в случаят на ипотека, твоят дом, кола или други предмети, записани като второстепенни, които имат стойност, ще сменят своят собственик; или в случай на стандартен кредит, ти ще бъдеш осъден или твоите притежания ще бъдат отнети насила от съдия-изпълнител. Като допълнение, лихвата на твоето изплащане не само затяга примката, но удължава изплащането до безкрайност – често, до живот и отгоре.

Според благотворителната фондация Credit Action, целият личен дълг на човек от Обединеното Кралство в края на декември 2011 възлиза на 1.451 трилиона, като средния дълг на всеки възрастен великобританец е повече от средната национална заплата. Алармиращата истина е, че няма достатъчно пари в обращение, под формата на придобиван доход, за да покриете средните харчове, банкови заеми и техните натрупващи се лихви по което и да е време. Следователно, всеки ден поне 300 човека обявяват банкрут и около 100 имота са иззети от банки (това е много по-голям проблем в САЩ).

Към това може да прибавим изследване, публикувано, както в Икономическият дневник (Economic Journal) и Дневникът за здравна икономика (Journal of Health Economics), отново и отново подтвърждава връзката между дълг и стрес, депресия и ментални здравни проблеми, докато според статия, публикувана в USA Today, психолози са направили връзка между дългови проблеми и разводимост, местно насилие и дори самоубийство – висока цена за несправедливите принципи на нашата икономическа система.

Разбира се, никой директно не е насочван към тези икономически ситуации, но да направиш ипотека и да купиш кола на лизинг са практически нужди в модерната епоха. Обикновеният народ е примамен да вземе тези обременяващи отговорности, чрез съблазняваща реклама, която излъсква образа на потенциалните трудности. Прецизни тактики за силна продажба се използват от финансови продавачи да „продават продукти” (или пък заеми) и им се плаща комисионна да го правят. Ние, обикновените хора, малко, от които сме учени на основите на финансите в нашите местни училища, сме ловко подбутнати в ситуации, които водят след това надълбоко в дългове.

За да обобщим, банките те съблазняват и ти дават под наем цифри без никаква истинска монетарна стойност, карат те и ти оказват натиск да работиш здраво, за да изплатиш дълга и биха съсипали живота ти и биха взели твоите най-ценни притежания ако не го направиш. Домакинските дългове по този начин отразяват много от атрибутите на подтисническа връзка между господар и роб: притежание, подчинение, бреме и сурови наказания.

И нито една политическа партия, кандидатирала се някога за избора не предлага алтернатива на този частичен резерв, базиран на системата за банкиране с лихви още от централните банки – които печелят изобилно от тази система – наслаждават се на близки отношения с правителства в опити да въздействат осезаемо върху техните икономически политики. Към това може да прибавим финансовите лобита, които също оказват влияние на това кой участва и кой побеждава в „демократичните” избори като помагат със спонсорирането на техните политически кампании.

Така, опцията  да се освободим от това икономическо заробване не е възможна, създавайки сериозно ограничение за свободата.

Ефектите от тази несправедлива икономическа система имат и по-широки социални последици. Капитализмът слага висока цена на свободния пазар, индивидуализмът и печелбата. Това означава, че оптималното производство изисква минимално заплащане за труд, което в замяна води до намаляване на заплатите и намаления, смяната на човека с машината, и преместването на продукция към по-бедни не-Западни страни и издигащо престъпленията. ( бел. ред. – в Испания една четвърт от населението вече е безработна (55% от младите; Гърция – 60%), в много други страни общата безработицата прескача 10%).

, , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,

Вашият коментар

%d bloggers like this: