Posts Tagged политика

Околоизборни спорове и неизбежни различия

Ако гледаме на изборите, гласуването и резултатите, само в локалния, български контекст – да се спори, за това дали трябва да се гласува или не, е безсмислено. Съответно, хвърлянето на вината за настоящето статукво върху гласувалите или негласувалите пренебрегва огромни различия в мненията и поведенията на хората и от двете страни.

Както сред участвалите във вота, така и при останалите, аргументите „за и против гласуването“ варират значително. Нека разгледаме няколко случая, които ни обединяват или разделят извън (не)активността ни на изборите:

– Презумцията, че „системата е добра, но актьорите са лоши„, често е обща за много от нас от двете страни на „барикадата“. Резултатът обаче е различен – едни избират най-подходящия, според тях, или може би най-малко съмнителния. За други, подобна презумция просто обезсмисля гласуването.

– Аргументът, че „системата е лоша„, също води до противоречиви резултати. При този сценарий неизбежно има хора, които ще гласуват за актьори, критикуващи системата, но и обещавайки промяна ако вземат властта. На другия полюс, някои от негласувалите считат, че системата неминуемо обрича на провал дори добрите политици. Ако спрем дотук обаче, ще пренебрегнем значителни различия в мненията против системата: за едни лошото може да е поправимо, за други – не; за някои хора проблемът може да е в партийната система, но може да се корени и в представителната демокрация като цяло.

– Повод за спорове и нападки помежду ни може да бъде и представата ни за това какво са изборите. Дали те са демократичен инструмент? И ако да – може би не винаги водят до демократични резултати? Можем ли да избираме онези, които искаме да се явят на изборите или имаме само предварително определени опции? От друга страна за мнозина гласуването на всеки четири години не е начин за изразяване на мнение, а легитимиране на нечие чуждо – т.е. не е истинско участие в политическия живот. Нека не пренебрегваме и аргумента, че на избори отиват онези, които искат да властват, а не да служат като изразители на обществените интереси.

– Разбира се, има хора за които и системата е добра и има наличие на добри актьори. Други пък въобще не ги интересува цялата тема, нищо с думичката „политика“ в изречението.

На всички подобни позиции съм бил свидетел от първо лице. Със сигурност има и много други нюанси, за които не съм подозирал. Безспорен факт обаче е огромната липса на поглед отвъд българския контекст – презумциите, върху които е изградена системата на управление, провеждането на избори и т.н. не произлизат от нас и не могат да бъдат разбрани единствено в нашата реалност.

Лично аз дори не съм се замислял да гласувам на последните избори. Решението ми не се базира на разочарование, а на познания за начина, по който е устроена системата, функцията на политиците и естеството на представителната демокрация и изборите. За това, разбира се, не съм гледал само в рамките на българския контекст – дори мога да кажа, че съм изучавал предимно чуждестранни процеси.

На фона на казаното дотук, считам за безсмислено да споря на тема „за и против гласуването“. Това не значи, че с други хора въобще не си говорим за изборите, напротив – просто намираме начини да се изслушваме активно и да приемем, че не може за всичко да сме съгласни. Противоречията са неизменна част от това, което би трябвало да бъде демокрацията: платформа, върху която конфликтите ще съжителстват или ще се разнищват.

Advertisements

, , , , ,

Вашият коментар

Обама и Ромни са съгласни по ключови въпроси

снимка: businessinsider.com

Това е извадка от статия на Брукс Диксън, озаглавена “Обама и Ромни са съгласни по ключови въпроси”. Авторът е главен редактор на Black agenda report и член на държавния комитет на Зелената партия на Джорджия. В следващите редове съм превел за вас неговата критична позиции относно „противопоставянето“ между Републиканци и Демократи. Ето и какво има да предложи той:

Републиканци и демократи като Ромни и Обама са на едно мнение за повече неща, отколкото несъгласия имат помежду си. От война и империя до техните политики на Голямо Земеделие , Голяма Енергия (бел. ред. – “Big Ag, Big Energy”),„чисти въглъща и безопасна ядрена енергия“ и войната с наркотиците, техните полета на съгласие са огромни и тревожни и дори може би доста по-важни от реторичните и стилистични различия, акцентирани от политическите кампании в САЩ.

15. Въпреки че безработицата е на най-високите си нива от Голямата депресия, федералното правителство не трябва под никаква форма да постановява програми в стил „Администрация за работен прогрес“ (Works Progress Administration), за да върне милиони хора на работа. Под управлението на демократа Франклин Рузвелт  през 30те, безработицата в ерата на Депресията беше атакувана фронтално от федерално наемане за копаене на подлези, строеж на пътища, училища, паркове, шахти, възстановителни центрове и публични сгради. Забравил за тази история, демократът Барак Обама поддържа [становището], че само частният сектор трябва или може да създава работа.

14. Здравна грижа (Medicare), здравна помощ(Mediaid) и социална сигурност са „дадености“, които трябва да бъдат премахнати, за да се облекчи това, което те наричат „дефицитът“. Републиканците са били на тази сцена винаги, въпреки че твърдят, че не искат да се месят в Здравната грижа, която хората над 65 години получават. Едно от първите дела на Обама беше да назначи двупартиен панел, събиращ Републиканеца Алан Симпсън и Демократа Ерскин Боулс, да препоръчат вдигане на възрастта за пенсиониране и орязване на Здравната грижа, Здравната помощ и социалното осигуряване и да прокарат закон, насочващ Конгреса да гласува с „да“ или „не“, без поправка, по неговите препоръки. За щастие, „комисията за котешка храна“, както беше наречена, беше в задънена улица и не даде такива. Но Обама и водещите Демократи, най-скоро лидерът на Демократите в Сената – Нанси Пелози – продължават да изразяват тяхната готовност за някакъв вид „огромен компромис“ с Републиканците по този въпрос.

13.  Спогодби около климатичните промени и преговори, които могат да доведат то тях, трябва да бъдат избягвани на всяка цена. Разликите между тях са само в стила. Демократите признават, че промяната в климата съществува и е дело на човека, Републиканците казват, че е мит. Но и двата лагера игнорират протоколите от Киото и Обама, както Буш преди него, са работили неуморно да забавят, отклонят и бойкотират всякакви истински разговори, които могат да доведат до конструктивни спогодби около климатичните промени.

12. НАФТА беше толкова хубаво нещо, трябва задължително да бъде разширена към Централна и Южна Америка и целия Тихоокеански пръстен. Отново, има разлики в стила. По време на изборната надпревара от 2008, Обама понякога мърмореше за предоговаряне на части от НАФТА и подобни неща. Но още преди първичните избора да приключат, в прессъобщенията вече присъстваше, уверявайки канадското правителство, че това е само реторика, сурово месо за селяндурите. За четири години, той натискаше за НАФТА-подобни споразумения за корпоративни права за „свободна търговия“ с Южна Кореа, по-голямата част от Централна Америка и сега тихичко изковава нещо наречено Транс-тихоокеанско Партньорско Споразумение.

11. Банкерите и спекулаторите на Уолстрийт заслужава техните спасителни планове и протекция от криминална отговорност, докато потъващи и лишени от право над жилищата си собственици не заслужават нищо. Е може би не точно нищо. Републиканците мислят, че затъналите собственици на жилища заслужават вина за това, че са накарали банкерите да предлагат милиони от мошенически високолихвени заеми, [който] бяха препродадени на инвеститори по целия свят. Демократите смятат, че затъналите собственици заслужават празни обещания за помощ, която почти никога не пристига, за повечето от загубилите право над имота си, тези, за който това предстои, техните семейства и общества. Но и двете [партии] са съгласни за свободни пари за банкери и спекулатори, но никакъв мораториум над загубили право на отговорност над имота си и никакви криминални разследвания за ипотечни и охранителни измами.

10. Палестинците трябва да са окупирани, разпръсвани и игнорирани. Иран трябва да бъде докаран до глад и заплашван от всички страни. Куба трябва да бъде под ембарго и на американците да бъде забранено да ходят там, за да видят какво хората за направили за половин век без американско управление. Чернокожи или мургави бебета и техните родители, близки и съседи трябва да бъдат бомбардирани с дрони в Пакистан, Йемен, Сомалия и подобни места. Политиците и корпоративните коментатори имат други име за това. Те го наричат „външна политика“. Истинският термин за това е глобална империя.

9. Африка трябва да бъде милитаризирана, дестабилизирана, плячкосана и, където се налага, нападана от опълномощени армии като тези в Руанда, Етиопия, Бурунди или Кения, или директно от Западни въздушни или сухопътни сили, както в Либия. Президентът Джордж Буш обяви създаването на AFRICOM, американското военно командване за континента, което официално е погълнало всякакво американско цивилно дипломатическо присъствие. Но само чернокож президент, дори под прикритието на „хуманитарна война“, можеше да нахлуе в африканска държава и открито да прати специални сили към Централна Африка.

8. Американските президенти могат да отвличат граждани от тяхната собствена нация или която и да е на земята, от където и да е на планетата за мъчения, безсрочно задържане без процес или да ги убие, заедно със съседни фамилии и стоящи наблизо, по своя воля. За да бъда напълно честен, има отлики между Републиканци и Демократи, които не водят до нещо различно. Републиканците Чейни и Буш успяха да накарат адвокати им да кажат, че това е ОКЕЙ и го практикуваха. Демократът Обама имаше Конгрес, която да създаде „закони“ , придавайки на тези действия фалшив облик на легалност, нещо което Републиканците може би нямаше да могат да направят.

7. Петролни и енергийни компании и други мега-замърсители трябва да бъдат свободни да копаят почти навсякъде и да им бъде позволено да тровят земята и източниците на вода с хидравличен удар, за да постигнат „енергийна независимост“.  Републиканците казват „копай, бейби, копай“, но изглежда, че само Демократите могат да разсеят достатъчно предполагаемите „еколози“, за да може това да се случи. Обама участваше в кампания, ограничаваща сондирането извън брега преди четири години и се преобърна точно преди петролната трагедията в Залива (бел. – Мексиканския залив). Белият дом работеше заедно с БП („Бритиш Петролиъм“) когато лъжеха публиката за големината на бедствието и предпази БП от това да плаща за истинските щети причинени върху средствата за прехрана, човешките животи и околната среда.

6. Федералната Комисия по Комуникациите не трябва да регулира телекомите, за да осигури на бедните и провинциалните общества достъп до интернет или да гарантира неутралност на мрежата. Републиканците винаги са били в подкрепа на дигиталното анотиране, срещу мрежовата неутралност. Барак Обама твърдеше в неговата изборна надпревара, че той няма да остави някой да му попречи да гарантира мрежовата неутралност. Но назначи за ръководител на Федералната Комисия по Комуникациите човек, който помогна за написването на скандалния Телекомуникационен закон от 1995, който създаде правителствено построен интернет-гръбнак, даващ достъп до шепа от извънредно могъщи телекоми като АТ&T и Comcast и категорични се преобърна по отношение на мрежовата неутралност. Съдебният департамент беше принуден да спре сливането на АТТ с Т-Mobile, заради буря от публично недоволство, но одобри сделката между Comcast и NBC.

5. Разбира се, наистина ИМА неща като „чисти въглища“ и „безопасна ядрена енергия“. Отново това са неща, в които Републиканците претендират, че вярват. На Конгреса на Демократите през 2008, Барак Обама се присъедини към тях, обявявайки, че смята да е президентът на „чистите въглища и безопасната ядрена енергия“. Обама строи вълна от 33 ядрени електроцентрали в страната, първите две в бедни и чернокожи среди в Джорджия и Южна Каролина, където изтичащи ядрени частици причиняват ракови епидемии. Хората знаят, че това е мит. Но Републиканците и Демократите кандидати за службата, по целия път към държавни и окръжни представители не изглежда да знаят това.

4. Имигрантите трябва да бъдат арестува и депортирани в огромно количество. За да бъда наистина честен, трябва да отбележа, че по този въпрос Републиканците играят подло за връщането им обратно и вкарване на десетки или стотици хиляди обратно в затвора. Но само президентът Обама успя да извърви целия път, депортирайки повече от милион имигранти по време на своя мандат, често с кратък или никакъв процес и след дългосрочното задържане на мнозина в жестоки приватизирани имиграционни затвори.

3. Никаква Здравна грижа за всички. Забравете за премахването на изискването за години за Здравната грижа, така че всички американци да могат да се класират. Републиканците никога не са желали Здравна грижа дори за по-старите, камо ли за всички. Преди шест или седем години, сенаторът от Илинойс Барак Обама казваше на публиките си, че ако те го изберат Демократите за Конгреса, Сената и Белия Дом, те ще получат индивидуално платено здравеопазване. Но веднъж избран, той изключи възможността за Здравна грижа за всички от предложенията на масата, и приведе в изпълнение национална версия на Масачузетската РомниГрижа (бел. ред. – в САЩ наричат стратегиите за здравни грижи на името на лицето водач на конкретната кампания като RomneyCare или ObamaCare), задължавайки всички да се сдобият с частно здравноосигуряне или да бъдат глобени.

2. Никакви увеличение на минималната заплата за теб, никакво право да формираш съюз, никакво право да преговаряш или стачкуваш ако вече имаш съюз и никакво подобряване или реформиране на съществуващите работни закони. Отново, Републиканците винаги са били против законите за минимална заплата. Обама обеща да вдигна минималната надница първите две години от мандата си, докато все още имаше мнозинство в Камарата [на Представителите] и Сената. Но не го направи, нито пък прокара законодателство, което да укрепи правото да се създават съюзи, което ерозира при правителствата и на Републиканци и на Демократи.

1. 40-годишната война с наркотиците трябва да продължи и е немислимо дори да се споменава за затворническа (бел. ред. – полицейска) държава.  Днес има 2,3 милиона души в Щатските затвори, сбор на човек от населението надхвърлящ средния за света. Политици от двете партии размахват пръстите си в различни посоки. Но както изтъкна Мишел Алекзандър, ако населението на американските затвори се намали до, да кажем, само 1 милион, нивото на което е било през 80те, това ще означава един милион работни места като предприемачи, шерифи, полицаи, съдебни пристави, съдии и функционери от всякакъв вид да си ходят и да си намерят истинска работа.

Нещата отиват и по дълбоко. Не се налага да спираме с тези 15 точки на Демократо-Републиканско съгласие, но схващате идеята. … Колкото повече Демократи и Републиканци са съгласни едни с други, толкова по-лошо е за всички останали като нас.  

, , , , , , , , ,

Вашият коментар

Рафаел Кореа – един нетипичен управник

Рафаел Кореа. Вероятно не всеки от вас може е чувал за него. Той е президент на Еквадор вече втори мандат, избран за първи път през 2006г. Роден през 1963г. в град Гуаяхил, Кореа е следвал икономика в градския Католически университет, има две магистърски степени от САЩ и Белгия, а в последствие – и докторска степен. Освен испански и кечуа, говори френски и английски. Какво е особеното при него?

Президентът на Еквадор не е традиционния политик. Всички сме свидетели на случващото се в Гърция и огромните дългове, които страната е натрупала. Да, Гърция е много далече от Еквадор. Но, докато гръцките управляващи избират пътя на строгите икономии, удовлетворявайки исканията на Европейската централна банка (ЕЦБ) и Международния валутен фонд (МФВ), Рафаел Кореа твърди, че „животът идва преди дългът”. Нещо повече, неговите думи се превръщат в реалност.

Като министър на финансите през 2005г., Кореа заявява, че не е нормално целият доход от петрол на страната, да бъде използват за изплащено на дълга й. 80% от годишния доход от петрол трябва да бъдат пренасочени към здравеопазване, образование и създаване на работа, а само 20% да служат за изплащането на държавния дълг. В отговор на намеренията му, Световната банка заплашва, че няма да дава повече заеми, ако подобен закон бъде приет. Ерик Тусен, президент на Комитета за Премахване на Третия Световен Дълг, определя това като намеса във вътрешната политика на страната. Кореа отказва да следва подобни инструкции и подава оставка.

Уго Ариас, глава на еквадорската Комисия за финансова ревизия, твърди, че страната е била постоянно разграбвана от Севера. В годините между 1980 и 2005, почти 50% от бюджета на правителството е отивал за погасяване на дългове – средно около 3-4$ млрд. на година. За сравнение само 4% са били за здравеопазване.

След провала на правителствата на Гутиерес и Паласио да удовлетворят протестиращите еквадорци, през 2006г. идва и звездният миг на Рафаел Кореа. Избран за президент, той моментално гони от страната представителят на Световната банка и моли делефацията на МВФ да напусне Централната банка на страната. “Тези коравосърдечни, нечестни бюрократи трябва да уважават страната ни”, казва Кореа. „Запазваме правото си да възстановим щетите причинени на страната ни и да обявим дълга си към Световната банка за нелегитимен”.

Това, което е по-важно, е следващият ход на Рафаел Кореа. По искане на социални организации, той основава одитна комисия, чиято цел е да проследи произхода на еквадорския дълг, вътрешен и външен. След продължителна работа, Комисията за финансова ревизия установява, че голяма част от дълга е нелегитимен, информирайки правителството. То, от своя страна, съобщава новината на хората си.

В отговор на обвиненията на Уго Чавез, че Джордж Буш е Сатаната, Кореа казва, че това е нечестно към дявола.

Ако се загледаме в този случай, ще открием много различия с гръцкия сценарии. Как могат гърците да бъдат сигурни колко точно притежават, осланяйки се на своите кредитори? Дали част от техния дълг също може да се окаже нелегитимен? Несъмнено, корупция в гръцкия административен и политически апарат е съществувала и вероятно продължава и до днес.

Обратно в Еквадор, след разкритията на одитната комисия, правителството прекъсва плащания по 70% от дълга на страна в облигации. Същевременно страната се освобождава и от бъдещото плащане на лихви по тези дългове. Според Ерик Тусен са спестени почти 7$ млрд. Това развитие на събитията значително подобрява атмосферата и позволява на президента Кореа да вкара в действие идеите си за социална политика.

Сред забележителните постижения на Рафаел Кореа е промяната в Конституцията – подкрепена от жителите на Еквадор след референдум. Определя много от договорите с петролни компании като капан за страната и натиска за промени в тези договори. Отделно, Кореа решава, че по-голяма част от доходите от петрол трябва да бъде използвана за бедните. В средата на 2009, нов закон постановява, че еквадорската държава ще притежава 100% от произведените петрол и газ, като първите 25% от брутния приход от продажбите на горивото ще отива за страната. Рафаел Кореа не е от политиците, които на всяка цена искат да набавят чужди инвеститори, осъзнавайки опасността от подобно действие.

Рафаел Кореа е забележителен политик, макар и това, което е направил да изглежда напълно логично, веднъж сторено. Забележителен най-вече заради факта, че няма много други, способни и притежаващи нужната политическа воля да се изправят срещу организации като Световната банка и МВФ, за да защитят интересите на страната си. Положението, в което Еквадор се е намирал като длъжник, много прилича на робство. Няма как да бъдат възстановени щетите, нанесени на страната, но колкото и бедни да са, еквадорци вероятно са в пъти по-щастливи от своите гръцки събратя, които с право не виждат надежда в политиката. Рафаел Кореа без съмнение ще остане в историята на страната като много успешен политик, дори само заради борбата срещу омразния дълг.

Социализмът ще продължи. Еквадорците гласуваха за това. Ще придадем особено значение на борбата за социална справедливост, за регионална справедливост. Ще продължим да се борим, за да елиминираме всички форми на екплоатация на работното място според нашето социалистическо убеждение: върховенството на човешкия труд над капитала. Никой не се съмнява, че е нашата привилегия са бедните хора, ние сме тук заради тях. Hasta la Victoria siempre!” (До вечната победа)

– Рафаел Кореа, 30 април, 2009г.

Una sola vuelta – March on ( Rafael Correa )

, , , , , , , , , , , , , , , ,

6 Коментари

Защо празнуваме изборни победи?

Тържествуващите симпатизанти на новия
френски президент
снимка: dnevnik.bg

След скорошните президентски избори във Франция, спечелини от Франсоа Оланд, погледах малко репортажи по наши и чужди телевизии. По принцип не харесвам телевизията, но в този момент си нямах друга работа. Известно време гледах как привържениците на Оланд излизат навън, развяват знамето на Франция – въобще абсолютна еуфория. Подобно гледка не е нещо необичайно в много от познатите ни страни, а може би отчасти и у нас. Странно, но първите въпроси, който репортажите провокираха в мен бяха „защо празнуваме след избори“ и „какво точно празнуваме?

Трудно ми е да си отговоря защо празнуваме след избори. Аз лично, не мога да нарека изборната победа на някой кандидат или партия – победа за гражданите. Те не печелят нещо, а по-скоро назначават нови хора, които да се администрират държавата. Да се радвам от това, че някой ще ме управлява? Мога да съм доволен от начина, по който управлението работи и да го преизбера, от което то трябва да е доволно, че му се доверявам да бъде на власт. Много често хората забравят, че управляващите са първите слуги на нацията, много често го забравят и самите те.

Изборната победа – победа на идеи?

Всеки гласоподавател има своя идейна ориентация или поне аз вярвам в това. Мога, от една страна, да приема, че изборната победа е тържество на дадена идея. Самият избор на кандидат обаче не гарантира осъществяването й, а потвърждава значимостта й за мнозинството от хора. Бих празнувал тогава, когато се уверя, че изборът ми на кандидат е довел до желания резултат, в противен случай аз просто ликувам заради надеждата за нещо по-добро.

Не твърдя, че не се радвам, когато избраникът ми печели. Тази радост обаче няма да ме подтикне да развея националния флаг. За мен победата на нацията не трябва да се отъждествява с поемането на властта от определена личност или партия. За обществото, въобще за целият народ, истинската победа е когато всички са облагодетелствани, всички са удовлетворени.

Реализирането на една идея може да даде същият ефект. Ако чрез усилията на властта се наложи спазването на ред или поддържането на чистото, никой човек с добри намерения няма да загуби от това. Ако глобите за пътни нарушения са жестоки, никой нормален човек няма да си позволи немарливост на пътя. Обещанията за реализирането на различни идеи са само опит за пресичане на началната права, опит, който е част от всяка една политическа кампания. Но ние все пак празнуваме успехът на кампанията, ако сме избрали победителя, а не спазената дума! Може би следизборните страсти са толкова неоправдани, колкото и дадените обещания са спазени.

Изборните кампании ни „продават“ политически брандове

Купуваме кандидати за власт с гласовете си, така, както с парите си купуваме стоки и услуги. Президентът на САЩ – Барак Обама – през 2008г. се превърна в американска марка номер 1. Списание „Advertising Age“ го обяви за маркетолог на 2008г. Политическите кампании до голяма степен се припокриват с маркетинговите / рекламните / PR – кампаниите на стоки и услуги. Плакати, рекламни спотове, съобщения в социалните мрежи, палатки в центъра на града, където се раздават знаменца, значки и какво ли още не… Много пари се дават за нашият глас.

И накрая да излезем на улиците, когато кандидата ни е победил на изборите и да крещим неговия слоган? Защо? Да развавяме националния флаг?

Няма да се почувствам по-българин дори и Господ да изберем за президент или премиер. Гордостта ми да съм българин няма нищо общо с политиката и управлението. Не вярвам, че властта винаги работи за гражданите си, нито пък, че винаги са честни с нас – по-скоро се случва обратното. Вече не споделям мнението, че изборите могат да променят нещо.

Правителствата, президентите не взимат самостоятелно решения, колкото и да ни се иска да е така. Днешната държава е зависима от „спонсори“, които рядко виждаме на екрана. Политическата сила е все по-малко способна на промени в този нестабилен свят. Парите са повече над правителствата, отколкото правителствата са над парите. Спасяването на банките е приоритетно, не издържането на гражданите. Управляващите трябва да се съобразяват с големи корпорации, а не обратното.

И защо хора празнуват изборни победи?

Колкото и различни отговори да търся на този въпрос, никой не ми изглежда логичен. Къде са аргументите в полза на тържествата по площадите? Ако някой смята, че има повече „за“ отколкото „против“ – нека ги сподели.

А какво се празнува на тези площади? Каквото и да е, то няма нищо общо със успеха на нацията, просперитета на обществото. Няма общо с успеха на една идея. Както понякога казваме, когато не можем да докажем със сигурност, че нещо да се случи: „Гаранция – Франция!“.

, , , , ,

Вашият коментар

Част 3: Интересни публикации в интернет пространството

В третата част на тази малка поредица, бих желал да споделя нови три публикации. Този път една от тях е на български, от блога на един приятел и колега. На другите две се натъкнах в сайтовете на CCN International и Guardian. Темите са, както следва:

  • Сирия – правителственото поведение под международната „лупа“
  • Петролен разлив край бреговете на Китай
  • Как британците гледат на престъпленията на бившата империя

Политика на отричането – от Руслан Трад

Международното наблюдение на ситуацията в Сирия променя нещата за сирийското правителство. Как реагира то на новите обстоятелства и засегнат ли е суверенитета на страната? Кое се премълчава и кое не? Отговорите може да потърсите в тази публикация.

ConocoPhillips има да плати още $191 млн. на Китай заради петролен разлив

снимка: CNN

Темата за греховете на енергийните гиганти почти напълно отсъства от българския печат и българското съзнание. Компаниите, от своя страна, не могат да се похвалят с безупречност. След големият разлив в Мексиканския залив през 2010, някои от енергийните компании продължават работа на други места. Такива са например Шеврон, за чиито „пакости“ в Бразилия писах миналия месец. CNN информира за текущото състояние на проблема с петролния разлив в Китай.

 

„Да отречем престъпленията на Британската империя? Не, ние ги игнорираме.“

Автор на публикацията в Гардиън е Джордж Монбайът

 

Както знаем, историята се пише от победителите. Една голяма империя, каквато е била Великобритания навремето, може да се похвали с бляскаво минало. Монетата обаче има и сенчеста страна, която обществото на Острова е склонно лесно да пренебрегне. Как един местен автор вижда нещата? Проверете сами!

, , , , , , , , ,

Вашият коментар

%d bloggers like this: