Навсякъде прекупвачи, а не можем да си ги позволим!

В началото на месеца, ФермерБГ излезе с любопитна статия – „Фермери с частен пазар за директни продажби решиха проблема с прекупвачите“. Около 10 производители от Пазарджишкия регион се организират срещу „прекупвачите, които в повечето случаи злоупотребяват с фермерския труд, като дават изключително ниски изкупни цени, а след това слагат големи надценки“. Поведението на последните не звучи като новина или изненада. В този дух наскоро имаше и друга инициатива – протест на производителите на домати, които изсипват продукцията си на пътя Пещера-Пловдив. Причината отново са изкупните цени, а последица може да бъде изчезването на българския домат (повече тук).

Снимка на пазара (Автор: Фермер.БГ)

Тези значими локални събития, отразяват един глобален вид търговия. Дори да не сме се замисляли, то вероятно сме почувствали нещо нередно във въпросната схема по един или друг повод. Прекупвачеството реално е навсякъде и в различни мащаби. Друг пример, който много от вас сигурно си спомнят, са прекупвачите на горива. Покрай газовата криза от 2009г. беше повдигната темата за посредниците и огромното увеличение на цените на консумативите по пътя им към крайния потребител. За жалост, за да достигнем момента на активно недоволство към подобни практики сякаш се нуждаем от криза.

Дори ако прекупвачеството бива локално регулирано някъде, то в глобален план изглежда сякаш единственият му коректив е човешката алчност. Някои градове, като Женева например, се превръщат в центрове на световната търговия. Ниски данъци и пълна неприкосновеност води прекупвачите – по пътя на огромните печалби.

Прекупвачеството не се е зародило в тази система, но значително процъфтява в нея. Обикновените хора – производители и потребители – не могат да си го позволят. Може би никога не са могли. И не е никаква изненада, че инициативи като „Свободен пазар“ набират популярност, но все още твърде бавно, за да направят разлика. Тук трябва да признаем, че кризата има главен принос в зараждането на подобни инициативи. И те са само граждански, няма как да е иначе.

„Дойче веле“ пише за гръцката „Инициатива без посредници“: „Кризата в Гърция е на път да „ликвидира“ прекупвачите на селскостопанска продукция. Производителите, които не успяваха да си покрият разходите, и крайните потребители, които стадаха от високите цени, си подадоха ръце.” Всичко започва от поръчка на картофи от доброволци. Скоро един атински квартал поръчва 52 тона, започват и опашките и задръстванията. Очаква се директните продажби да обхванат и търговията на ориз, боб, леща и зехтин.

Прекупвачеството е важно в инструментариума на икономическата система – слива се естествено с преследването на все по-големи печалби, с алчността в човека. А подобни малки и локални успехи срещу прекупвачеството не променят дори с милиметър реалността. Повечето от нас приемат загубите или не обръщат внимание на проблема, други го приемат като нещо изолирано или се задоволяват с малките победи. Разбира се само малцина на фона на всички придобиват знанието, нужно за избистряне на цялостната картина. В противен случай, може би всички щяхме да бъдем анти-глобалисти.

В духа на ЕЦБ: Кипър ще бъде посечен

И Кипър поиска „спасение“ от Еврозоната

Кипър се превърна в петата европейска страна, поискала спешна помощ от Еврозоната за спасяването на банките си. За разлика от предишни случаи, на страната бе поставено условието да изземе значителна част от всички банкови депозити в замяна на 10-милиардния спасителен план. По последни данни става дума за кризисен данък от 12,5% за спестявания над €100,000 и 3% за по-малките. Първоначалните условия бяха за 9,9% и 6,7% вземания по депозити над и под летвата.

Кипър е страна с 800,000 души, БВП под €18млрд. и банкова система държаща около €68,4млрд. в депозити, голяма част от които се държат от руснаци и други чужденци. Според Moody’s, руски банки държат около $12млрд. в страната.

Предложението на европейските кредитори граничи с изнудване: или тежките условия биват приети или на страната бива отказана всякаква помощ и икономиката изпада в колапс. Президентът на Кипър – Никос Анастасиадес – даде подкрепата си за по-малкото зло, но все още не е сигурно, че ще получи достатъчно подкрепа при гласуването в парламента. Правителството твърди, че при банкрут и закриване на банките, повече спестявания ще бъдат загубени и десетки хиляди ще бъдат уволнени от работа.

Интересен факт около положението в Кипър е, че докато депозитите биват облагани с кризисни данъци – акции, кооперативни фондове и рискови финансови продукти няма да бъдат докосвани. Еврозоната настоява спестяващите да поемат тежестта, но оставя непокътнати собствениците на облигации.

В същото време, кипърския президент заявява, че „тези, които държат депозитите си повече от 2 години ще получат половината от тях в облигации“, които ще бъдат осигурени от приходите от газовата индустрия. Подобни компенсации целят успокоение, но предизвикват и въпроси. При такива възможности, кому са нужни толкова строги мерки?

Кипърци са лишени от възможността да изтеглят парите си. Дори електронните извлечения са замразени и е невъзможно да бъдат изкарани пари от страната. Няма съмнение, че Европейската централна банка (ЕЦБ) е била наясно с хаоса, който ще настане в Кипър при подобни настоявания.

Други притежатели на депозите в слаби банки в Европа, по места като Испания, Италия и Гърция, с право ще започнат да се чудят дали това не е началото на нова ера от спасителни планове за банките – ера, в която спеставяния ще бъдат изземвани директно. Според Business Insider, събитията в Кипър днес, могат да доведат до вълна от изтегляне на депозитите на други места в Европа и пагубни последствия за банките.

Икономическият климат в Европа от началото на кризата не се подобрява, въпреки твърдия курс на строги икономии. Все повече представители на европейски институции не отричат влошенията в следствие на подобни политики. Поддържането на една привидно издъхваща система се плаща всеки ден от обикновените граждани. При това залогът не са единствено спестяванията, но също психическото и физическото здраве на хора, нужни на света днес само като консуматори.

Не бива да се заблуждаваме, че експертите от Тройката – ЕЦБ, МВФ и ЕК – са абсолютно наясно с действителността. Очевидно обаче мнозинството граждани на ЕС не са стигнали до същото заключение. В противен случай, противопостяването на подобни убийствени мерки в „демократична“ Европа би било далеч по-яростно от отчаяната борба в страни като Гърция, Испания, Италия и Португалия.