Posts Tagged репресии

Поляризацията на здравия разум

Международните новини не са от най-силните страни на българските медии. Следователно не е изненада, че у нас реакциите на глобални, континентални, регионални и въобще каквито и да е събития извън България – т.нар „международно положение“ – страдат от жестока липса на адекватност. Информационните празноти сериозно възпрепятстват появата на едно по-задълбочено разбиране на процесите в страната и мястото ни в световната картина.

Прекрасна илюстрация на ширещото се невежество по отношение на „международното положение“ е съществуването на „про-западни“ и „про-руски“ лагери в общественото ни пространство. Първите можем да позиционираме между политическите активисти близки до „сините“ партии и необвързаните с никого привърженици на „западния начин на живот“ (обикновено без да са го живяли, разбира се). Сред про-руски настроените пък можем да забележим мнозина привидно анти-капиталистически активисти[1], хора разочаровани от бляскавите и несбъднати обещания за прогрес с приближаването ни към Запада, както и мнозина с явен сантимент към миналото. Интересното е, че националисти има и в двата лагера, според това чий ботуш е идентифициран да седи над страната ти – този на Запада или този на Русия.

А защо наличието на двете групи да е именно симптом за невежество? Според мен обяснението е много просто – всеки, които поддържа някакви общочовешки ценности и има симпатия към живота и свободата, е невъзможно едновременно да е наясно с политиките на Запада и Русия и да бъде привърженик на която и да е от двете страни. За да не ви е постно, ето няколко основателни аргумента в полза на твърдението ми:

И Русия и САЩ могат категорично да бъдат определени като империалистически страни. Броя на руските военни бази по света е нищожен сравнен с американските – около дузина срещу повече от 700. И двете страни обаче разполагат с широки сфери на влияние – т.е. на доминация – основно над съседните им страни, но не само. Други западни страни, като Франция и Англия например, също упражняват икономическа и военна сила в уж независими страни.

По отношения на продажбата на оръжия, често равнозначна на финансирането на военни конфликти и за утвърждаването на ужасяващи режими, към гореспоменатите страни можем да добавим и Италия и Германия, както и партньорът на Русия – Китай. Най-близките до ума примери са Сирия и Египет, както и държавата Израел, за чиято инвазия в Газа и (вече) хилядите цивилни жертви четем и слушаме в последните 18 дена. Въпреки интензивния конфликт между Запада и Русия в публичното пространство, словесните атаки относно продажбата на оръжия на жестоки режими не е сред лайната, с които се замерят двете страни.

Не е за пренебрегване и откритата репресия на социални групи, както на запад, така и на изток. От една страна, Русия е широко известна с отвратителните си закони за LGBT обществото, както и с криминализирането на масови събирания и протести в страната. От друга страна, Западът също не отстъпва – полицейското насилие над граждани е като рутинна процедура по време на мирни протести; милитаризацията на полицията и хвърлянето в затвора на милиони души, както и продължаващото съществуване на Гуантанамо Бей, където хора са измъчвани и лежат с години без съдебен процес са може би най-ужасяващите, които идват на ум.

Ако заговорим за политика и икономика на повърхността пак изплуват шокиращи реалности. Наличието на олигархии и на запад и на изток е безспорно. Владимир Путин става широко известен с борбата си с някои олигарси, които в последствие бяха заменени от други, продължавайки симбиозата между интересите на едрия капитал и държавата в Русия. Западът може да се похвали със същото, като дори изследване на Принстънския университет наскоро потвърди, че САЩ е олигархия и парите определят политиката на страната. Все пак капитализмът изглежда някакси по-див на запад, в своята съвременна форма, известна още като „неолиберализъм“. За неолиберализмът съм писал по-подробно тук.

С това ще приключа рисуването на тази нелицеприятна картина. На драгите про-западни и про-руски люде ще пожелая повече разнообразна и задълбочена информация за ставащото по света и ролята на Големите сили. Разбира се мнозина са склонни на моментален компромис – осъзнавайки, че и двете страни са лоши, най-лесно е да процедираме като на избори – даваш глас за по-малкото зло.

Съветвам про-западните и про-руските активисти да преосмислят позициите си и ако желаят постигането на някаква положителна промяна както у нас, така и по света, да подкрепят гражданските организации на Запад и на Изток, борещи се срещу политическото статукво в своите страни. Доминацията на Големите сили възпрепятства не само нас, но и повечето народи по света, от свободата да организират ежедневието си самостоятелно. Не е тайна за никой, че политиците ни са марионетки, които се присламчват ту към Запад, ту към Изток, но ако трябва да бъдем честни – те нямат и избор.

Бъдете здрави и избягвайте конфликти с приятели по линията „про-запад – про-Русия“ 🙂

 

[1] Привидно, защото игнорират факта, че и Русия е капиталистическа страна.

, , , , , , , , , , , , , ,

Вашият коментар

Ако имаше демокрация…

Ако имаше демокрация, всеки щеше да бъде представен в управлението.

Ако имаше демокрация, правата и свободите на всички щяха да са гарантирани и защитени.

Ако имаше демокрация, трите власти щяха да са наистина независими.

Ако имаше демокрация, щеше да има транспарантност – не узнаване за (бъдещи) решения пост фактум, решения в наш учърб или такива, напълно прикрити от обществеността.

Ако имаше демокрация, щеше да има пълна свобода на словото, дотам докъдето то не наранява – вместо това има теми-табу, цензура, натиск (подтисничество), политическа зависимост и непрозрачност в дейността на традиционните медии.

 

Ако имаше демокрация, решенията нямаше да следствие от лобизъм.

Ако имаше демокрация, отговорността щеше да е огромна, безотговорносттапреследвана и наказвана според  мащаба ( – оставката не е наказание!).

Ако имаше демокрация, нямаше да избираме по-малкото зло.

Ако имаше демокрация, тя нямаше да е само корубата на институции, а идеологията зад отношения, независимо дали икономически, институционални, международни, междуетнически и др.

 

Ако имаше демокрация, нямаше да приватизираме (подаряваме) общи блага.

Ако имаше демокрация, никой нямаше да се разраства неограничено, отнемайки мястото на друг(и).

Ако имаше демокрация, нямаше все по-малко хора да притежават все повече и все повече хора да притежават все по-малко.

Ако имаше демокрация, гласът на един нямаше да има тежестта[1] на повече.

 

Ако имаше демокрация, нямаше да водим воини.

Ако имаше демокрация, нямаше да се допускам престъпления срещу природата[2] (престъпления срещу човека).

Ако имаше демокрация, нямаше да има репресии.

Ако имаше демокрация, нямаше да има затворници без повдигнати обвинения[3], без присъди.

 

Ако имаше демокрация, водещи щяха да са човешките ценности – не чисто материалните.

Ако имаше демокрация, щеше да има и хуманизъм.

Ако имаше демокрация, всички щяхме да имаме еднакви права[4].

Ако имаше демокрация, всеки щеше да има равен старт (дом, храна, достъп до образование и здравеопазване, работа).

 

Ако имаше демокрация, всички тези неща щяха да са взаимозависими.

 

Ако имаше демокрация, нямаше да четете това.

 

 

 

 


[1] Пример: Съветът за Сигурност на ООН.

[2] Пример: Проучвания на шистов газ в САЩ и Канада; повече информация – http://saprotiva.org/gazlend/;

[3] Пример: Гуантанамо.

[4] Пример: Правата на не-хетеросексуалните.

, , , , , , , , , , , , , ,

Вашият коментар

%d bloggers like this: