Архив за ноември, 2012

Къде е международната общност?

Протест в Лийдс, Англия срещу атаките над ивицата Газа

Поредните атаки в ивицата Газа, съответно – поредните контра-атаки в Израел. Поредните цивилни жертви от този неразрешим конфликт. Дали наистина е толкова неразрешим? От гледна точка на ООН, двете страни трябва да се поуспокоят и да седнат на масата, но това е приказка, която не чуваме за първи път.

Вместо това беше убит лидерът на военното крило на Хамас – Ахмед Джабари. Според Гершон Бешкин – мирен активист от Израел – часове преди да умре, Джабари е получил план за мирно споразумение с Израел, който е включвал механизми за поддържане на „свалените оръжия“, дори когато има искри между Израел и фракции по ивицата Газа. Башкин твърди пред Ааретц, че висши служители в Израел са знаели за неговите контакти с Хамас и египетското разузнаване в опитите за формулиране на постоянно примирие.

Не бива да забравяме обаче, ролята на международната общност. Всъщност тя се състои основно в пацифистко поведение и писане на резолюции, които в последствие нямат значителен ефект по отношение на Израело-Палестинския конфликт. Най-големият играч, който се въздържа от по-решителни действия са Щатите. Като един от най-големите спонсори на Израел, а също изпращайки пари и на Палестина, те разполагат с многобройни, и не само финансови, лостове да принудят страните да преговарят. Но искрите продължават да избухват в пламъци, неправомерни селища продължават да се строят, избутвайки дори повече палестинците. Удари и контра-удари, озлобление едни към други за сметка на цивилните. Всичко, което прави Израел само радикализира палестинците, а другите, които не са замесени в насилието пряко, са принудени да живеят в мизерия, често без ток, с ограничени водоизточници. Проблемите са много, решенията също, но действията…

Сред по-интересните реакции на вчерашните въздушни атаки над ивицата Газа,  беше тази на Египет. Президентът Морси върна посланика на страната от Тел Авив в знак на протест срещу нападението. Същевременно беше поискана среща на Съвета за сигурност на ООН, също идваща от египетска страна. Мнения на коментатори твърдяха, че има шанс САЩ да използва ветото си, за да предпази Израел от международна цензура.

Едно интересно мнение, на което се натъкнах наскоро, поставяше въпроса: „Защо Косово, но не Палестина?“. „До момента 83 членки на ООН (включително САЩ) са признали Косово – 44 по-малко от общия брой членове, който са признали Палестина“. Как е възможен подобен парадокс? Това може да означава единствено целенасочено игнориране на правото на палестинците да имат собствена държава.

„Смаляването“ на палестинската територия от 1946 до 2005

Вместо това, те са постоянно потискани от режим, който мнозинa оприличават на апартейд. Вместо това, губят децата си и живота си без вина. Вместо това, други – удавени в отчаяние и омраза – се обръщат към насилието, от което страдат още повече хора. Най-грозното и най-ужасното обаче са мъртвите деца. Няма по-невинни същества от децата…

За жалост, не съществува и нещо като съвест сред международната общност. В противен случай, вероятно конфликта щеше да е прекратен много преди да съм се родил дори. Големите играчи, които са способни да надделеят над мнението на мнозинството, не са склонни да се опитват да се наложат над Израел и да катализират процеса на преговори.

Тук може да намерите снимки и видео от ужасяващите атаки над ивицата Газа вчера. Много страници във Фейсбук се оплакаха от изключване на акаунтите на техните админи, заради въпросните снимки.

Advertisements

, , , , , ,

Вашият коментар

Лицемерието на испанския министър

Министърът на икономиката и конкурентноспособността в Испания – Луис де Гуиндос – пред медиите [снимка: Фейсбук]

“Ние сме в дълга криза, която доведе до множество жертви и несигурности в испанското общество. Въпреки това, правителството е убедено, че пътят, по който е поело, е единственото възможно решение да се справи с кризата, оставяйки назад безработицата и осигурявайки бъдещето на социалната държава,“ каза испанския министър на икономиката и конкурентноспособността.

Множество ранени и арестувани в Испания
[снимка: Фейсбук]

В деня, когато милиони са навън да демонстрират желанията си, подобно изявление само би наляло масло в огъня. Това „единствено възможно решение“ е категорично отхвърляно не само в собствената му страна, но и в цяла Европа. Колко лицемерен трябва да бъдеш, за да говориш за „бъдещето на социалната държава“? Кой би повярвал днес, че Испания е била социална държава преди? Всичко, което са твърдели, че имат преди избухването на кризата, се оказа просто химера.

В Гърция стачките станаха част от ежедневието, което не доведе до промяна в политиката. Правителствената власт остана в ръцете на хората от статуквото и политиците продължиха да игнорират волята на народа. Това ме ужасява! Ако националните стачки не вършат работа, какво ще проработи? Трябва ли да има бунт?

Едно е сигурно – ако стачките не проработят по начина, по който се надяваме, няма да бъде за добро. Нека да покажем подкрепата си, кой както може, с протестиращите в Гърция, Испания, Италия, Португалия, където протестите са най-ожесточени. Днес (14.11) мнението си излизат да кажат също французи, германци, белгийци и англичани в „Деня за действие и солидарност“.

Гръцките протестиращи излезнаха със знамена в подкрепа на протестиращите в Португалия и Испания #14N
[снимка: http://www.rt.com]

, , , , , , ,

Вашият коментар

Защо референдум?

„Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?”

„След четири часа разгорещени дебати парламентът прие формулировката на ГЕРБ на въпроса за допитването за бъдещето на ядрената енергетика у нас.“
-БНТ 1

Абсолютно съм „за“ всякаква форма на технологично развитие, която е от полза за страната ни. Притеснява ме обаче, че изискванията за безопастност могат да не бъдат максимално изпълнени от немарливост, желание да се спестят пари или някаква друга причина. Също така ме притеснява, че разходите по проект за АЕЦ могат да бъдат много по-големи отколкото е нужно, заради нуждата да се задоволят индивидуални интереси. Притеснява ме, че това може да се превърне в проект в ущърб на данъкоплатеца. Нямам доверие в способността на това правителство (или което и да е евентуално правителство измежду партиите в парламента + движението на Кунева) да изпълни задачата, без да навреди на общия интерес. А и съм скептично настроен, че цените на тока ще намалеят, колкото и енергия да произвеждаме.

За да не бъда голословен, ще посоча една много показателна причина за недоверие и скептицизъм. Докато президентът ни говори за „най-силното оръжие на демокрацията“ и всички са толкова загрижени да чуят „гласа на народа“, този на политическите ни представители заглъхва по ключови въпроси.

Излезе ли някой да коментира намеренията на турското правителство да строи АЕЦ в Инеада – на 5 километра от българското село Резово? Пука ли му на някой от нашите избраници дали подобно нещо може да повлия на драгоценния ни туризъм? Прави ли ви впечатление, че у нас се говори предимно за това дали може да си позволим да построим АЕЦ тук или там, колко ще ни струва енергията, с кой можем да си сътрудничим, но темата за безопастността е като табу за управляващи и приходящи.

В югоизточната ни съседка, излезнаха на протести, които бяха подкрепени включително и от българи, сред които и партията на „Зелените“. Пред OFFnews, кметът на Инеада и кметът на общината заявиха, че очакват помощ от българските институции и медии и вече са изпратили писма с апел за сътрудничество. Ако официалните ни лица бяха наистина загрижени за националните ни интереси и националната ни сигурност, дискусиите по темата в публичното простраство щяха да са в ход.

Вместо това ще си на играем предизборна демокрация, иницирайки референдум, решението от когото ще има легитимност, само ако активността на гласоподавателите е минимум равна на активността от последните парламентарни избори – 4 345 500 души . 

Тук не мога да се сдържа да не цитирам изказване на премиера от 1 август тази година:

„Референдум обаче струва към 30-40 милиона, тоест избори все едно се правят. А ние избори имаме след няколко месеца, догодина юни или кога, сиреч аз не виждам откъде мога да извадя 30 милиона или 40 милиона от бюджета или той  трябва да мине на актуализация, да похарчим още за този референдум. Така че ние не сме против, ние сме „За”, но лично ще държа в този референдум българският парламент или както се възлага, като се напише „За” или „Против”, отдолу да се напишат условия. Ако си „За” това означава, че всеки българин трябва да изплати все едно по един Мерцедес на централата.“

С други думи, правителството и президентът залагат 30-40 милиона лева, че 4 345 500 българи ще отидат до урните. Съветвам ви, мили съотечественици, ходете да си купите по един Мерцедес и забравете и за централи и за референдуми, и за намеренията на Турция забравете, защото според нашите политици и те не са важни, а най-хубаво ще направите ако на следващите избори „забравите“ и да гласувате.

Аз не желая да давам картбланш на правителството да се ангажира с проекти в сферата на ядрената енергетика. Тепърва има много теми, които заслужават да влезнат в публичното пространство и които до момента са неглижирани от официалните ни лица. Само за пример ще посоча липсата на говорене по ключови въпроси свързани с: златните находища, социалното неравенство и хората под прага на бедността, „гнилите ябълки“, нарушенията на човешките права и още много и много други теми.

Недоверието и скептицизмът са логично следствие от процесите в нашата държава. Въпреки желанието ми да се развиваме във всякакви посоки, включително и в сферата на ядрената енергетика, не вярвам в способностите на политиците от настоящето да работят в полза на обществото. Не вярвам и че имат силата и независимостта от чужди интереси, за да го направят.

, , , , , , , ,

Вашият коментар

%d bloggers like this: