Posts Tagged представителна демокрация

Околоизборни спорове и неизбежни различия

Ако гледаме на изборите, гласуването и резултатите, само в локалния, български контекст – да се спори, за това дали трябва да се гласува или не, е безсмислено. Съответно, хвърлянето на вината за настоящето статукво върху гласувалите или негласувалите пренебрегва огромни различия в мненията и поведенията на хората и от двете страни.

Както сред участвалите във вота, така и при останалите, аргументите „за и против гласуването“ варират значително. Нека разгледаме няколко случая, които ни обединяват или разделят извън (не)активността ни на изборите:

– Презумцията, че „системата е добра, но актьорите са лоши„, често е обща за много от нас от двете страни на „барикадата“. Резултатът обаче е различен – едни избират най-подходящия, според тях, или може би най-малко съмнителния. За други, подобна презумция просто обезсмисля гласуването.

– Аргументът, че „системата е лоша„, също води до противоречиви резултати. При този сценарий неизбежно има хора, които ще гласуват за актьори, критикуващи системата, но и обещавайки промяна ако вземат властта. На другия полюс, някои от негласувалите считат, че системата неминуемо обрича на провал дори добрите политици. Ако спрем дотук обаче, ще пренебрегнем значителни различия в мненията против системата: за едни лошото може да е поправимо, за други – не; за някои хора проблемът може да е в партийната система, но може да се корени и в представителната демокрация като цяло.

– Повод за спорове и нападки помежду ни може да бъде и представата ни за това какво са изборите. Дали те са демократичен инструмент? И ако да – може би не винаги водят до демократични резултати? Можем ли да избираме онези, които искаме да се явят на изборите или имаме само предварително определени опции? От друга страна за мнозина гласуването на всеки четири години не е начин за изразяване на мнение, а легитимиране на нечие чуждо – т.е. не е истинско участие в политическия живот. Нека не пренебрегваме и аргумента, че на избори отиват онези, които искат да властват, а не да служат като изразители на обществените интереси.

– Разбира се, има хора за които и системата е добра и има наличие на добри актьори. Други пък въобще не ги интересува цялата тема, нищо с думичката „политика“ в изречението.

На всички подобни позиции съм бил свидетел от първо лице. Със сигурност има и много други нюанси, за които не съм подозирал. Безспорен факт обаче е огромната липса на поглед отвъд българския контекст – презумциите, върху които е изградена системата на управление, провеждането на избори и т.н. не произлизат от нас и не могат да бъдат разбрани единствено в нашата реалност.

Лично аз дори не съм се замислял да гласувам на последните избори. Решението ми не се базира на разочарование, а на познания за начина, по който е устроена системата, функцията на политиците и естеството на представителната демокрация и изборите. За това, разбира се, не съм гледал само в рамките на българския контекст – дори мога да кажа, че съм изучавал предимно чуждестранни процеси.

На фона на казаното дотук, считам за безсмислено да споря на тема „за и против гласуването“. Това не значи, че с други хора въобще не си говорим за изборите, напротив – просто намираме начини да се изслушваме активно и да приемем, че не може за всичко да сме съгласни. Противоречията са неизменна част от това, което би трябвало да бъде демокрацията: платформа, върху която конфликтите ще съжителстват или ще се разнищват.

Advertisements

, , , , ,

Вашият коментар

Протестът на Самуил – морален или противоречив?

snimkabe

Следващите редове са провокирани от автора на Не!Новините, Самуил Петканов – поп-звездата на протестите срещу кабинета Орешарски. Ще направя анализ на статията на моя интелигентен и остроумен връстник, публикувана вчера в OFFnews. „Имаме цялото търпение на света и два пъти повече мозък“ ме прeдизвика да изразя мнение, поради очевидната (за мен) липса на връзка на автора с реалността, в която се провеждат протестите в България.

В статията си Самуил говори за един страхотен надпартиен протест, чиято висша цел е да постигне оставката на кабинета Орешарски, „за урок“ (!). Там хората се лишавали от „сън, свободно време, немалко лични ресурси, нерви и енергия„, за да покажат, че няма да търпят управляващите да бъдат тъпи.

Това, благодарение на което февруарските протести запазиха част от достойнството си е, че тогава хората не забравиха партиината система като основна част от проблема (, макар в София да се пръкна партия на протестиращи, решили да се борят по правилата на кочината). Някои стигнаха до извода, че представителната демокрация като цяло е вредна. Тук бих казал, че за мен тя създава елити; олигархична структура, легитимирана на всеки четири години да действа, както намери за добре. За Самуил, партиите са част от протеста, и старите кукли на конци имат място там, защото и те се възмущават. Категорично не е против партиината система.

Авторът-протестиращ желае управляващите да получат „урок“. Звучи като очакване лошите да се покаят и срамежливо да се оттеглят в ъгъла, докато нови рицари дойдат на бели коне и любезно окачат нов клуп на вратовете ни. Не признава за наличието на алтернатива вътре в системата, но това не го навежда на мисълта да я критикува. Всъщност, както сме се уверили в последните две десетилетия, оставката не е наказание, нито пък стимул за следващите да влезнат в релси.

Според Самуил, големият проблем на протестиращите, е глупостта на управляващите. Но нима ниската култура ( – моя формулировка на неговия проблем,) някога е пречила на властта, на куклите на конци, да спазарява интересите на малцина? Нима един политик като Костов например, видимо по-интелигентен от Пеевски, не нанесе огромни щети на обществото (чрез яростна приватизация)? Глупостта ли трябва да е основен приоритет на недоволството ни? Не виждам как подобни „протестни“ искания биха разтърсили едно статукво. Не това на БСП или ДПС или пък на ГЕРБ, които също не се ползват с доверието на Самуил, съдейки по мненията му в социалната мрежа Фейсбук. Проблемът е в партиината система като цяло, пуснала пипалата си дълбоко в различните власти.

Десетки социални бунтове избухват днес по света, не за да дадат някому урок, а защото хората повече не могат да понасят грабежът на труда и общите им блага. Все повече осъзнават, че несправедливата им съдба не идва случайно – тя е следствие от взаимодействието на олигархията в политиката, финансите и медиите. В България не сме изключение.

Не е случайно, че (реално) единствено София протестира в момента. Само там успяха да се съберат толкова суетни хора, които да „жертват“ своя „сън, свободно време, немалко лични ресурси, нерви и енергия„, за да покажат себе си като морално извисени. Морално извисен е дядо Добри, не онези на площада днес! Масите, смазани от „обикновената“ си работа, които не са на площада, ще бъдат обречени от умните и креативните на  още един продължителен цикъл в система на разрастващи се монополи и изострено неравенство.

Желанието за постигане на чуваемост сред страните от ЕС е осезаемо в статията на Самуил. Той отразява пресъздаването на картината на френската революция и бутането на символична Берлинска стена като установяване на контакт с големите Франция и Германия. Не е ли наивно обаче да считаме, че горепосочените не са наясно с положението в България? Не мога да си го обясня по друг начин, освен като произлизащо от вярата, че там са защитниците на демокрацията и ценности й. Големите обаче не надават вой за демокрация, култура или човешка права, освен ако не са засегнати нечии интереси.

Нима лидерите на ЕНП се притесняваха от личността на Борисов и връзките му с мафията? Нима лидерите на ПЕС се интересуват от жената на Станишев и нейните далавери? Да търсим помощ от Франция, чийто действия, в подкрепа на техния енергиен гигант „Арева“ и проектите им в региона, доведоха до затварянето на блокове на АЕЦ Козлодуй, които можеха да работят още поне десетилетие? Или пък от Германия, която в унисон с Тройката нарушава суверенитета на страни от ЕС в стремеж за налагане на нечовешки мерки за „справяне“ с кризата? Моралът и демокрацията са далеч от разцвета си в големите страни!

Този протест няма да уплаши никого. Както написа Васил Арапов, това са верноподанически протести, които – „не искат друг вид обществени отношения, на тях им е достатъчна смяна на мутрите и задниците в министерските кабинети. С портрети на революционери в тези кабинети.“

Самуил вижда във февруарските протести само ниската култура, безбройните провокатори, конфронтацията с органите на реда. Социалните протести са обаче са едно много по-емоционално, по-стряскащо за управляващите събитие. Стихия, която провокира нуждата от „мръсна игра“, което катализира разпада в протеста на неопитните. Защото тогава липсваше всякаква зрялост, както липсва и сега. Относно органите на реда, да не забравяме, че те изпълняват заповеди и вероятно причините да не бъдат използвани като сила, се крият по-скоро в безобидния за статуквото протест.

Дори хората от площад „Независимост“ наистина да имат цялото търпение и два пъти повече мозък, както твърди Самуил Петканов, това едва ли ще им помогне в красивата им борба. Със сигурност обаче ще навреди на мнозинството, което логично не стига до площадите под флага на ЕС и високия морал.

, , , , , , , , , ,

Вашият коментар

%d bloggers like this: