Posts Tagged Израел

Поляризацията на здравия разум

Международните новини не са от най-силните страни на българските медии. Следователно не е изненада, че у нас реакциите на глобални, континентални, регионални и въобще каквито и да е събития извън България – т.нар „международно положение“ – страдат от жестока липса на адекватност. Информационните празноти сериозно възпрепятстват появата на едно по-задълбочено разбиране на процесите в страната и мястото ни в световната картина.

Прекрасна илюстрация на ширещото се невежество по отношение на „международното положение“ е съществуването на „про-западни“ и „про-руски“ лагери в общественото ни пространство. Първите можем да позиционираме между политическите активисти близки до „сините“ партии и необвързаните с никого привърженици на „западния начин на живот“ (обикновено без да са го живяли, разбира се). Сред про-руски настроените пък можем да забележим мнозина привидно анти-капиталистически активисти[1], хора разочаровани от бляскавите и несбъднати обещания за прогрес с приближаването ни към Запада, както и мнозина с явен сантимент към миналото. Интересното е, че националисти има и в двата лагера, според това чий ботуш е идентифициран да седи над страната ти – този на Запада или този на Русия.

А защо наличието на двете групи да е именно симптом за невежество? Според мен обяснението е много просто – всеки, които поддържа някакви общочовешки ценности и има симпатия към живота и свободата, е невъзможно едновременно да е наясно с политиките на Запада и Русия и да бъде привърженик на която и да е от двете страни. За да не ви е постно, ето няколко основателни аргумента в полза на твърдението ми:

И Русия и САЩ могат категорично да бъдат определени като империалистически страни. Броя на руските военни бази по света е нищожен сравнен с американските – около дузина срещу повече от 700. И двете страни обаче разполагат с широки сфери на влияние – т.е. на доминация – основно над съседните им страни, но не само. Други западни страни, като Франция и Англия например, също упражняват икономическа и военна сила в уж независими страни.

По отношения на продажбата на оръжия, често равнозначна на финансирането на военни конфликти и за утвърждаването на ужасяващи режими, към гореспоменатите страни можем да добавим и Италия и Германия, както и партньорът на Русия – Китай. Най-близките до ума примери са Сирия и Египет, както и държавата Израел, за чиято инвазия в Газа и (вече) хилядите цивилни жертви четем и слушаме в последните 18 дена. Въпреки интензивния конфликт между Запада и Русия в публичното пространство, словесните атаки относно продажбата на оръжия на жестоки режими не е сред лайната, с които се замерят двете страни.

Не е за пренебрегване и откритата репресия на социални групи, както на запад, така и на изток. От една страна, Русия е широко известна с отвратителните си закони за LGBT обществото, както и с криминализирането на масови събирания и протести в страната. От друга страна, Западът също не отстъпва – полицейското насилие над граждани е като рутинна процедура по време на мирни протести; милитаризацията на полицията и хвърлянето в затвора на милиони души, както и продължаващото съществуване на Гуантанамо Бей, където хора са измъчвани и лежат с години без съдебен процес са може би най-ужасяващите, които идват на ум.

Ако заговорим за политика и икономика на повърхността пак изплуват шокиращи реалности. Наличието на олигархии и на запад и на изток е безспорно. Владимир Путин става широко известен с борбата си с някои олигарси, които в последствие бяха заменени от други, продължавайки симбиозата между интересите на едрия капитал и държавата в Русия. Западът може да се похвали със същото, като дори изследване на Принстънския университет наскоро потвърди, че САЩ е олигархия и парите определят политиката на страната. Все пак капитализмът изглежда някакси по-див на запад, в своята съвременна форма, известна още като „неолиберализъм“. За неолиберализмът съм писал по-подробно тук.

С това ще приключа рисуването на тази нелицеприятна картина. На драгите про-западни и про-руски люде ще пожелая повече разнообразна и задълбочена информация за ставащото по света и ролята на Големите сили. Разбира се мнозина са склонни на моментален компромис – осъзнавайки, че и двете страни са лоши, най-лесно е да процедираме като на избори – даваш глас за по-малкото зло.

Съветвам про-западните и про-руските активисти да преосмислят позициите си и ако желаят постигането на някаква положителна промяна както у нас, така и по света, да подкрепят гражданските организации на Запад и на Изток, борещи се срещу политическото статукво в своите страни. Доминацията на Големите сили възпрепятства не само нас, но и повечето народи по света, от свободата да организират ежедневието си самостоятелно. Не е тайна за никой, че политиците ни са марионетки, които се присламчват ту към Запад, ту към Изток, но ако трябва да бъдем честни – те нямат и избор.

Бъдете здрави и избягвайте конфликти с приятели по линията „про-запад – про-Русия“ 🙂

 

[1] Привидно, защото игнорират факта, че и Русия е капиталистическа страна.

Advertisements

, , , , , , , , , , , , , ,

Вашият коментар

Къде е международната общност?

Протест в Лийдс, Англия срещу атаките над ивицата Газа

Поредните атаки в ивицата Газа, съответно – поредните контра-атаки в Израел. Поредните цивилни жертви от този неразрешим конфликт. Дали наистина е толкова неразрешим? От гледна точка на ООН, двете страни трябва да се поуспокоят и да седнат на масата, но това е приказка, която не чуваме за първи път.

Вместо това беше убит лидерът на военното крило на Хамас – Ахмед Джабари. Според Гершон Бешкин – мирен активист от Израел – часове преди да умре, Джабари е получил план за мирно споразумение с Израел, който е включвал механизми за поддържане на „свалените оръжия“, дори когато има искри между Израел и фракции по ивицата Газа. Башкин твърди пред Ааретц, че висши служители в Израел са знаели за неговите контакти с Хамас и египетското разузнаване в опитите за формулиране на постоянно примирие.

Не бива да забравяме обаче, ролята на международната общност. Всъщност тя се състои основно в пацифистко поведение и писане на резолюции, които в последствие нямат значителен ефект по отношение на Израело-Палестинския конфликт. Най-големият играч, който се въздържа от по-решителни действия са Щатите. Като един от най-големите спонсори на Израел, а също изпращайки пари и на Палестина, те разполагат с многобройни, и не само финансови, лостове да принудят страните да преговарят. Но искрите продължават да избухват в пламъци, неправомерни селища продължават да се строят, избутвайки дори повече палестинците. Удари и контра-удари, озлобление едни към други за сметка на цивилните. Всичко, което прави Израел само радикализира палестинците, а другите, които не са замесени в насилието пряко, са принудени да живеят в мизерия, често без ток, с ограничени водоизточници. Проблемите са много, решенията също, но действията…

Сред по-интересните реакции на вчерашните въздушни атаки над ивицата Газа,  беше тази на Египет. Президентът Морси върна посланика на страната от Тел Авив в знак на протест срещу нападението. Същевременно беше поискана среща на Съвета за сигурност на ООН, също идваща от египетска страна. Мнения на коментатори твърдяха, че има шанс САЩ да използва ветото си, за да предпази Израел от международна цензура.

Едно интересно мнение, на което се натъкнах наскоро, поставяше въпроса: „Защо Косово, но не Палестина?“. „До момента 83 членки на ООН (включително САЩ) са признали Косово – 44 по-малко от общия брой членове, който са признали Палестина“. Как е възможен подобен парадокс? Това може да означава единствено целенасочено игнориране на правото на палестинците да имат собствена държава.

„Смаляването“ на палестинската територия от 1946 до 2005

Вместо това, те са постоянно потискани от режим, който мнозинa оприличават на апартейд. Вместо това, губят децата си и живота си без вина. Вместо това, други – удавени в отчаяние и омраза – се обръщат към насилието, от което страдат още повече хора. Най-грозното и най-ужасното обаче са мъртвите деца. Няма по-невинни същества от децата…

За жалост, не съществува и нещо като съвест сред международната общност. В противен случай, вероятно конфликта щеше да е прекратен много преди да съм се родил дори. Големите играчи, които са способни да надделеят над мнението на мнозинството, не са склонни да се опитват да се наложат над Израел и да катализират процеса на преговори.

Тук може да намерите снимки и видео от ужасяващите атаки над ивицата Газа вчера. Много страници във Фейсбук се оплакаха от изключване на акаунтите на техните админи, заради въпросните снимки.

, , , , , ,

Вашият коментар

НЕнасилие

Днес е Международният ден на ненасилието. Ще го отпразнувам за първи път. Няма да е грешно, ако кажем, че това е велика сила, която има способността да се разраства бързо и в огромни мащаби. Именно, заради мощта на подобно оръжие, ненасилието е често пренебрегвано като начин на действие от хората с власт. Ненасилието винаги е принадлежало на масите.

Вярвам, че повечето хора са добри в природата си. За обикновения човек, да изразява волята си чрез насилие, е крайна мярка, която може да е последствие само от огромно отчаяние и чувство за безпомощност.

Днес сме свидетели на борбата на милиони хора по света за повече равенство, повече грижа за човека. Големите протестни движение на всички континенти (без Австралия) са сигнал, че трябва да настъпи промяна в човешкото съзнание. Не се развиваме правилно и доказателствата са навсякъде – стотици милиони без питейна вода, гладуващи, бездомни – може би са най-наболелите проблеми на човечеството. Нарастващото неравенство между малките елити и техните съграждани – най-вече в Европа и Америка, безработицата и все по-трудния достъп до адекватно или въобще някакво образование. Мога да изброявам още много…

Два въпроса ведната изникват в съзнанието ми. Защо например лечението е сред най-скъпите услуги на планетата? И един може би по-важен, който ми сподели баща ми: Хората се раждаме добри, но живота тласка много от нас към лошото. Къде се объркват нещата?

Ненасилствените протести са извор на надежда, че промяна е възможна. Възхитащавам се на тези хора, които излизат заедно на площадите и по улиците да отстояват своите права, демонстрирайки единство. Гласове, а не оръжие, водят войната за справедливост. Солидарността също се завръща след дълга ваканция.

Могат ли хората от Чили, САЩ, Израел, Испания, Гърция, Италия, Германия, Белгия, Португалия да променят статуквото, както правят в Арабския свят? А трябва да се отиде много по-далеч от това. Няколко свалени диктатора не е шега работа, но е едва началото.

Пролива се кръвта на членовете на ненасилствените движения от хората, които трябва да се грижат за тях. Полицаите, които трябва да са символ на сигурност, безстрастно налагат обикновени хора, дошли да изкрещят мнението си за техните началници и тяхната работа. Медиите, които трябва да са част от тези протести, пък игнорират усилията на обикновения човек да бъде чут. Все пак Ганди – символът на ненасилствените движения – е казал: „Първо те игнорират, после ти се смеят, след това се борят с теб и накрая печелиш.“ Дано и днес да се окаже прав!

С огромно съжаление гледам към Сирия, където ненасилствените протести не успяха и бяха удавени в кръв. Сигурно хората вече почват да забравят как започнаха вълненията там, преди да се стигне до сегашното положение на гражданска война.

Най-голямата победа на ненасилието е, когато променя съзнанията на хората. Полицейските палки правят хората още по-единни. Живеем в ужасни времена! Хуманизмът не е водеща ценност, но с разрастването на ненасилствените движения се увеличава и чувството за хуманност сред хората. Не всеки за себе си в дива конкуренция, а всички заедно. Не е някаква фантастична и непостижима идея, нали?

Честит Международен ден на ненасилието!

, , , , , , , , , , , , , ,

Вашият коментар

Фетва* срещу ядреното оръжие

снимка: БГНЕС

Вероятно сте чули, че Иран прави ядрено оръжие? Или не сте? Всъщност, държави като САЩ и Израел водят непреклонно противниците на бъдещ ядрен Иран и прави всичко възможно да предотвратят втора ядрена сила в Близкия Изток, която наистина ще дестабилизира региона. Борбата е безмилостна, чрез безкрайни санкции, заплахи от удари, от пълна изолация. Е явно „справедливата“ борба на Западните страни и Израел е успяла да вразуми някоя от онези луди глави в Иран, които са тръгнали да си развиват ядрена индустрия без тях!

Самият Върховен лидер на Иран – аятолах Али Хаменей – обяви фетва срещу произвеждането, съхраняването и използването на ядрено оръжие. Атомната бомба е забраненаот исляма в Ислямската Република Иран.

снимка: actualno.com
Али Хаменей издаде "фетва" срещу ядреното оръжие

Разбира се, всичко написано от мен в увода на тази публикация е пълна измислица, вдъхновена от Западната пропаганда. Като изключим реалните заплахи и санкции над Иран. Досега никой, дори Международната Агенция по Атомна Енергия (МААЕ), не е доказала за съществуването на опити за създаването на ядрено оръжие. Същата [МААЕ], днес се ръководи от близък на американските интереси човек. Това стана ясно след излизането наяве на секретна информация чрез Уикилийкс.

Какъв всъщност е проблема на Западния свят с Иран? От моя гледна точка, на преден план излизат два основни момента: неподчинението на Западната доминация и нуждата от общ враг.

Не само днес, но и в исторически план, Иран е трън в петата на САЩ и неговите подопечни. Още от революцията, довела до Ислямска република, до днес. Западният свят не можа да подчини Иран, нито да смени режима в страната. Последвалите опити за дипломация ако не изостряха отношенията, просто оставаха безплодни. Дори идеята на революционния президент Хатами за диалог между цивилизации не помогна. Присъдата на САЩ тогава, когато Иран търсеше преговори и след помощта срещу талибаните в Афганистан, беше определението на Джордж Буш за „оста на злото“ (the axis of evil). И днес, Западът поддържа един образ на „опасния“ Иран и пропагандира изкривени истини, за това как се подготвяло ядрено оръжие и за последствията за сигурността в Близкия Изток.

Създава се илюзията, че целият свят е срещу Иран. Това е позицията на Запада, който, според проф. Мохамед Маранди, обича да мисли за себе си като за представител на международната общност, но в реалността е едно малцинство. Мненията на страни като Русия, Китай и Индия не стигат до нас. Получават се огромни изкривявания в истината, като например един спорен превод на думи на президента на Иран Ахмадинеджад, че искал да „премахме Израел“, а всъщност изказването е било насочено срещу структурата на държавата Израел и системата на апартейд, която налага в Палестина.

Друга пречка пред разрешаването на проблема е нуждата от враг, от който да ни пазят. Според Шломо Занд, персона нон грата в Израел, „днес няма антисемитизъм на политическо ниво в Европа, както в миналото, но днес спокойно можеш да си ислямофоб, защото Европа се нуждае от нов враг“. САЩ също има нужда да противник, за да поддържа войната с тероризма – все пак това и осигурява и повече правомощия над собствените й граждани. Присъствието на американците в Ирак и Афганистан видимо се обезсмисля, което допълнително мотивира култивирането на негативен образ за Иран.

Още една мисъл на историкът Шломо Занд би спомогнала да опровергаем този образ: „Грешка е да се мисли, че понеже е тоталитарна страна, Иран е агресивен.” … „Днес Китай е най-тоталитарното общество и не е заплаха за мира.”
„САЩ е най-либералната страна в света и е единствената, използвала ядрено оръжие…“

И наистина, Иран не изглежда никак агресивен, ако погледнем картината по отблизо. Колко ли още доклади на МААЕ ще бъдат нужни, за да докажат това? Големите сили са наясно с фактите, но не подкрепят подобен прочит на ситуацията. Дори и фетва-та на Върховния лидер Хаменей очевидно няма значение за Западния свят.

Повечето от 30 години Иран търпи жестоки санкции, докато „всички опции са на масата“, според американската администрация. Заплахата, сама по себе си, е терористичен акт, твърди проф. Маранди. Рядко се чуват призиви за съдействие, и то най-вече заради скорошната среща в Истанбул на 5-те ядрени сили + Германия с Иран. Разговорите бяха възстановени след около година и половина мълчание.

Изглежда, че това ще бъде само началото на кръг от преговори с Иран за ядрената му програма, като следващата среща е в Багдад след около месец. Това вероятно, поне временно, ще охлади заканите на израелското правителство за предотвратяващ удар срещу Иран. Право, което Израел изглежда сама си определя, намеквайки, че може да не се допита до партньорите си от САЩ.

Въпреки всичко съм на оптимистичното мнение, че разрешение на ситуацията има и след като отново е ред на преговори, може би изходът не е толкова далече. Един възможен сценарии, който напоследък срещам на различни места, е да се работи заедно с Иран по ядрената му програма, като страната изнесе уранът, който е в повече и същевременно се осъществява постоянен мониторинг върху дейността. Време е Западът да направи крачка към разрешаването на проблема. Очевидно санкциите са преодолимо препятствие за Иран, а увеличаващата се цена на петрола – неблагоприятно развитие за западните страни.

*фетва – религиозен указ издаден от мюсюлмански лидер

, , , , , , , , , , , , ,

Вашият коментар

Гюнтер Грас: Каквото трябва да се каже

снимка: guardian.co.uk
Гюнтер Грас

Германският поет и Нобелов лауреат (1999г.), Гюнтер Грас, излезе с поема за Израел и ролята й около бъдещето на Иран. Засега ще оставя на вас разсъжението, като предоставя единствено превода на поемата:

Каквото трябва да се каже

Защо пазих мълчание, отдръпвайки се толкова дълго,

за нещо практикувано открито

във военни игри, накрая на които тези от нас,

които оцелеят ще бъдат най-много „бележки под линия“?

Това е предполагаемото право на първи удар,

който би могъл да унищожи иранците,

под игото на гръмогласни хора

и сбрани в организирани митинги,

защото атомна бомба може би вероятно

се разработва в дъгата на властта им.

И все пак защо се колебая да назова

тази друга земя, в която

от години – въпреки, че пази се във тайна –

въздигаща се ядрена сила е съществувала,

извън наблюдение или потвърждение,

предмет на никаква инспекция от никакъв порядък?

Това всеобщо мълчание за фактите,

пред което моето собствено мълчание се поклони,

прилича ми на изтормозена лъжа, и ме заставя

към вероятно наказание,

спазено на момента, независимо от нея:

присъдата „Антисемитизъм“ се слага лесно.

Но сега моята собствена страна,

подлагана отново и отново

на разпити за своите собствени престъпления,

се говори, че е изходна точка,

(на нещо, което е по-скоро бизнес,

въпреки това лесно да е обявявано за действие на обезщетение)

за още една подводница, заредена

да превозва ядрени глави

за Израел, където нито една атомна бомба

още не е доказано да съществува, само със страх

като единственото доказателство, ще кажа каквото трябва да се каже.

Но защо пазих мълчание до сега?

Защото мислех, че собствените ми корени,

помрачени от петно, което е никога неизлечимо,

означава, че не мога да очаквам Израел, земя

към която съм, и винаги ще бъда, свързан,

да приеме тази открита декларация на истината.

Защо само сега, остарял,

и с каквото мастило е останало, казвам:

атомната сила на Израел застрашава

и без това крехкия световен мир?

Защото, каквото трябва да се каже,

може утре да бъде късно;

и защото – достатъчно обременени като германци –

ние може да осигуряваме средство за престъпление,

което е предвидимо, така че нашето съучастничество

няма да бъде заличено

от никое от обичайните извинения.

И се отпуска: Аз наруших своето мълчание,

защото ми омръзна Западното лицемерие;

и се надявам също, че много, които могат се освободят

от тяхното мълчание,  ще изискват

тези, отговорни за откритата заплаха,

която срещаме, да се откажат от използването на сила,

ще настоят правителствата

на Израел и на Иран да допуснат международна институция

свободно и открито да инспектира

ядрения потенциал и възможности на двете.

Никой друг път не предлага помощ

на израелци и палестинци,

на всички тези, живеещи рамо до рамо във враждебност,

в този регион, окупиран от илюзии,

и най-вече, на всички нас.

Гюнтер Грас

превод: Николай Савов

П.П.: Извинявам се предварително, ако някъде не съм успял да постигна смисъла на поемата в превода си.

, , , , , , , , ,

Вашият коментар

Ханс Бликс пред Al Jazeera: Иранската заплаха

Talk to Al Jazeera – Hans Blix: The Iranian threat

Главният герой тук е Ханс Бликс – бивш глава на Международната Агенция за Атомна Енергия ( IAEA ) и главен оръжеен инспектор на ООН.

В това интервю за Al Jazeera, Бликс обсъжда ядрената програма на Иран и как да се спре това, което той нарича „легално несправедлива“* война срещу Техеран.

До голяма степен споделям мнението му, как трябва да се променят отношенията с Иран, така че да бъдат третирани с нужното уважение, а също и как може светът да си сътрудничи с Иранците в дългосрочен план. Както ще видите в интервюто, Ханс Бликс коментира и някои изказвания на водещи политици от двете страни на полемиката около иранската ядрена програма. Любопитно за мен беше да получа информация от неговия поглед относно дейността на IAEA и какво е нейното влияние върху преценката на отделни правителства.

* – „legally unjustified“

, , , , , , , , , , ,

Вашият коментар

Господар на своята съдба*

От водеща световна сила, САЩ е на път да бъде въвлеча от друг в нова неоправдана война.

Последната среща между американския президент и израелския премиер вероятно ще остане в историята с думите на втория, че неговата страна трябва да бъде „господар на своята съдба“ ( „master of its faith“ ). Бенямин Нетаняху недвусмислено намекна, че Израел може да взема решения, касаещи обявяването и воденето на война и без Съединените Щати.

Досега тази територия беше запазена за американците (въпреки съмненията и не без основание, че израелските лобите насочват подобни решения). Те бяха тези, които влизаха в ролята на „господари на съдби“ що се отнася до международни конфликти или несправедливости вътре в дадена страна. Сега обаче идват избори в Америка (през месец ноември) и управлението на Обама като че ли се опитва да охлади страстите на неговите израелски партньори поне до неговото преизбиране.

Странен е обаче начина, по който това се случва. Или поне би бил странен за някой обикновен човек. САЩ изразяват готовност да модернизират допълнително военната техника на Израел и да отделят сериозна субсидия при условия, че Израел не реши да атакува Иран, за да попречи на ядрената му програма. Така хем Обама ще бъде обявен от повечето западни медии за пазител на световния мир, хем ще бъде преизбран, а и най-важното – неговите близкоизточни партньори ще бъдат доволни.

В крайна сметка налице са много индикации, че Иран ще бъде атакуван и това изглежда въпрос на време. Очевидно е, че те няма да бъдат „господар на своята съдба“. Дори в израелската преса явно подготвят своя народ за бъдеща агресивност от израелска страна. Тиражират се твърдения, че Съветът за сигурност на ООН не е достатъчно суров в мерките си и че евентуално използване на сила би било най-правилното решение, за да се предотвратят повече жертви в бъдеще.

Паралелно с това, продължава промиването на мозъци около заплахата, която идва от Иран. Както американските управляващи, така и техните добри приятели от Западна Европа, не спират да твърдят как обогатяването на уран от страна на Иран и евентуалното създаване на ядрено оръжие ще дестабилизира сериозно Близкия Изток. Неглижира се фактът, че Израел е една от най-големите световни ядрени сили и единствена в нейния регион.

Напоследък често си мисля каква ирония на съдбата е един етнос, който е понесъл толкова тежки удари в недалечното минало, сега да търси пътят на агресията. Аз съм съгласен Израел да бъде господар на съдбата си, но само ако се отнася до вътрешната им политика. На международната сцена, това ще бъде просто несправедлива саморазправа с една нация, която от 30 години носи бремето на санкциите от Америка и Запада, опитвайки се да защити правата на собствения си народ.

Силно се надявам да има сила, която да спре Израел и техните партньори от САЩ да подпалят нова война в този и без това напрегнат свят.

П.П.:  Горещо препоръчвам документалния филм на BBC – Iran and the West ( „Иран и Западът“ ). Той е в три части, всяка по един час и запознава зрителите със събитията, които протекоха в последните 30 години от иранската революция насам и отношенията между Запада и Иран през това време. Ето и линк към него:

http://topdocumentaryfilms.com/iran-and-the-west/

, , , , , , , , , , ,

има 1 коментар

%d bloggers like this: