Какво се крие зад френската намеса в Мали?

В отразяването на конфликта в Мали от международните медии, всички противници на държавата се представят като ислямистки бойци и доколкото в страната има радикална ислямистка организация, каквата е Ал Кайда в Ислямски Магреб (AQIM), са прави. Това, което се игнорира обаче е, че всъщност поначало бунтът в Мали е дело на туарегите.  Председателят на форума за арабска култура в България – Руслан Трад – пише в своя публикация за кризата в Мали:

„ Западната гледна точка към целия регион, подвеждана от Ал Кайда, обърква ситуацията на земята. Повечето бунтовници в Мали не приемат Осама бин Ладен или подканата му към създаване на халифат, подобен на този от 7-8 век. Има няколко групи, които имат повече общо с етнически конфликт, отколкото с джихад:

1. Национално движение за освобождение на Азауад, което се състои почти изцяло от туареги, които искат независима държава.

2. Национален фронт за освобождение на Азауад, съставен от араби и туареги, които настояват да се даде възможност на хората в северната част на Мали да се самоопределят, но не призовават за налагане на шериат.“

Нова „война с тероризма“ или … ?

Ислямистите в страната използват безредиците, за да увеличат влиянието си в региона. Това е добре дошло за държави като Франция, които могат да изпратят войски под стария претекст „война срещу тероризма“. Акцентът не само пада върху ислямистите, но и в голямата си част изключва от информационните текстове борбата за права на туарегите, което не е нов за региона проблем. Няма достатъчна яснота дали и доколко всъщност ислямистите имат контрол над въстанието.

Бунтът в Мали избухна почти преди почти година. След унизителни загуби, включително поради липсата на боеприпаси, военните в страната направиха преврат, посочвайки липсата на средства за защита и невъзможността на президента Туре да предпази хората си. Положението продължава да се влошава без изгледи за международна помощ.

Защо сега и защо Франция?

През декември, Съветът за Сигурност на ООН най-накрая приема резолюция за военна намеса в страната след изготвянето на изчерпателен списък на предварителни мерки, които следва да бъдат осъществени, сред които обучаване на малийската армия, която трябва да е водеща в офанзивата. Всичко се променя за часове след като френското разузнаване научава за два конвоя насочващи се на юг.

Въпрос, който малцина си задават е защо сега, защо не по-рано? Какво прави поредната офанзива по-опасна от предните, че да предизвика мигновена намеса в разрез с първоначалните планове на ООН от преди повече от месец?

Много информационни агенции посочват като причина близостта до столицата Бамако. Не е трудно да се досети човек, че подобно стечение на обстоятелствата можеше отдавна да бъде предотвратено. Вероятно стимулът зад действията на френския президент надминават борбата с противника „на прага на Европа“. Как така Оланд не се сети да се бори с тероризма като го избраха, а го прави чак сега?

Определени източници като „Российская газета” предположиха, че Франция е загрижена за урановите мини в Мали. „На територията на сепаратистката „държава Азауад” са съсредоточени находищата на стратегическата за страната суровина – уранът“, коментира изданието.

Любопитно, подобна позиция беше защитена и от белгийски народен представител, който се противопоставя на логистичната помощ, която страната му смята да предложи на Франция. „Войната на Франция срещу Мали е само за контрол над урана и реализирането на колониални цели“, казва Лоран Луис. Народният представител продължава с думите, че „целта на войната е финансов контрол над урана и ние не сме глупаци“. Лоран Луис вижда това като опит от страна на Франция да спаси нейния гигант – AREVA, работейки срещу китайската икономическа мощ и поддържайки американските глобални интереси. „Борбата с тероризма“ и „защитата на човешките права“ се използват като претекст за медиите.

Лоран Луис – народен представител от Белгия

„Как страна като Белгия помага на бунтовниците в Сирия, които настояват за въвеждането на Шериата, като плаща 9 милиона евро за елиминирането на Башар ал-Ассад и също помага на ислямски режими в цяла Либия, Тунис, Египет и системи, които също желаят закона на Шериата, а в Мали участват във война за предотваряването на Шериата, който е „срещу човешките права“. Луис вижда това като лицемерие и опасност от нови войни в бъдещето, където може да бъде използван същия претекст.

Защита на златото?

По пътя си на изток, въпросните конвои, които предизвикаха френската реакция, се приближават не само към столицата Бамако, но и към един от районите със златни мини в южната част на страната.

Златната мина „Морила“ се намира на 280км югоизточно от столицата на Мали. Тя е една от двете големи мини в страната, управлявана от Randgold Resources. В „Морила“ участва също и AngloGold Ashanti. Randgold Resources, чиято щаб квартира е във данъчния рай – Джърси, Ирландия, оперира главно на територията на Мали. С AngloGold Ashanti делят по 40% от печалбата от мината, като 20% отива за държавата. Мали взима само 20% и от другата мина ръководена от Randgold Resources. След членовете на борда на директорите, може да се спрем на няколко френски имена, включително на председателя – Филип Лиетар – също независим съветник и част от големи разклонение на Световната банка като Международната Финансова Корпорация (IFC). Същевременно, партньорите от AngloGold Ashanti са обвинявани от организации като Human Rights Watch за експлоатация на деца в златни мини. Други източници също пускат данни за използването на между 20 и 40 хиляди деца в мините.

Мали държи третата позиция по производство на злато в Африка и е изпреварена само от Гана и Република Южна Африка. Въпреки това страната не може да се похвали със силна икономика. Показателен за липсата на средства е случаят, когато малийската армия във военна база Агелок свърша своите муниции при атака на туарегите. В последствие всички са избити. По-късно президентът Туре беше свален с преврат от армията.

Какво в крайна сметка провокира тази привидно рязка намеса на французите в Мали? Дали е „борбата с тероризма“ на прага на Европа или борбата за ресурси и влияние, насочвала европейската външна политика в продължение на векове. Сега Франция получава вербална подкрепа от всичките си партньори, но единствено други африкански държави изявяват желание да изпратят армия в Мали.

„Социалната функция“ на банките, скъпоценният Конгрес и неравенството в Щатите

Главният изпълнителен директор на Goldman Sachs, Лойд Бланкфейн, получава десетки милиони в бонуси.

„Главният директор на Goldman Sachs, Лойд Бланкфейн, получава 75% увеличение“, пише Хъфингтън поуст. Изданието още посочва, че при заплата $2 млн., той получава $19 млн. бонус, $5,6 млн. от които са в кеш. Така Бланкфейн печели доста повече от директора на най-голямата банка в САЩ – JPMorgan Chase, Джейми Диксън, който взима $11,6 млн. Печалбата на Goldman Sachs за миналата година почти се е удвоила.

Според Бланкфейн, банките имали социална функция и вършели „Божията работа“. В интервю за лондонския Sunday Times заявява, че големите бонуси и печалби са знак, че икономиката се възстановява. „Ние помагаме на компаниите да растат като набират капитал. Компании, които растат, правят богатство. То, в замяна, позволява на хората да имат работа, която да създава повече растеж и повече богатство“. Бланкфейн добавя, че знаел за яда на хората към банкерите.

Ето една кратка история, която може би дава някакво обяснение за този яд:

Банките имат нужда от спасителен план, много хора са съкратени и остават на улицата. Банките биват спасени докато хора продължават да губят домовете и работата си. Банките връщат спасителните пакети с определени дивиденти за държавата, безработицата си е все същата, а и хората не са се върнали по домовете си.

Разбира се, лицемерието в света на капитализма не идва като изненада за никой. Каква „социална функция“ играят банките, може да питаме например протестиращите от Окупирай Уолстрийт, който отдавна са загубили вяра, че правителството може да изготви спасителен план и за самият данъкоплатец. Те се опитват да вземат нещата в свой ръце, като например целта на едно от разклоненията им е да изкупува дълг и да го опрощава.

В същото време, „социално-ориентираните“ директори на банки, а и много други големи организации, се опитват да вдигнат възрастта за пенсиониране в САЩ на 70 години, правейки помощи като социална сигурност и здравна грижа недостъпни за огромен брой американци. The Business Roundtable – списъкът на членовете може да намерите тук – направиха обществено достояние план за частичната приватизация на програмата за здравноосигуряване за възрастни американци и постепенното орязване на помощи, които те получават.

RT съобщават, че „докато повишаването на възрастта би спестила пари на федералното правителство, то също така ще вдигне драматично разходите на американците, което в частност ще разори хора с ниски приходи, които зависят от правителствените помощи“. Според CNNMoney, разходите за лечение ще се повишат с $11,4 млрд., въпреки понижението на федералните разходи с $5,7 млрд. Проектът получава подкрепата на хора като републиканеца Пол Райън, доскорошен кандидат за вицепрезидент на страната.

снимка – facebook.com/OccupyWallSt

Към момента, почти 50 милиона американци живеят на ръба на бедността. Всъщност какво значи на „ръба на бедността“? Някакъв начин да олекотим тежестта на положението им като не ги причисляваме към тотално бедните? Е, Щатите са страна на контрасти, които понякога дебнат зад подобни изрази, но други са съвсем явни. Да вземем за пример Конгреса – средната нетна стойност на всеки конгресмен е $1,066 млн. или с около $1 млн. повече от тази на средния американец. Шейла Крумхолц, директор на Центъра за Отговаряща Политика (Center for Responsive Politics) смята, че „това, което е [трудно] да се прецени е дали тези законотворци оценяват финансовата болка, която хората изпитват и дали могат ефективно да ги представляват, въпреки факта, че те самите са доста заможни“. Дали наистина тези хора „виждат“ проблемите от гледната точка на техния свят?

Страната на възможностите отдавна вече не заслужава подобно наименование. Страната на неравенството звучи доста по-правдоподобно. Тенденции за подобрение продължават да липсват, присъстват по-скоро такива за ново вдигане на тавана на дълга в САЩ. Какво всъщност се случи с най-голямата демокрация в света? А може би въпросът е, какво всъщност е демокрацията днес? Ако съдим по цивилизования западен свят и проблемите, които изпитва, то определено представата, която се „продава“ по избори не съвпада с реалността, в която хората живеят.