Posts Tagged Обама

Поляризацията на здравия разум

Международните новини не са от най-силните страни на българските медии. Следователно не е изненада, че у нас реакциите на глобални, континентални, регионални и въобще каквито и да е събития извън България – т.нар „международно положение“ – страдат от жестока липса на адекватност. Информационните празноти сериозно възпрепятстват появата на едно по-задълбочено разбиране на процесите в страната и мястото ни в световната картина.

Прекрасна илюстрация на ширещото се невежество по отношение на „международното положение“ е съществуването на „про-западни“ и „про-руски“ лагери в общественото ни пространство. Първите можем да позиционираме между политическите активисти близки до „сините“ партии и необвързаните с никого привърженици на „западния начин на живот“ (обикновено без да са го живяли, разбира се). Сред про-руски настроените пък можем да забележим мнозина привидно анти-капиталистически активисти[1], хора разочаровани от бляскавите и несбъднати обещания за прогрес с приближаването ни към Запада, както и мнозина с явен сантимент към миналото. Интересното е, че националисти има и в двата лагера, според това чий ботуш е идентифициран да седи над страната ти – този на Запада или този на Русия.

А защо наличието на двете групи да е именно симптом за невежество? Според мен обяснението е много просто – всеки, които поддържа някакви общочовешки ценности и има симпатия към живота и свободата, е невъзможно едновременно да е наясно с политиките на Запада и Русия и да бъде привърженик на която и да е от двете страни. За да не ви е постно, ето няколко основателни аргумента в полза на твърдението ми:

И Русия и САЩ могат категорично да бъдат определени като империалистически страни. Броя на руските военни бази по света е нищожен сравнен с американските – около дузина срещу повече от 700. И двете страни обаче разполагат с широки сфери на влияние – т.е. на доминация – основно над съседните им страни, но не само. Други западни страни, като Франция и Англия например, също упражняват икономическа и военна сила в уж независими страни.

По отношения на продажбата на оръжия, често равнозначна на финансирането на военни конфликти и за утвърждаването на ужасяващи режими, към гореспоменатите страни можем да добавим и Италия и Германия, както и партньорът на Русия – Китай. Най-близките до ума примери са Сирия и Египет, както и държавата Израел, за чиято инвазия в Газа и (вече) хилядите цивилни жертви четем и слушаме в последните 18 дена. Въпреки интензивния конфликт между Запада и Русия в публичното пространство, словесните атаки относно продажбата на оръжия на жестоки режими не е сред лайната, с които се замерят двете страни.

Не е за пренебрегване и откритата репресия на социални групи, както на запад, така и на изток. От една страна, Русия е широко известна с отвратителните си закони за LGBT обществото, както и с криминализирането на масови събирания и протести в страната. От друга страна, Западът също не отстъпва – полицейското насилие над граждани е като рутинна процедура по време на мирни протести; милитаризацията на полицията и хвърлянето в затвора на милиони души, както и продължаващото съществуване на Гуантанамо Бей, където хора са измъчвани и лежат с години без съдебен процес са може би най-ужасяващите, които идват на ум.

Ако заговорим за политика и икономика на повърхността пак изплуват шокиращи реалности. Наличието на олигархии и на запад и на изток е безспорно. Владимир Путин става широко известен с борбата си с някои олигарси, които в последствие бяха заменени от други, продължавайки симбиозата между интересите на едрия капитал и държавата в Русия. Западът може да се похвали със същото, като дори изследване на Принстънския университет наскоро потвърди, че САЩ е олигархия и парите определят политиката на страната. Все пак капитализмът изглежда някакси по-див на запад, в своята съвременна форма, известна още като „неолиберализъм“. За неолиберализмът съм писал по-подробно тук.

С това ще приключа рисуването на тази нелицеприятна картина. На драгите про-западни и про-руски люде ще пожелая повече разнообразна и задълбочена информация за ставащото по света и ролята на Големите сили. Разбира се мнозина са склонни на моментален компромис – осъзнавайки, че и двете страни са лоши, най-лесно е да процедираме като на избори – даваш глас за по-малкото зло.

Съветвам про-западните и про-руските активисти да преосмислят позициите си и ако желаят постигането на някаква положителна промяна както у нас, така и по света, да подкрепят гражданските организации на Запад и на Изток, борещи се срещу политическото статукво в своите страни. Доминацията на Големите сили възпрепятства не само нас, но и повечето народи по света, от свободата да организират ежедневието си самостоятелно. Не е тайна за никой, че политиците ни са марионетки, които се присламчват ту към Запад, ту към Изток, но ако трябва да бъдем честни – те нямат и избор.

Бъдете здрави и избягвайте конфликти с приятели по линията „про-запад – про-Русия“ 🙂

 

[1] Привидно, защото игнорират факта, че и Русия е капиталистическа страна.

Advertisements

, , , , , , , , , , , , , ,

Вашият коментар

Обама подписва „Закон за защита на Монсанто“, писан от спонсориран от Монсанто сенатор

Президентът на САЩ, Барак Обама подписа законопроект в закон, от части написан от многомилиардната корпорация, която пряко ще се възползва от законодателството.

Във вторник, президентът Обама сложи името си под H.R. 933, приемствена резолюция за разходен законопроект, одобрен дни по-рано в Конгреса. Заровена, 78 страници навътре в законопроекта, съществува разпоредба, която явно защитава от съдебни спорове биотехнологични корпорации, като базираната в Калифорния компания „Монсанто“.

С подписа на президента, селскостопанските гиганти, които се занимават с генетично модифицирани организми (ГМО) и генно построени семена, са получили зелена светлина да продължат засаждането и продаването на изкуствени култури, дори когато остават въпроси, в голямата си част неотговорени, относно рисковете за здравето, които тези видове продукти представляват за потребителите.

След одобрението от страна на Камарата на представителите и Сената, повече от 250 000 души подписаха петиция, с искане президентът да наложи вето върху законопроекта за разходи за прикачените допълнителни биотехнологични клаузи – елемент, който често вече е наричан „Закон за защита на Монсанто“.

„Но Обама пренебрегна [петицията],“ пише Конър Шийтс от IB Times, „и вместо това предпочита да подпише законопроект, който ефективно отнема на федералните съдилища възможността, да спрат продажбата или засаждането на ГМО или генно-модифицираните култури и семена, без значение какви последици за здравето консумацията на тези продукти може да извади на бял свят в бъдеще. “

Джеймс Бръмли, репортер за Investor Place, обяснява малко по-нашироко колко точно е опасна допълнителната клауза сега, когато биотехнологичните компании са допуснати да заобикалят съдебния контрол. До подписването му, пише той, „Американското министерство на земеделието ръководеше и одобряваше (или отказваше) тестването на генетично модифицирани семена, докато федералните съдилища запазваха властта си да спират тестването или продажбата на тези растения, ако почустват, че общественото здраве е застрашено. Обаче с H.R. 933 сега закон, съдебната система вече няма право да се намеси и да защити потребителят „.

Ако подписът на президента не е толкова изненадващ, помислете все пак за генезиса на самия законопроект. Според статия, публикувана в понеделник в New York Daily News, щатският сенатор Рой Блънт (R-Missouri) „работеше с Монсанто при изработването на езика в законопроекта.“

Сенатор Блънт защити своя законопроект пред Daily News, отхвърляйки внушения, че той поставя изумителен прецедент, който ще се отрази на цялото селското стопанство на САЩ, давайки нежелани резултати. „Това, което казва е, че ако засадиш растителна култура, която е законно да засадиш, когато го правиш, имаш право да пожънеш реколтата. Но това е само едногодишен защитен законопроект.“

Една година може да бъде всичко необходимо за причиняването на катастрофални щети на околната среда, като се позволи на лабораторно-произведени организми да бъдат засадени без надзор. Съгласно „Закона за защита на Монсанто“, появаващи се притеснения за здравето в близкото бъдеще, засягащи засаждането на ГМО култури няма да може да бъде изслушано от съдия. Блънт, младши сенатор, който е заемал изборна длъжност от края на 90-те години, има добра причина реабилитира същия законопроект, за чието изготвяне е помогнал. Центърът за Отговорна Политика отбелязва, че сенатор Блънт получи $ 64,250 от „Монсанто“, за да тръгне към избирателния комитет по предизборната си кампания между 2008 и 2012. Сайтът Money Monocle добавя, че Блънт напоследък е най-големият получател на финансиране от Монсанто от Републиканската партия.

Никъде сайта на сенатора не се споменава по име за „Закон за защита на Монсанто“, въпреки че твърди, че Блънт „подкрепя продължаването на инвестициите в изследвания в областта на селското стопанство и инженеринство“.

„Няма начин да се заобиколи фактът, че това е злоупотребяващ конфликт на интереси“, казва Бръмли.

Очевидно, Бръмли не е единственият, който се чувства по този начин: Уикипедия-страница на Блънт беше вандализирана тази седмица, за да се чете в първия параграф, „Неговото място седалка по-рано се заемаше от републиканеца Кит Бонд, до пенсионирането на Бонд, и ще бъде продадено от Блънт на Корпорация Монсанто при пенсионирането му.“

Статията е публикувана първо на rt.com, където може да намерите целия текст на английски.

, , , , , , ,

4 Коментари

„Главнокомандващият хакер: Обама получи правото на превантивен кибер удар” – RT.com

Публикацията е публикувана на rt.com

Американският президент Барак Обама (AFP Photo / Jewel Samad)

Американският президент Барак Обама (AFP Photo / Jewel Samad)

Таен преглед стигна до извода, че президентът Барак Обама има правото да стартира превантивна кибер атака срещу която и да е страна на основанието, че тя се счита за „кибер заплаха”, дори и когато отсъства конкретно доказателство за това.

Може би не остава много преди САЩ да предприеме ужасяващи атаки на чужда територия с не повече от клик с мишката, и така спестявайки си усилието да праща своите военни в чужбина или да обявява война.

Кабинетът на Обама към момента пише нов набор от правила, за това как американските военни да могат да се защитават от или да осъществяват кибератаки, съобщава New York Times. Администрацията на Обама още позволява на разузнавателните служби да обявяват потенциални заплахи. Но дори и тези заплахи да не са нищо повече от подозрение без доказателства, военните вече имат правото да атакуват други държави, независимо дали Щатите са ангажирани или не в конфликт с тях.

Това не само ще спести на Щатите изпращането на войски зад граница, но също така ще позволи на администрацията да взима решения без дебата, който обикновено се появява преди пращането на американци в конфликтна зона. И ако администрацията осъществи атаки на базата на грешни предположения, ще й бъде спестен срама, който сполетя президента Джордж Буш, когато прати хиляди американски войници на война с Ирак, която трая 9 години, на грешното основание, че Ирак притежава оръжия за масово поразяване и е заплаха за сигурността.

Без необходими военни разгръщания в чужбина за осъществяването на кибератака, администрацията няма да има какво да губи като анонимки набелязва и унищожава инфраструктура, заради собствените си подозрения за заплаха. Новите й правила ще позволят също така на военните да оперират и на местно ниво, мисълта, за което кара много хора да се чувстват некомфортно. През октомври, Белият дом подписа директива, която цели да „финализира нови правила за ангажираност, които ще направляват командирите кога и как военните могат да излизат от правителствените мрежи, за да предотвратят кибератака, която може да нанесе значителни щети или жертви”.

Висш служител от администрацията каза на [New York] Times, че досега Щатите са държали кибер-възможностите си ограничени и че новите правила могат да позволят на позволят на кабинета да достигне целия си потенциал.

„Има нива на кибервойни, които са много по-агресивни от всичко, което е използвано или е било препоръчвано”, казва официалното лице.

Администрацията вече е използвала компютърни червеи, за да парализира инфраструктурата на други държави, включително серия от атаки срещу ядрените електроцентрали на Иран, една от които взе между 1000 и 5000 центрофуги от централата Натанц. Атаката е била контролирана от Пентагона, който в момента има Кибер Командване и растящ бюджет, който ще му позволи да осъществява по-интензивни кибератаки.

Откриването на такъв офис в Пентагона, демонстрира подготовката на кабинета за кибервойна, в която САЩ и терористите ще могат да се удрят един друг като свалят силови решетки, финансови системи и комуникационни мрежи. Офисът на Кибер Командването изпитва нарастване в бюджета, докато министерството на отбраната се подготвя за орязване на разходите и намаляване на бюджетите в департаментите в Пентагона, което индикира важността на работата му за администрацията.

Правилата са в процес на развитие от две години, като те „изтекоха” към [New York] Times по удобно време за кабинета: The New York Times, Bloomberg L.P., The Wall Street Journal и Washington Post, всички те твърдяха, че техните компютри са били пробивани от китайски хакери и са били мишена от години. Компанията за компютърна сигурност, Мандиант, също обвини китайски хакери в кражбата на контакти, информация и файлове от повече от 30 американски журналисти и администратори във вестници, много от които са писали за китайски лидери и политически и правни въпроси в Китай.

Но Китайското национално министерство на отбраната отрече неговите хора да има каквото и да общо със заподозряните атаки, твърдейки че „китайските закони забраняват всякакво действие, включително хакерството, което нарушава интернет сигурността”. Министърът също изрази гнева си за обвиненията, казвайки че „да обвиняваш китайски военни за стартирането на кибератаки без солидно доказателство е непрофесионално и неосновано”.

„През последните години видяхме увеличение не само в опитите за хакване на правителствени институции, но и на неправителствени такива,“ каза пред репортери в четвъртък главния секретар Хилари Клинтън, наблягайки на факта, че китайците „не са единствените хора, които ни хакват“.

„Операции по кибер сигурността (на Националната администрация за сигурност) са пазени в много сериозна тайна и поради това е било невъзможно за публиката да реагира на това,“ каза през ноември адвокатът на Центърът за Лична Електронна Информация (Electronic Privacy Information Center), Арни Степанович. „Ние вярваме, че (това го прави) много трудно за Конгреса да останови закон в тази област“.

Управлението на Обама отдавна натиска Конгреса да приеме Закона за Кибер Разузнаване за Споделяне и Защита, който ще осигури на правителството по-голям достъп до интернет и информация за киберсигурността от частния сектор. Секретарят по вътрешна сигурност, Джанет Наполитано, твърди, че е задължително да се предотврати „кибер 11-ти септември“ атака, която би разбила вода, електричество и газ, причинявайки унищожения подобни на оставените след урагана Санди.

Но защитници на личните данни отдавна изразяват притеснения, че тази мярка ще даде на правителството достъп до личните имейли, онлайн чат разговори и друга персонална информация на американците, до която само частни сървъри и компании може също да имат достъп, подтиквайки Конгреса да откаже предложените мерки.

Успоредно с притесненията за личното пространство, увеличаващите се достъп на кабинета на Обама до информация за киберсигурността и възможности за водене кибервойна, осигурява на президента неизвестно количество сила да осъществява анонимни атаки на чуждестранна инфраструктура.

Докато използва тази технология за да атакува военни обекти, като антивъздушни или противоракетни радари във военни зони, САЩ също запазва правото да атакува други страни, на които не са обявили война.

С Щатите, класира на първо място през 2012г. в изследване, очертаващо „Индекс на киберсилата“, други нации, чието поведение е в противоречие с желанията на САЩ, могат да станат по-уязвими от всякога – особено след като международният закон позволява на страните да се бранят срещу чужди заплахи и тези „заплахи“ могат да бъдат потвърдени от неясни разузнавателни анализи на „потенциални“ кибер атаки.

rt.com

, , , , , , , , , , ,

Вашият коментар

Обама и Ромни са съгласни по ключови въпроси

снимка: businessinsider.com

Това е извадка от статия на Брукс Диксън, озаглавена “Обама и Ромни са съгласни по ключови въпроси”. Авторът е главен редактор на Black agenda report и член на държавния комитет на Зелената партия на Джорджия. В следващите редове съм превел за вас неговата критична позиции относно „противопоставянето“ между Републиканци и Демократи. Ето и какво има да предложи той:

Републиканци и демократи като Ромни и Обама са на едно мнение за повече неща, отколкото несъгласия имат помежду си. От война и империя до техните политики на Голямо Земеделие , Голяма Енергия (бел. ред. – “Big Ag, Big Energy”),„чисти въглъща и безопасна ядрена енергия“ и войната с наркотиците, техните полета на съгласие са огромни и тревожни и дори може би доста по-важни от реторичните и стилистични различия, акцентирани от политическите кампании в САЩ.

15. Въпреки че безработицата е на най-високите си нива от Голямата депресия, федералното правителство не трябва под никаква форма да постановява програми в стил „Администрация за работен прогрес“ (Works Progress Administration), за да върне милиони хора на работа. Под управлението на демократа Франклин Рузвелт  през 30те, безработицата в ерата на Депресията беше атакувана фронтално от федерално наемане за копаене на подлези, строеж на пътища, училища, паркове, шахти, възстановителни центрове и публични сгради. Забравил за тази история, демократът Барак Обама поддържа [становището], че само частният сектор трябва или може да създава работа.

14. Здравна грижа (Medicare), здравна помощ(Mediaid) и социална сигурност са „дадености“, които трябва да бъдат премахнати, за да се облекчи това, което те наричат „дефицитът“. Републиканците са били на тази сцена винаги, въпреки че твърдят, че не искат да се месят в Здравната грижа, която хората над 65 години получават. Едно от първите дела на Обама беше да назначи двупартиен панел, събиращ Републиканеца Алан Симпсън и Демократа Ерскин Боулс, да препоръчат вдигане на възрастта за пенсиониране и орязване на Здравната грижа, Здравната помощ и социалното осигуряване и да прокарат закон, насочващ Конгреса да гласува с „да“ или „не“, без поправка, по неговите препоръки. За щастие, „комисията за котешка храна“, както беше наречена, беше в задънена улица и не даде такива. Но Обама и водещите Демократи, най-скоро лидерът на Демократите в Сената – Нанси Пелози – продължават да изразяват тяхната готовност за някакъв вид „огромен компромис“ с Републиканците по този въпрос.

13.  Спогодби около климатичните промени и преговори, които могат да доведат то тях, трябва да бъдат избягвани на всяка цена. Разликите между тях са само в стила. Демократите признават, че промяната в климата съществува и е дело на човека, Републиканците казват, че е мит. Но и двата лагера игнорират протоколите от Киото и Обама, както Буш преди него, са работили неуморно да забавят, отклонят и бойкотират всякакви истински разговори, които могат да доведат до конструктивни спогодби около климатичните промени.

12. НАФТА беше толкова хубаво нещо, трябва задължително да бъде разширена към Централна и Южна Америка и целия Тихоокеански пръстен. Отново, има разлики в стила. По време на изборната надпревара от 2008, Обама понякога мърмореше за предоговаряне на части от НАФТА и подобни неща. Но още преди първичните избора да приключат, в прессъобщенията вече присъстваше, уверявайки канадското правителство, че това е само реторика, сурово месо за селяндурите. За четири години, той натискаше за НАФТА-подобни споразумения за корпоративни права за „свободна търговия“ с Южна Кореа, по-голямата част от Централна Америка и сега тихичко изковава нещо наречено Транс-тихоокеанско Партньорско Споразумение.

11. Банкерите и спекулаторите на Уолстрийт заслужава техните спасителни планове и протекция от криминална отговорност, докато потъващи и лишени от право над жилищата си собственици не заслужават нищо. Е може би не точно нищо. Републиканците мислят, че затъналите собственици на жилища заслужават вина за това, че са накарали банкерите да предлагат милиони от мошенически високолихвени заеми, [който] бяха препродадени на инвеститори по целия свят. Демократите смятат, че затъналите собственици заслужават празни обещания за помощ, която почти никога не пристига, за повечето от загубилите право над имота си, тези, за който това предстои, техните семейства и общества. Но и двете [партии] са съгласни за свободни пари за банкери и спекулатори, но никакъв мораториум над загубили право на отговорност над имота си и никакви криминални разследвания за ипотечни и охранителни измами.

10. Палестинците трябва да са окупирани, разпръсвани и игнорирани. Иран трябва да бъде докаран до глад и заплашван от всички страни. Куба трябва да бъде под ембарго и на американците да бъде забранено да ходят там, за да видят какво хората за направили за половин век без американско управление. Чернокожи или мургави бебета и техните родители, близки и съседи трябва да бъдат бомбардирани с дрони в Пакистан, Йемен, Сомалия и подобни места. Политиците и корпоративните коментатори имат други име за това. Те го наричат „външна политика“. Истинският термин за това е глобална империя.

9. Африка трябва да бъде милитаризирана, дестабилизирана, плячкосана и, където се налага, нападана от опълномощени армии като тези в Руанда, Етиопия, Бурунди или Кения, или директно от Западни въздушни или сухопътни сили, както в Либия. Президентът Джордж Буш обяви създаването на AFRICOM, американското военно командване за континента, което официално е погълнало всякакво американско цивилно дипломатическо присъствие. Но само чернокож президент, дори под прикритието на „хуманитарна война“, можеше да нахлуе в африканска държава и открито да прати специални сили към Централна Африка.

8. Американските президенти могат да отвличат граждани от тяхната собствена нация или която и да е на земята, от където и да е на планетата за мъчения, безсрочно задържане без процес или да ги убие, заедно със съседни фамилии и стоящи наблизо, по своя воля. За да бъда напълно честен, има отлики между Републиканци и Демократи, които не водят до нещо различно. Републиканците Чейни и Буш успяха да накарат адвокати им да кажат, че това е ОКЕЙ и го практикуваха. Демократът Обама имаше Конгрес, която да създаде „закони“ , придавайки на тези действия фалшив облик на легалност, нещо което Републиканците може би нямаше да могат да направят.

7. Петролни и енергийни компании и други мега-замърсители трябва да бъдат свободни да копаят почти навсякъде и да им бъде позволено да тровят земята и източниците на вода с хидравличен удар, за да постигнат „енергийна независимост“.  Републиканците казват „копай, бейби, копай“, но изглежда, че само Демократите могат да разсеят достатъчно предполагаемите „еколози“, за да може това да се случи. Обама участваше в кампания, ограничаваща сондирането извън брега преди четири години и се преобърна точно преди петролната трагедията в Залива (бел. – Мексиканския залив). Белият дом работеше заедно с БП („Бритиш Петролиъм“) когато лъжеха публиката за големината на бедствието и предпази БП от това да плаща за истинските щети причинени върху средствата за прехрана, човешките животи и околната среда.

6. Федералната Комисия по Комуникациите не трябва да регулира телекомите, за да осигури на бедните и провинциалните общества достъп до интернет или да гарантира неутралност на мрежата. Републиканците винаги са били в подкрепа на дигиталното анотиране, срещу мрежовата неутралност. Барак Обама твърдеше в неговата изборна надпревара, че той няма да остави някой да му попречи да гарантира мрежовата неутралност. Но назначи за ръководител на Федералната Комисия по Комуникациите човек, който помогна за написването на скандалния Телекомуникационен закон от 1995, който създаде правителствено построен интернет-гръбнак, даващ достъп до шепа от извънредно могъщи телекоми като АТ&T и Comcast и категорични се преобърна по отношение на мрежовата неутралност. Съдебният департамент беше принуден да спре сливането на АТТ с Т-Mobile, заради буря от публично недоволство, но одобри сделката между Comcast и NBC.

5. Разбира се, наистина ИМА неща като „чисти въглища“ и „безопасна ядрена енергия“. Отново това са неща, в които Републиканците претендират, че вярват. На Конгреса на Демократите през 2008, Барак Обама се присъедини към тях, обявявайки, че смята да е президентът на „чистите въглища и безопасната ядрена енергия“. Обама строи вълна от 33 ядрени електроцентрали в страната, първите две в бедни и чернокожи среди в Джорджия и Южна Каролина, където изтичащи ядрени частици причиняват ракови епидемии. Хората знаят, че това е мит. Но Републиканците и Демократите кандидати за службата, по целия път към държавни и окръжни представители не изглежда да знаят това.

4. Имигрантите трябва да бъдат арестува и депортирани в огромно количество. За да бъда наистина честен, трябва да отбележа, че по този въпрос Републиканците играят подло за връщането им обратно и вкарване на десетки или стотици хиляди обратно в затвора. Но само президентът Обама успя да извърви целия път, депортирайки повече от милион имигранти по време на своя мандат, често с кратък или никакъв процес и след дългосрочното задържане на мнозина в жестоки приватизирани имиграционни затвори.

3. Никаква Здравна грижа за всички. Забравете за премахването на изискването за години за Здравната грижа, така че всички американци да могат да се класират. Републиканците никога не са желали Здравна грижа дори за по-старите, камо ли за всички. Преди шест или седем години, сенаторът от Илинойс Барак Обама казваше на публиките си, че ако те го изберат Демократите за Конгреса, Сената и Белия Дом, те ще получат индивидуално платено здравеопазване. Но веднъж избран, той изключи възможността за Здравна грижа за всички от предложенията на масата, и приведе в изпълнение национална версия на Масачузетската РомниГрижа (бел. ред. – в САЩ наричат стратегиите за здравни грижи на името на лицето водач на конкретната кампания като RomneyCare или ObamaCare), задължавайки всички да се сдобият с частно здравноосигуряне или да бъдат глобени.

2. Никакви увеличение на минималната заплата за теб, никакво право да формираш съюз, никакво право да преговаряш или стачкуваш ако вече имаш съюз и никакво подобряване или реформиране на съществуващите работни закони. Отново, Републиканците винаги са били против законите за минимална заплата. Обама обеща да вдигна минималната надница първите две години от мандата си, докато все още имаше мнозинство в Камарата [на Представителите] и Сената. Но не го направи, нито пък прокара законодателство, което да укрепи правото да се създават съюзи, което ерозира при правителствата и на Републиканци и на Демократи.

1. 40-годишната война с наркотиците трябва да продължи и е немислимо дори да се споменава за затворническа (бел. ред. – полицейска) държава.  Днес има 2,3 милиона души в Щатските затвори, сбор на човек от населението надхвърлящ средния за света. Политици от двете партии размахват пръстите си в различни посоки. Но както изтъкна Мишел Алекзандър, ако населението на американските затвори се намали до, да кажем, само 1 милион, нивото на което е било през 80те, това ще означава един милион работни места като предприемачи, шерифи, полицаи, съдебни пристави, съдии и функционери от всякакъв вид да си ходят и да си намерят истинска работа.

Нещата отиват и по дълбоко. Не се налага да спираме с тези 15 точки на Демократо-Републиканско съгласие, но схващате идеята. … Колкото повече Демократи и Републиканци са съгласни едни с други, толкова по-лошо е за всички останали като нас.  

, , , , , , , , ,

Вашият коментар

Може ли Западът да мисли за Русия като за равна на него?

Краят на Студената война беше по своему прием на Русия сред страните с демократично управление и с демократични свободи за обществото. Това трябваше да бъде и края на задочното съревнование между Изток и Запад и началото на нова кохезия помежду им в името на човешкия прогрес и световния диалог.

Уви, за да има диалог, не съществува условие той да бъде между равнопоставени. Но може ли наистина Русия да не бъде равнопоставена в отношенията със своите западни партньори? Като голяма световна и регионална сила, руснаците са независими в решенията си – нещо, което не се нрави на другите. В своята независимост, Русия се превръща в едно мнение с тежест, различно от това на САЩ например. Това никак не се нрави на американците. Нито по въпроси като „Сирия“, нито пък що се касае до разполагането на противоракетна отбрана.

Външният министър на Русия, Сергей Лавров, до Хилари Клинтън - генералния секретар на САЩ

Западът неведнъж наскоро демонстрира странното си отношение спрямо Русия. Липсата на поздравление от страна на Обама и Саркози за изборната победа на Путин от една страна. Наистина една формалност, един етикет, но също така и символ на неуважение към техен стратегически партньор.

Блокирането на спорни резолюции за Сирия от Русия получи силно критични отзиви, последвани от нападки за това, че страната поддържа един тираничен режим. На места се набляга на факта, че в тези резолюции се осъжда управлението на сирийския президент – Башар ал-Ассад. На заден план обаче остава желанието за неговата оставка и намеса в сирийската политика, както и договорките за противоракетна отбрана, които НАТО иска да прокара. Разбира се, Русия е убеждава, че програмата не е насочена срещу нея, а е в нейна полза и също ще служи за защита от иранската заплаха. Руснаците обаче не виждат подобна заплаха и не разбират защо трябва това да бъде организирано в задния им двор. Съмнявам се НАТО, и в частност САЩ, да поиска някога да поставя противоракетна отбрана около Китай, каквото и да се случва в региона.

След неуспехите на дипломацията в Сирия, нуждата от Русия, най-вече, и Китай за разрешаването на този проблем стана още по-голяма. Първоначално обаче и тук имаше проблем с отношенията с Русия. Вместо като партньор, на руснаците се гледаше като на инструмент, който трябва да свърши работата, проводник за целите на Запада. Една намеса в Сирия рискува да разбуни духовете още повече. За радост, сега чрез Кофи Анан се постига поне временно обединение на позициите на преговарящите, което да договори поне частично прекратяване на военни действия и осигуряване на достъп за хуманитарни помощи.

Не бива да се забравят и острите критики срещу Русия по време на изборите в страната и денонощното отразяване на стачки срещу Путин по всички западни медии. Непрестанно слушахме за огромните вълни недоволни, които обаче отново се оказаха твърде малко спрямо мнозинството, с което спечели Путин. Всичко това граничеше твърде много със злословие.

Може би Германия, единствена от Западните страни осъзнава добрата възможно да работи с Русия и да я третира като равен на нея партньор. Проектът за Северен поток е едно такова доказателство. И все пак, на Русия като цяло се гледа като страна, чието влияние трябва да намалее. Нещата обаче не бива трябвало да се въртят около това кой какви сфери на влияние има. Разбира се, това е в сферата на имагинерното. Със или без съществуването на „Студена война“, борбата за влияние е приоритет номер 1 за големите сили. В момента съревнованието се съсредоточава в Азия, където всеки иска да наложи своите разбирания за сигурност и справедливост. На моменти изглежда обаче, сякаш по-добра алтернатива от намесата е – ненамесата. Но дори и да не бяха подхранвани образите на иранската заплаха, щеше да бъде потърсена друга, която да я замести. За жалост Сирия е заплаха за самата себе си, въпрос с много по-повишена трудност за представителите на големите сили.

Дори и Русия да бъде пренебрегвана от Запада, тя сама за себе си вече намира не по-слаби съюзници другаде. Мнението на Китай притежава огромна тежест и често е в противовес на Запада. Бразилия и Индия пък са на път да изпреварят някои от водещите западни страни по темпове на развитие още през това десетилетие. Така и значението на Русия като партньор ще става все по-стратегическо и накрая няма да остане място за пренебрежение.

, , , , , , , , , ,

Вашият коментар

Господар на своята съдба*

От водеща световна сила, САЩ е на път да бъде въвлеча от друг в нова неоправдана война.

Последната среща между американския президент и израелския премиер вероятно ще остане в историята с думите на втория, че неговата страна трябва да бъде „господар на своята съдба“ ( „master of its faith“ ). Бенямин Нетаняху недвусмислено намекна, че Израел може да взема решения, касаещи обявяването и воденето на война и без Съединените Щати.

Досега тази територия беше запазена за американците (въпреки съмненията и не без основание, че израелските лобите насочват подобни решения). Те бяха тези, които влизаха в ролята на „господари на съдби“ що се отнася до международни конфликти или несправедливости вътре в дадена страна. Сега обаче идват избори в Америка (през месец ноември) и управлението на Обама като че ли се опитва да охлади страстите на неговите израелски партньори поне до неговото преизбиране.

Странен е обаче начина, по който това се случва. Или поне би бил странен за някой обикновен човек. САЩ изразяват готовност да модернизират допълнително военната техника на Израел и да отделят сериозна субсидия при условия, че Израел не реши да атакува Иран, за да попречи на ядрената му програма. Така хем Обама ще бъде обявен от повечето западни медии за пазител на световния мир, хем ще бъде преизбран, а и най-важното – неговите близкоизточни партньори ще бъдат доволни.

В крайна сметка налице са много индикации, че Иран ще бъде атакуван и това изглежда въпрос на време. Очевидно е, че те няма да бъдат „господар на своята съдба“. Дори в израелската преса явно подготвят своя народ за бъдеща агресивност от израелска страна. Тиражират се твърдения, че Съветът за сигурност на ООН не е достатъчно суров в мерките си и че евентуално използване на сила би било най-правилното решение, за да се предотвратят повече жертви в бъдеще.

Паралелно с това, продължава промиването на мозъци около заплахата, която идва от Иран. Както американските управляващи, така и техните добри приятели от Западна Европа, не спират да твърдят как обогатяването на уран от страна на Иран и евентуалното създаване на ядрено оръжие ще дестабилизира сериозно Близкия Изток. Неглижира се фактът, че Израел е една от най-големите световни ядрени сили и единствена в нейния регион.

Напоследък често си мисля каква ирония на съдбата е един етнос, който е понесъл толкова тежки удари в недалечното минало, сега да търси пътят на агресията. Аз съм съгласен Израел да бъде господар на съдбата си, но само ако се отнася до вътрешната им политика. На международната сцена, това ще бъде просто несправедлива саморазправа с една нация, която от 30 години носи бремето на санкциите от Америка и Запада, опитвайки се да защити правата на собствения си народ.

Силно се надявам да има сила, която да спре Израел и техните партньори от САЩ да подпалят нова война в този и без това напрегнат свят.

П.П.:  Горещо препоръчвам документалния филм на BBC – Iran and the West ( „Иран и Западът“ ). Той е в три части, всяка по един час и запознава зрителите със събитията, които протекоха в последните 30 години от иранската революция насам и отношенията между Запада и Иран през това време. Ето и линк към него:

http://topdocumentaryfilms.com/iran-and-the-west/

, , , , , , , , , , ,

има 1 коментар

%d bloggers like this: