Posts Tagged националисти

Колко сериозна е заплахата от евроскептицизма в България?

Веднага искам да ви уверя, че това не е мое, лично притеснение. Всъщност, този въпрос е темата на кръгла маса, организирана от Европейският съвет за външна политика (ЕВСП) в хотел Радисън, София (на 13.05, вторник). Основни участници ще бъдат изпълнителния директор на ЕВСП – Дик Остинг, Димитър Бечев, Меглена Кунева, както и представители на вестник „Капитал“ и Центъра за либерални стратегии. Разбира се, че не ви пука за това събитие – на мен също. Въпреки това, заглавието ме провокира да споделя някои мисли с вас.

Тук бих отворил една скоба: не претендирам да съм шампион на здравия разум, но събитие с подобен надслов, струва ми се, няма никакво количество смисъл. Включително от гледна точка на организаторите.

На кръглата маса ще бъде представен доклад, посветен на изборите за Европейски парламент, адресиращ възхода на евроскептиците в Европа и у нас. За България пише, че тенденцията набира сила „тъй като популистки партии и обществени фигури все по-често атакуват проевропейския консенсус в страната и поставят под въпрос смисъла и ползите от членството в ЕС“. Предполагам, че при пълен анализ на евроскептицизма, което силно ме съмнява да се случи на подобно PR-събитие на ревностното дясно, дори и публиката би се настроила негативно към Европейския съюз.

По вероятно е да се говори за „доверие“, както и да се атакуват недоразвитите аргументи на националистически партии. Вечната теза на партиите е, че с повече доверие в институциите всичко ще работи по-добре. Разбира се, никой не се ангажира отвъд обещанията, то да бъде и заслужено. Всъщност философията, на която се крепи каквото и да е стабилност на политическата система днес е, че може да боли още известно време, дори жестоко да ни тресе, но нещата ще се оправят. Tоталитарният комунизъм е правил подобни обещания.

А защо аргументите на националистическите (и други) партии[1] против ЕС да са недоразвити? Тук обвинителите не са много по-различни от обвиняемите. Съюза бил недемократичен и твърде бюрократичен. И двете твърдения са абсолютно правилни, но реално ви призовават да припознаете по-малко зло в националната държава, награждавайки местните ви партии с повече власт. Ако виждате сред тях нещо демократично, значи стандартите ни за демокрация се разминават драстично.

От една страна имаме ЕС с:

– парламент, който няма реална власт да определя посоката;

– Европейска комисия, която дори не избираме и има над 3000 подкомисии, които също не избираме – те пишат законите, които се гласуват от Съветът на ЕС;

– всичко това е в здравата хватка на лобисткия сектор, които се грижи за интересите на големите корпорации, финансовия сектор, но не и вашите.

От друга страна имаме националната държава, която също не притежава нищо демократично. Партиите се самолегитимират на базата на малцинство, което не е способно да промени дори програмата на фаворитите си. Нима гласоподавателите на БСП например могат да променят факта, че тя се изявява като напълно дясна партия?

Без бюрокрацията на ЕС ще си останем с бюрокрацията на държавния апарат. Т.е. може би ще имаме по-малко препятствие за преодоляване, но е много вероятно този реформистки за системата акт, защото начина на действие не се променя радикално, да намали напрежението сред хората за известно време и да позволи на партиите да бетонират контрола си върху обществото.

По-важното в случая е, че както евроскептиците, така и либералните привърженици на ЕС у нас, като заявилите участие на кръглата маса в Радисън, и двете страни НЕ адресират най-сериозните проблеми на съюза.

Стените на „Крепостта Европа“ са окъпани в кръвта на почти 20 хиляди души от 1988 насам. Милитаризирането на границите, законите за убежище, политиките по задържане, депортациите и санкциите за превоз са сред основните причини за тази продължаваща трагедия. Те са свързани с изпълнението на решения, вземани на най-високо ниво като Шенгенската спогодба, Конвенцията от Дъблин („Дъблин 2“) и програмите на ЕС за граничен контрол.

Друг основен проблем са налаганите неолиберални политики, които са и принципно заложени в Лисабонския договор – спогодба, която беше приета без съгласието на европейските граждани и дава огромна наднационална власт на европейската суперструктура. Ако питате евроскептиците дали ЕС можеше да съществува и без тези договорености, вероятно ще се съгласят, но поставят ли въпроса?

Вече споменахме за огромния бюрократичен апарат, които не се избира от нито един европейски гражданин, но дори и да се гласуваше за Европейска Комисия колко различни щяха да са нещата. На национално ниво виждаме, че чрез гласуването не се постига никакъв контрол върху посоката ни на развитие. Не мисля, че ще има особени разлики и на наднационално ниво. Едва ли ще се отрази и на доминацията на големите страни в съюза – поредният проблем.

Не е изненада, че множество партии в целия ЕС капитализират – буквално и преносно – чрез евроскептицизъм или за да бъдам една идея по-конкретни – тотално отхвърляне на съюза. Липсата на подобни настроения би означавала, че тоталитаризмът е победил напълно.

Всъщност, либералите не се страхуват от евроскептицизма, а от това, че някой друг ще им вземе кокала. Остава доброто старо замазване на очите и промотиране на един спретнат, работещ и справедлив Европейски съюз… и също така несъществуващ. Конкретно в нашия случай, едва ли „заплахата от евроскептицизма“ е много голяма при липсата на всякаква представа какво е ЕС. Познаваме ли в България друга страна на съюза освен европейските програми, мониторинговите доклади и съдът за правата на човека? Последното всъщност е може би сред малкото положителни неща около структурите на ЕС попринцип.

Кръглата маса в Радисън едва ли ще разкрие много от проблемите на съюза, но и малко от тях ще бъдат достатъчни за появата на още евроскептици. Реформаторският блок за пореден път ще блесне като про-европейски в момент, когато подобна позиция няма и капка здрав разум. Но какво пък, не е ли това обичайно за политиците като цяло? На мен ми е дори забавно да гледам този театър в стил „отдадени европейци“.


[1] Визирам партиите в Европа като цяло, не само тези у нас.

Advertisements

, , , , , , , ,

Вашият коментар

Приемането на правата на малцинството говорят за толерантността на мнозинството

Днес – 30 юни – в София ще се проведат два парада. Единият празнува различията, другият ги отрича и заклеймява.

В 4 следобед на Паметника на съветската армия ще се проведе „София Прайд“. Хора от нехетеросексуалното общество ще направят парад в центъра на столицата, ще пеят известни наши изпълнители, ще присъстват и чужденци като Волкер Бек от долната камара на германския парламент – защитник на правата на гейове и лезбийки от десетилетия. 12 посолства в страната вече демонстрираха подкрепата си за участниците в парада. Накратно, това е едно събитие, което потвърждава правото на хора с всякаква сексуална ориентация да се събират и изразяват свободно.

Това събитие, както и няколко предхождащи и съпътстващи го през последния месец, привлякоха вниманието на организации като Amnesty International и Human Rights Watch към нашата страна. Защо? Отговорът е прост. Правата на нехетеросексуалното общество в България често са потъпквани. Хората с различна сексуална ориентация са дискриминирани, а едновременно с това и неглижирани от органите на реда в страната. В този смисъл, никой не би желал да е на тяхно място, обречен да е малцинство сред множество затворени врати.

На другия парад, националисти ще протестират по-рано през деня срещу „София Прайд“, разгневени от показността на нехетеросексуалните, от факта, че ще минават покрай Паметника на Апостола Левски. Участници там са „Атака”, ВМРО, Българският национален съюз (БНС), Българската национално-радикална партия (БНРП) и Национална съпротива. С твърденията, че Левски не е дал за това живота си, те заклеймяват гей-парада. Според Атанас Джамбазки, общински съветник в София, „ще протестираме срещу това да ни налагат поведение, да ни казват, че трябва да приемаме едно различие за норма, да ни натрапват свои емоции и начин на живот”.

Дълбоко се съмнявам някога Апостола да се е борил за свободата и независимостта на народа, част от когото да бъде дискриминирана от останалите заради сексуалната си ориентация. По никакъв начин не мисля, че нехетеросексуалното общество се е противопоставяло на установени права и норми в България или пък е подкопавало любовта на гражданите към страната. Г-н Джамбазки си въобразява, че някакво чуждо поведение му се налага или пък че нова, различна норма ще диктува живота ни, но това звучи по-скоро смешно. Да позволим свободното изразяване на сексуалната ориентация, няма да направи мнозинството хора обратни или бисексуални или транссексуални. Това нетолерантно поведение, резултиращо и в насилие, няма място в страна, където по закон хората могат свободно да се събират и изразяват,  без значение дали става дума за сексуална, политическа или религиозна ориентация. Националистите не са склонни да се примирят с факта, че хората са различни и вкусовете им също. Може би това е и единствения начин за изява на това немощно политическо съсловие, което не успя да се утвърди с политическите си идеи сред обществото.

По-рано този месец, отец Янакиев призова участниците на гей-парада да бъдат замеряни с камъни и потвърди позицията си пред БНР. Светият Синод в крайна сметка се видя принуден да заклейми призивът му за насилие, но въобще не засегна въпроса за подбуждане на омраза, а заяви че хомосексуалността е „неестествено желание, което безусловно вреди, както на личността на тези, които го изпълняват, така и на обществото като цяло“, пише Борис Дитрих в публикация за Human Rights Watch. Срамно е, че институция, която трябва да защитава взаимоотношенията между хората и да пропагандира взаимопомощ и солидарност, е толкова тесногръда и дори жестока в позицията си. Може би именно заради радикално консервативното отношение на Църквата, (не само у нас) религията губи своята почва сред населението и главно сред младите.

Какво да кажем за органите на реда, които допълнително усилват чувството за несигурност сред нехетеросексуалните. Студент по медицина беше пребит до смърт на 30 септември 2008, след което през 2010 са задържани двама заподозряни и са поставени за две години под домашен арест с обвинение за убийство с хулигански мотив. Поради липсата на обвинителен акт от прокурора, те са освободени без последствия. Това не е единствения случай. Амнести съобщават, че транссексуални са атакувани и дискриминирани по-често от гейове, лезбийки и бисексуални, а полицията е отказвала на разследва техните случай. Организацията е на мнение, че стъпките, който българските институции са предприели за предотвратяването и борбата с подобни престъпления, както и за равенство между нехетеросексуалното общество и останалите, не са достатъчни. Във време, когато темата за полицейското насилие е актуална на много места по света, не трябва да затваряме очите си, дори за хора, които не харесваме по една или друга причина.

Не мога да разбера обратните хора, но се чувствам длъжен да подкрепя дейност, която изкоренява дискриминацията и защитава правата на човека, сред които е правото да си различен, да се изразяваш свободно и да се събираш с други хора. Каквато и да е форма на потисничество не бива да бъде допускана, защото рано или късно това поведение може да се обърна срещу самите нас. Все пак всички сме хора.

Един гей-парад не може да се нарече натрапване на място. Хомосексуалните, транссексуалните и бисексуалните живеят в общество, където навсякъде – по телевизиите, филмите, музиката, културата и т.н. се говори за отношенията между мъжа и жената, сексуални или не. В същото време, за нехетеросексуалното общество това не са близки ценности, но те са длъжни да се съобразяват, защото такива са влеченията на мнозинството. Един гей-парад в рамките на 3 часа не трябва да е голяма работа, нали?

, , , , , , , , ,

Вашият коментар

%d bloggers like this: