Може ли Западът да мисли за Русия като за равна на него?

Краят на Студената война беше по своему прием на Русия сред страните с демократично управление и с демократични свободи за обществото. Това трябваше да бъде и края на задочното съревнование между Изток и Запад и началото на нова кохезия помежду им в името на човешкия прогрес и световния диалог.

Уви, за да има диалог, не съществува условие той да бъде между равнопоставени. Но може ли наистина Русия да не бъде равнопоставена в отношенията със своите западни партньори? Като голяма световна и регионална сила, руснаците са независими в решенията си – нещо, което не се нрави на другите. В своята независимост, Русия се превръща в едно мнение с тежест, различно от това на САЩ например. Това никак не се нрави на американците. Нито по въпроси като „Сирия“, нито пък що се касае до разполагането на противоракетна отбрана.

Външният министър на Русия, Сергей Лавров, до Хилари Клинтън - генералния секретар на САЩ

Западът неведнъж наскоро демонстрира странното си отношение спрямо Русия. Липсата на поздравление от страна на Обама и Саркози за изборната победа на Путин от една страна. Наистина една формалност, един етикет, но също така и символ на неуважение към техен стратегически партньор.

Блокирането на спорни резолюции за Сирия от Русия получи силно критични отзиви, последвани от нападки за това, че страната поддържа един тираничен режим. На места се набляга на факта, че в тези резолюции се осъжда управлението на сирийския президент – Башар ал-Ассад. На заден план обаче остава желанието за неговата оставка и намеса в сирийската политика, както и договорките за противоракетна отбрана, които НАТО иска да прокара. Разбира се, Русия е убеждава, че програмата не е насочена срещу нея, а е в нейна полза и също ще служи за защита от иранската заплаха. Руснаците обаче не виждат подобна заплаха и не разбират защо трябва това да бъде организирано в задния им двор. Съмнявам се НАТО, и в частност САЩ, да поиска някога да поставя противоракетна отбрана около Китай, каквото и да се случва в региона.

След неуспехите на дипломацията в Сирия, нуждата от Русия, най-вече, и Китай за разрешаването на този проблем стана още по-голяма. Първоначално обаче и тук имаше проблем с отношенията с Русия. Вместо като партньор, на руснаците се гледаше като на инструмент, който трябва да свърши работата, проводник за целите на Запада. Една намеса в Сирия рискува да разбуни духовете още повече. За радост, сега чрез Кофи Анан се постига поне временно обединение на позициите на преговарящите, което да договори поне частично прекратяване на военни действия и осигуряване на достъп за хуманитарни помощи.

Не бива да се забравят и острите критики срещу Русия по време на изборите в страната и денонощното отразяване на стачки срещу Путин по всички западни медии. Непрестанно слушахме за огромните вълни недоволни, които обаче отново се оказаха твърде малко спрямо мнозинството, с което спечели Путин. Всичко това граничеше твърде много със злословие.

Може би Германия, единствена от Западните страни осъзнава добрата възможно да работи с Русия и да я третира като равен на нея партньор. Проектът за Северен поток е едно такова доказателство. И все пак, на Русия като цяло се гледа като страна, чието влияние трябва да намалее. Нещата обаче не бива трябвало да се въртят около това кой какви сфери на влияние има. Разбира се, това е в сферата на имагинерното. Със или без съществуването на „Студена война“, борбата за влияние е приоритет номер 1 за големите сили. В момента съревнованието се съсредоточава в Азия, където всеки иска да наложи своите разбирания за сигурност и справедливост. На моменти изглежда обаче, сякаш по-добра алтернатива от намесата е – ненамесата. Но дори и да не бяха подхранвани образите на иранската заплаха, щеше да бъде потърсена друга, която да я замести. За жалост Сирия е заплаха за самата себе си, въпрос с много по-повишена трудност за представителите на големите сили.

Дори и Русия да бъде пренебрегвана от Запада, тя сама за себе си вече намира не по-слаби съюзници другаде. Мнението на Китай притежава огромна тежест и често е в противовес на Запада. Бразилия и Индия пък са на път да изпреварят някои от водещите западни страни по темпове на развитие още през това десетилетие. Така и значението на Русия като партньор ще става все по-стратегическо и накрая няма да остане място за пренебрежение.

Номинация за спортист на месеца: Григор Димитров

3 кръг на Маями Мастърс 1000 :
Григор Димитров - Томаш Бердих
6:3 , 2:6 , 6:4

101-ият в ранглистата на ATP – Григор Димитров – победи 7-ия, Томаш Бердих, в успорван мач на големия турнир от сериите „Мастърс“ в Маями. Така нашият тенисист за първи път стига толкова далеч в турнири от този формат. Успехът е огромен за Григор, чиито победи срещу играчи от топ 10 не са чести (предишната срещу Марди Фиш в началото на сезона на Хопман къп). Като голям тенис-фен и българин, радостта ми е огромна, че може да гледаме наш тенисист измежду най-големите. Конкуренцията в мъжкия тенис е страхотна – имаме едни неизменни лидери на първите 4 места и един солиден брой талантливи и можещи играчи, които се борят да влезнат в десетката.

Мачът за Григор Димитров въобще не беше лесен. Първият сет вървеше гейм за гейм, когато Григор успя да се възползва от една точка за пробив при 4:3 за него, а след това на свой сервис затвори сета – 6:3.

Вторият сет явно емоциите надделяха над нашият тенисист и Бердих спечели с 2 пробива в своя полза. Последният гейм на втория сет също беше спечелен от чеха, което му даде право да започне третия сет на свой сервиз.

Григор промени своята настройка в третия сет и с огромно желание и воля се бореше за своите шансове. Макар и да не успяваше да контролира мача, съперникът му допусна много грешки, които отвориха вратата за Григор. Разбира се, наложи се българина да отразява и точки за пробив на Бердих, което значително ми качи адреналина, а предполагам и на вас, ако сте гледали. При 4:4, Григор проби чеха, а после спечели своето подаване в един много напрегнат гейм и за двамата тенисисти.

Вярвам, че както за мен, така и за вас радостта е огромна и си пожелавам да ни се случва по-често. Според мен дори и при загуба в следващия кръг срещу Янко Типсаревич, Григор се представи повече от достойно. За това го номинирам за Спортист на месеца.

Защо не бива да осъждаме преврата в Мали

на снимката: Доскорошният президент на Мали - Амаду Тумани Туре,
свален чрез преврат на 22 март
(снимка на Globalpost.com)

От около два месеца, туарегите в Мали се бунтуват в опит да спечелят независимост и признание. Мненията варират относно дали отношението към тях е било неправилно или не. Във всеки случай, целта ми не е да давам оценка по този проблем.

От началото (24.01) на бунтът в Мали, армията не съумява да се справи с вдигналите се туареги. Военните твърдят, че не разполагат с достатъчно оръжие и не им се оказва нужната подкрепа от правителството, за да се борят с бунтовниците и да защитават населението. Може би най-шокиращият момент за малийската армия е атака над военната база в Агелок (Aguelhok), когато техните амуниции са свършили и те са били избити от туарегските въстаници.

В резултат на тежката ситуация, която застрашава териториалната цялост на Мали, военните, водени от кап. Амаду Саного, решават да свалят действащия президент Амаду Тумани Туре. Като главна причина се посочва липсата на средства и помощ от страна на правителството за овладяване на ситуацията.

Водачът на военните, кап. Саного, призовава сънародници си да не се поддават на напрежението.

Мигновено, реакциите на ООН и ЕС бяха да осъдят преврата на военните в Мали. Световната банка спря помощите си за страната. Африканският съюз замрази временно членството на Мали.

Не желая да коментирам Световната банка и Африканския съюз, но що се касае до действията на ООН и ЕС, мисля, че те са типично в техен стил. Публичното „осъждане“ е любимият инструмент и на двете страни. Така бяха осъждани и събитията в Сирия, година по-рано, без да бъдат предприемани никакви действия, докато нещата тотално не излезнаха от контрол.  Може би отново ще трябва да чакаме момента, в който ЕС и ООН ще почувстват неудобство от бездействието си и ще предприемат истински действия и ще изпратят хора на място, които да помогнат за разрешаване на конфликта дипломатично.

Особено за европейските страни, опазването на демокрацията стои на първо място. Докато от една страна това звучи много благородно и справедливо, от друга – изглежда като реакция на незаинтересованост. Очевидно, Мали е трябвало да бъде оставена на произвола на съдбата, в ръцете на демократично правителство, което не може да защити хората си от въстания. Демокрацията не бива да е самоцел, особено що се касае до защитата на населението. Дори и туарегите да установят собствено управление в завладените територии, бунтът да успее, но никой да не ги признае, това пак няма гарантира стабилността в страната. Мали просто ще бъде безвъзвратно разпокъсана. Според мен, проблемът с намесата на ООН и ЕС е, че те просто нямат интереси в Мали.

От всички мнения, с които се сблъсках, не останах с впечатление, че превратът в Мали е недобронамерен или със сигурност ще тласне страната по лош път. Участници в преврата демонстрират желанието си за запазването на демокрацията. Досегашният президент Амаду Тумани Туре е следвал пътя на демокрацията и се е съобразявал с изискванията за нейното съществуване. Но в размирни времена, бездействието не остава ненаказано и колкото и добър президент да е бил, не е достатъчно, ако не може да гарантира безопасността и собствеността на населението.

За съжаление не виждам как организации като ООН и ЕС се учат от уроците от миналото или използват примерите от настоящето, що се касае до ситуацията в Мали. Под публикацията ще намерите линкове към различни публикации относно предисторията и текущите събития в Мали. Между тях ще поместя и едно мнение „за“ осъждането на преврата, не защото го подкрепят, а защото мисля, че и то съдържа полезна информация.

http://ruslantrad.com/2012/03/16/tuaregskiyat-bunt-mozhe-da-dovede-do-nasilie-v-mali-niger-i-alzhir/

http://www.aljazeera.com/indepth/opinion/2012/03/20123208133276463.html

http://www.aljazeera.com/indepth/opinion/2012/03/20123238341314250.html

http://www.aljazeera.com/indepth/features/2012/03/2012324205427295943.html

http://edition.cnn.com/2012/03/22/world/africa/mali-suspected-coup/index.html?hpt=iaf_c1

http://www.globalpost.com/dispatch/news/regions/africa/120323/mali-coup-president-amadou-toumani-toure-whereabouts-unknown

Ханс Бликс пред Al Jazeera: Иранската заплаха

Talk to Al Jazeera – Hans Blix: The Iranian threat

Главният герой тук е Ханс Бликс – бивш глава на Международната Агенция за Атомна Енергия ( IAEA ) и главен оръжеен инспектор на ООН.

В това интервю за Al Jazeera, Бликс обсъжда ядрената програма на Иран и как да се спре това, което той нарича „легално несправедлива“* война срещу Техеран.

До голяма степен споделям мнението му, как трябва да се променят отношенията с Иран, така че да бъдат третирани с нужното уважение, а също и как може светът да си сътрудничи с Иранците в дългосрочен план. Както ще видите в интервюто, Ханс Бликс коментира и някои изказвания на водещи политици от двете страни на полемиката около иранската ядрена програма. Любопитно за мен беше да получа информация от неговия поглед относно дейността на IAEA и какво е нейното влияние върху преценката на отделни правителства.

* – „legally unjustified“

За автора и блога

Аз съм Николай Савов, 21-годишен студент в СУ „Св. Климент Охридски“, Факултет по Журналистика и Масова комуникация. Интересувам се главно от активизъм, медии и международни отношения. Отворен съм за контакти с всеки от вас – можете да ме намерите и във Фейсбук на адрес: https://www.facebook.com/niki.savov.1

От първостепенно значение за мен е информацията, която публикувам да е вярна. Обикновено публикувам връзки в самите статии, на които – при желание от ваша страна – може да проверите източниците ми. Ползвам предимно чуждестранни информационни страници. Всички публикации са поставени в категории, чиито имена говорят достатъчно сами по себе си.

Вдясно може да откриете линкове към документални филми. Под тях е и Декларацията за правата на човека, зад която заставан абсолютно безусловно и е един от водещите критерии, по които оценявам различни държави и техните политики в публикациите си.

Желая приятно четене на всички!

Американската „Шеврон“ и какви ги вършат в Бразилия

„Шеврон“ не успя (поне за момента) да пробие в България, а от няколко месеца насам вече е обект на обвинения за престъпления срещу околната среда. Компанията стана обект на атаките на федералните прокурори в Бразилия. Причина за това са петролни разливи на известно разстояние от крайбрежието на Рио де Жанейро (около 370 км).

Снимка на SkyTruth, направена от сателитен образ на 12 Ноември 2011, преди Шеврон да започне да запушва пробива

През ноември, петролният гигант беше глобен с 27 млн. долара – максимумът, който бразилските регулатори са могли да наложат, според тяхното право. Като резултат от разлива последва гражданско дело в размер на 11 млрд. долара, което се превърна в най-голямото дело  за вреди върху околната среда в бразилската история.

На 16 март „Шеврон“ прекъсна работата си по производствени операции след нов „малък“ разлив. На 13 март е  бил установен и неговият източник. Той се намира в същото поле, където е бил и големият разлив през ноември.

Петролният гигант е обвиняван в дезинформация на бразилския петролен регулатор (ANP). „Шеврон“ и „Трансоушън“, която също участва в сондирането на петролния кладенец, ще бъдат съдени за престъпления срещу природата. „Шеврон“ до момента е глобен за общо 121 млн. долара от ноември насам и е с отнет лиценз за сондиране. Криминални обвинения ще бъдат повдигнати на общо 17 от ръководителите на двете компании. Ако бъдат признати за виновни, присъдата може да достигне до 31 години затвор.

По думи на министъра на околната среда за щата Рио де Жанейро – Карлос Минк, „всички индикатори сочат, че Шеврон е била прибързана и този район не е трябвало да бъде разработван“.

„Тези обвинения са жестоки и незаслужени. Веднъж след като всички факти бъдат изследвани, ще демонстрират, че Шеврон и нейните служители са реагирали правилно и отговорно при инцидента“, казва говорител на „Шеврон“. „Шеврон ще защитава мощно компанията и нейните служители.“

Илдо Сауер, директор на следдипломна програма в областта на енергетиката към Университета на Сао Пауло, твърди, че петролната индустрия не е научила своя урок от разлива в Мексиканския залив през 2010.  Компании като Трансоушън и Шеврон са присъствали тогава, както сега присъстват и в Бразилия. Според него, застрохователните компании като единствени регулатори на големите петролни компании не са достатъчни, за да има достатъчен контрол и да се избегнат нежелани рискове.

Господар на своята съдба*

От водеща световна сила, САЩ е на път да бъде въвлеча от друг в нова неоправдана война.

Последната среща между американския президент и израелския премиер вероятно ще остане в историята с думите на втория, че неговата страна трябва да бъде „господар на своята съдба“ ( „master of its faith“ ). Бенямин Нетаняху недвусмислено намекна, че Израел може да взема решения, касаещи обявяването и воденето на война и без Съединените Щати.

Досега тази територия беше запазена за американците (въпреки съмненията и не без основание, че израелските лобите насочват подобни решения). Те бяха тези, които влизаха в ролята на „господари на съдби“ що се отнася до международни конфликти или несправедливости вътре в дадена страна. Сега обаче идват избори в Америка (през месец ноември) и управлението на Обама като че ли се опитва да охлади страстите на неговите израелски партньори поне до неговото преизбиране.

Странен е обаче начина, по който това се случва. Или поне би бил странен за някой обикновен човек. САЩ изразяват готовност да модернизират допълнително военната техника на Израел и да отделят сериозна субсидия при условия, че Израел не реши да атакува Иран, за да попречи на ядрената му програма. Така хем Обама ще бъде обявен от повечето западни медии за пазител на световния мир, хем ще бъде преизбран, а и най-важното – неговите близкоизточни партньори ще бъдат доволни.

В крайна сметка налице са много индикации, че Иран ще бъде атакуван и това изглежда въпрос на време. Очевидно е, че те няма да бъдат „господар на своята съдба“. Дори в израелската преса явно подготвят своя народ за бъдеща агресивност от израелска страна. Тиражират се твърдения, че Съветът за сигурност на ООН не е достатъчно суров в мерките си и че евентуално използване на сила би било най-правилното решение, за да се предотвратят повече жертви в бъдеще.

Паралелно с това, продължава промиването на мозъци около заплахата, която идва от Иран. Както американските управляващи, така и техните добри приятели от Западна Европа, не спират да твърдят как обогатяването на уран от страна на Иран и евентуалното създаване на ядрено оръжие ще дестабилизира сериозно Близкия Изток. Неглижира се фактът, че Израел е една от най-големите световни ядрени сили и единствена в нейния регион.

Напоследък често си мисля каква ирония на съдбата е един етнос, който е понесъл толкова тежки удари в недалечното минало, сега да търси пътят на агресията. Аз съм съгласен Израел да бъде господар на съдбата си, но само ако се отнася до вътрешната им политика. На международната сцена, това ще бъде просто несправедлива саморазправа с една нация, която от 30 години носи бремето на санкциите от Америка и Запада, опитвайки се да защити правата на собствения си народ.

Силно се надявам да има сила, която да спре Израел и техните партньори от САЩ да подпалят нова война в този и без това напрегнат свят.

П.П.:  Горещо препоръчвам документалния филм на BBC – Iran and the West ( „Иран и Западът“ ). Той е в три части, всяка по един час и запознава зрителите със събитията, които протекоха в последните 30 години от иранската революция насам и отношенията между Запада и Иран през това време. Ето и линк към него:

http://topdocumentaryfilms.com/iran-and-the-west/

Студентският град

С отдръпването на снега и появата на слънцето ( , което всъщност е виновно за положението в момента), към живот се върна Кочината на студента. Защо му беше на слънцето да осветява този жилищен квартал (?!), този Студентски град? И как изобщо могат хора да живеят в такава страхотна мръсотия?

Заради липсата на снимков материал от моя страна, просто ще ви опиша какво видяха моите очи днес в Студенски град. Ситуацията беше следната: всякакво пространство – около блоковете, най-вече под терасите, по улиците, на тревните площи, паркинги и въобще навсякъде – беше пълни с торбички, опаковки от всякакви храни от чипсове до солети, пластмасови чашки, хартийки от какво ли не, в такива промишлени количества, че сигурно ако бъдат рециклирани България ще събере пари да построи някоя и друга библиотека там…

А спомняте ли си каква гордост цареше у студентите, когато ги даваха по време на кампанията на bTV за чистенето на страната и как с радост съобщаваха за тоновете боклук, който са събрали в близост до местожителството си. Ако бяха малко по-спретнати, и то не само те, въобще се съмнявам, че подобна кампания би се появила на бял свят!

И все пак като се има предвид в какви условия живеят студентите в Студентски град, може би не е изненадващо, че като резултат се появяват такива свинщини със стапянето на снега. Ако отделим време да пообиколим техния квартал и се позагледаме, ще забележим, че нищо в него не подсказва за хора, които идват да учат тук. Навсякъде има кафета, барове, дискотеки, от друга страна – безброй ресторанти за бързо хранене. Магазините са почти на всеки втори метър и то не защото хлябът в тях не достига за всички или нещо подобно, а за да могат студентите бързо да се снабдят с „алкохолната амброзия“, чиято стъклена бутилка е по-вероятно да остане счупена на улицата, отколкото в контейнери с боклук.

Прав е ректорът на УНСС, че Студентски град не е този кампус, който трябва да бъде. Не е направен да насочва студентите си първо към образованието, а после към останалото. Не е направен здравословно за неговите обитатели. И със сигурност не е направен, така че да е в услуга на българското висше образование. Може би, за да правим добро образование, трябва да се грижим повече и за начина на живот на студентите. В Студентски град трябва да има повече културни мероприятия, достъп до информация и модерни технологии, места, където студентите да учат, работят, дори спортуват в една спокойна и подредена среда.