Архив за юли, 2013

Протестът на Самуил – морален или противоречив?

snimkabe

Следващите редове са провокирани от автора на Не!Новините, Самуил Петканов – поп-звездата на протестите срещу кабинета Орешарски. Ще направя анализ на статията на моя интелигентен и остроумен връстник, публикувана вчера в OFFnews. „Имаме цялото търпение на света и два пъти повече мозък“ ме прeдизвика да изразя мнение, поради очевидната (за мен) липса на връзка на автора с реалността, в която се провеждат протестите в България.

В статията си Самуил говори за един страхотен надпартиен протест, чиято висша цел е да постигне оставката на кабинета Орешарски, „за урок“ (!). Там хората се лишавали от „сън, свободно време, немалко лични ресурси, нерви и енергия„, за да покажат, че няма да търпят управляващите да бъдат тъпи.

Това, благодарение на което февруарските протести запазиха част от достойнството си е, че тогава хората не забравиха партиината система като основна част от проблема (, макар в София да се пръкна партия на протестиращи, решили да се борят по правилата на кочината). Някои стигнаха до извода, че представителната демокрация като цяло е вредна. Тук бих казал, че за мен тя създава елити; олигархична структура, легитимирана на всеки четири години да действа, както намери за добре. За Самуил, партиите са част от протеста, и старите кукли на конци имат място там, защото и те се възмущават. Категорично не е против партиината система.

Авторът-протестиращ желае управляващите да получат „урок“. Звучи като очакване лошите да се покаят и срамежливо да се оттеглят в ъгъла, докато нови рицари дойдат на бели коне и любезно окачат нов клуп на вратовете ни. Не признава за наличието на алтернатива вътре в системата, но това не го навежда на мисълта да я критикува. Всъщност, както сме се уверили в последните две десетилетия, оставката не е наказание, нито пък стимул за следващите да влезнат в релси.

Според Самуил, големият проблем на протестиращите, е глупостта на управляващите. Но нима ниската култура ( – моя формулировка на неговия проблем,) някога е пречила на властта, на куклите на конци, да спазарява интересите на малцина? Нима един политик като Костов например, видимо по-интелигентен от Пеевски, не нанесе огромни щети на обществото (чрез яростна приватизация)? Глупостта ли трябва да е основен приоритет на недоволството ни? Не виждам как подобни „протестни“ искания биха разтърсили едно статукво. Не това на БСП или ДПС или пък на ГЕРБ, които също не се ползват с доверието на Самуил, съдейки по мненията му в социалната мрежа Фейсбук. Проблемът е в партиината система като цяло, пуснала пипалата си дълбоко в различните власти.

Десетки социални бунтове избухват днес по света, не за да дадат някому урок, а защото хората повече не могат да понасят грабежът на труда и общите им блага. Все повече осъзнават, че несправедливата им съдба не идва случайно – тя е следствие от взаимодействието на олигархията в политиката, финансите и медиите. В България не сме изключение.

Не е случайно, че (реално) единствено София протестира в момента. Само там успяха да се съберат толкова суетни хора, които да „жертват“ своя „сън, свободно време, немалко лични ресурси, нерви и енергия„, за да покажат себе си като морално извисени. Морално извисен е дядо Добри, не онези на площада днес! Масите, смазани от „обикновената“ си работа, които не са на площада, ще бъдат обречени от умните и креативните на  още един продължителен цикъл в система на разрастващи се монополи и изострено неравенство.

Желанието за постигане на чуваемост сред страните от ЕС е осезаемо в статията на Самуил. Той отразява пресъздаването на картината на френската революция и бутането на символична Берлинска стена като установяване на контакт с големите Франция и Германия. Не е ли наивно обаче да считаме, че горепосочените не са наясно с положението в България? Не мога да си го обясня по друг начин, освен като произлизащо от вярата, че там са защитниците на демокрацията и ценности й. Големите обаче не надават вой за демокрация, култура или човешка права, освен ако не са засегнати нечии интереси.

Нима лидерите на ЕНП се притесняваха от личността на Борисов и връзките му с мафията? Нима лидерите на ПЕС се интересуват от жената на Станишев и нейните далавери? Да търсим помощ от Франция, чийто действия, в подкрепа на техния енергиен гигант „Арева“ и проектите им в региона, доведоха до затварянето на блокове на АЕЦ Козлодуй, които можеха да работят още поне десетилетие? Или пък от Германия, която в унисон с Тройката нарушава суверенитета на страни от ЕС в стремеж за налагане на нечовешки мерки за „справяне“ с кризата? Моралът и демокрацията са далеч от разцвета си в големите страни!

Този протест няма да уплаши никого. Както написа Васил Арапов, това са верноподанически протести, които – „не искат друг вид обществени отношения, на тях им е достатъчна смяна на мутрите и задниците в министерските кабинети. С портрети на революционери в тези кабинети.“

Самуил вижда във февруарските протести само ниската култура, безбройните провокатори, конфронтацията с органите на реда. Социалните протести са обаче са едно много по-емоционално, по-стряскащо за управляващите събитие. Стихия, която провокира нуждата от „мръсна игра“, което катализира разпада в протеста на неопитните. Защото тогава липсваше всякаква зрялост, както липсва и сега. Относно органите на реда, да не забравяме, че те изпълняват заповеди и вероятно причините да не бъдат използвани като сила, се крият по-скоро в безобидния за статуквото протест.

Дори хората от площад „Независимост“ наистина да имат цялото търпение и два пъти повече мозък, както твърди Самуил Петканов, това едва ли ще им помогне в красивата им борба. Със сигурност обаче ще навреди на мнозинството, което логично не стига до площадите под флага на ЕС и високия морал.

Advertisements

, , , , , , , , , ,

Вашият коментар

Навсякъде прекупвачи, а не можем да си ги позволим!

В началото на месеца, ФермерБГ излезе с любопитна статия – „Фермери с частен пазар за директни продажби решиха проблема с прекупвачите“. Около 10 производители от Пазарджишкия регион се организират срещу „прекупвачите, които в повечето случаи злоупотребяват с фермерския труд, като дават изключително ниски изкупни цени, а след това слагат големи надценки“. Поведението на последните не звучи като новина или изненада. В този дух наскоро имаше и друга инициатива – протест на производителите на домати, които изсипват продукцията си на пътя Пещера-Пловдив. Причината отново са изкупните цени, а последица може да бъде изчезването на българския домат (повече тук).

Автор: Фермер.БГ

Снимка на пазара (Автор: Фермер.БГ)

Тези значими локални събития, отразяват един глобален вид търговия. Дори да не сме се замисляли, то вероятно сме почувствали нещо нередно във въпросната схема по един или друг повод. Прекупвачеството реално е навсякъде и в различни мащаби. Друг пример, който много от вас сигурно си спомнят, са прекупвачите на горива. Покрай газовата криза от 2009г. беше повдигната темата за посредниците и огромното увеличение на цените на консумативите по пътя им към крайния потребител. За жалост, за да достигнем момента на активно недоволство към подобни практики сякаш се нуждаем от криза.

Дори ако прекупвачеството бива локално регулирано някъде, то в глобален план изглежда сякаш единственият му коректив е човешката алчност. Някои градове, като Женева например, се превръщат в центрове на световната търговия. Ниски данъци и пълна неприкосновеност води прекупвачите – по пътя на огромните печалби.

Прекупвачеството не се е зародило в тази система, но значително процъфтява в нея. Обикновените хора – производители и потребители – не могат да си го позволят. Може би никога не са могли. И не е никаква изненада, че инициативи като „Свободен пазар“ набират популярност, но все още твърде бавно, за да направят разлика. Тук трябва да признаем, че кризата има главен принос в зараждането на подобни инициативи. И те са само граждански, няма как да е иначе.

Дойче веле“ пише за гръцката „Инициатива без посредници“: „Кризата в Гърция е на път да „ликвидира“ прекупвачите на селскостопанска продукция. Производителите, които не успяваха да си покрият разходите, и крайните потребители, които стадаха от високите цени, си подадоха ръце.” Всичко започва от поръчка на картофи от доброволци. Скоро един атински квартал поръчва 52 тона, започват и опашките и задръстванията. Очаква се директните продажби да обхванат и търговията на ориз, боб, леща и зехтин.

Прекупвачеството е важно в инструментариума на икономическата система – слива се естествено с преследването на все по-големи печалби, с алчността в човека. А подобни малки и локални успехи срещу прекупвачеството не променят дори с милиметър реалността. Повечето от нас приемат загубите или не обръщат внимание на проблема, други го приемат като нещо изолирано или се задоволяват с малките победи. Разбира се само малцина на фона на всички придобиват знанието, нужно за избистряне на цялостната картина. В противен случай, може би всички щяхме да бъдем анти-глобалисти.

, , , , , , ,

Вашият коментар

Ако имаше демокрация…

Ако имаше демокрация, всеки щеше да бъде представен в управлението.

Ако имаше демокрация, правата и свободите на всички щяха да са гарантирани и защитени.

Ако имаше демокрация, трите власти щяха да са наистина независими.

Ако имаше демокрация, щеше да има транспарантност – не узнаване за (бъдещи) решения пост фактум, решения в наш учърб или такива, напълно прикрити от обществеността.

Ако имаше демокрация, щеше да има пълна свобода на словото, дотам докъдето то не наранява – вместо това има теми-табу, цензура, натиск (подтисничество), политическа зависимост и непрозрачност в дейността на традиционните медии.

 

Ако имаше демокрация, решенията нямаше да следствие от лобизъм.

Ако имаше демокрация, отговорността щеше да е огромна, безотговорносттапреследвана и наказвана според  мащаба ( – оставката не е наказание!).

Ако имаше демокрация, нямаше да избираме по-малкото зло.

Ако имаше демокрация, тя нямаше да е само корубата на институции, а идеологията зад отношения, независимо дали икономически, институционални, международни, междуетнически и др.

 

Ако имаше демокрация, нямаше да приватизираме (подаряваме) общи блага.

Ако имаше демокрация, никой нямаше да се разраства неограничено, отнемайки мястото на друг(и).

Ако имаше демокрация, нямаше все по-малко хора да притежават все повече и все повече хора да притежават все по-малко.

Ако имаше демокрация, гласът на един нямаше да има тежестта[1] на повече.

 

Ако имаше демокрация, нямаше да водим воини.

Ако имаше демокрация, нямаше да се допускам престъпления срещу природата[2] (престъпления срещу човека).

Ако имаше демокрация, нямаше да има репресии.

Ако имаше демокрация, нямаше да има затворници без повдигнати обвинения[3], без присъди.

 

Ако имаше демокрация, водещи щяха да са човешките ценности – не чисто материалните.

Ако имаше демокрация, щеше да има и хуманизъм.

Ако имаше демокрация, всички щяхме да имаме еднакви права[4].

Ако имаше демокрация, всеки щеше да има равен старт (дом, храна, достъп до образование и здравеопазване, работа).

 

Ако имаше демокрация, всички тези неща щяха да са взаимозависими.

 

Ако имаше демокрация, нямаше да четете това.

 

 

 

 


[1] Пример: Съветът за Сигурност на ООН.

[2] Пример: Проучвания на шистов газ в САЩ и Канада; повече информация – http://saprotiva.org/gazlend/;

[3] Пример: Гуантанамо.

[4] Пример: Правата на не-хетеросексуалните.

, , , , , , , , , , , , , ,

Вашият коментар

%d bloggers like this: