Архив за май, 2012

Рафаел Кореа – един нетипичен управник

Рафаел Кореа. Вероятно не всеки от вас може е чувал за него. Той е президент на Еквадор вече втори мандат, избран за първи път през 2006г. Роден през 1963г. в град Гуаяхил, Кореа е следвал икономика в градския Католически университет, има две магистърски степени от САЩ и Белгия, а в последствие – и докторска степен. Освен испански и кечуа, говори френски и английски. Какво е особеното при него?

Президентът на Еквадор не е традиционния политик. Всички сме свидетели на случващото се в Гърция и огромните дългове, които страната е натрупала. Да, Гърция е много далече от Еквадор. Но, докато гръцките управляващи избират пътя на строгите икономии, удовлетворявайки исканията на Европейската централна банка (ЕЦБ) и Международния валутен фонд (МФВ), Рафаел Кореа твърди, че „животът идва преди дългът”. Нещо повече, неговите думи се превръщат в реалност.

Като министър на финансите през 2005г., Кореа заявява, че не е нормално целият доход от петрол на страната, да бъде използват за изплащено на дълга й. 80% от годишния доход от петрол трябва да бъдат пренасочени към здравеопазване, образование и създаване на работа, а само 20% да служат за изплащането на държавния дълг. В отговор на намеренията му, Световната банка заплашва, че няма да дава повече заеми, ако подобен закон бъде приет. Ерик Тусен, президент на Комитета за Премахване на Третия Световен Дълг, определя това като намеса във вътрешната политика на страната. Кореа отказва да следва подобни инструкции и подава оставка.

Уго Ариас, глава на еквадорската Комисия за финансова ревизия, твърди, че страната е била постоянно разграбвана от Севера. В годините между 1980 и 2005, почти 50% от бюджета на правителството е отивал за погасяване на дългове – средно около 3-4$ млрд. на година. За сравнение само 4% са били за здравеопазване.

След провала на правителствата на Гутиерес и Паласио да удовлетворят протестиращите еквадорци, през 2006г. идва и звездният миг на Рафаел Кореа. Избран за президент, той моментално гони от страната представителят на Световната банка и моли делефацията на МВФ да напусне Централната банка на страната. “Тези коравосърдечни, нечестни бюрократи трябва да уважават страната ни”, казва Кореа. „Запазваме правото си да възстановим щетите причинени на страната ни и да обявим дълга си към Световната банка за нелегитимен”.

Това, което е по-важно, е следващият ход на Рафаел Кореа. По искане на социални организации, той основава одитна комисия, чиято цел е да проследи произхода на еквадорския дълг, вътрешен и външен. След продължителна работа, Комисията за финансова ревизия установява, че голяма част от дълга е нелегитимен, информирайки правителството. То, от своя страна, съобщава новината на хората си.

В отговор на обвиненията на Уго Чавез, че Джордж Буш е Сатаната, Кореа казва, че това е нечестно към дявола.

Ако се загледаме в този случай, ще открием много различия с гръцкия сценарии. Как могат гърците да бъдат сигурни колко точно притежават, осланяйки се на своите кредитори? Дали част от техния дълг също може да се окаже нелегитимен? Несъмнено, корупция в гръцкия административен и политически апарат е съществувала и вероятно продължава и до днес.

Обратно в Еквадор, след разкритията на одитната комисия, правителството прекъсва плащания по 70% от дълга на страна в облигации. Същевременно страната се освобождава и от бъдещото плащане на лихви по тези дългове. Според Ерик Тусен са спестени почти 7$ млрд. Това развитие на събитията значително подобрява атмосферата и позволява на президента Кореа да вкара в действие идеите си за социална политика.

Сред забележителните постижения на Рафаел Кореа е промяната в Конституцията – подкрепена от жителите на Еквадор след референдум. Определя много от договорите с петролни компании като капан за страната и натиска за промени в тези договори. Отделно, Кореа решава, че по-голяма част от доходите от петрол трябва да бъде използвана за бедните. В средата на 2009, нов закон постановява, че еквадорската държава ще притежава 100% от произведените петрол и газ, като първите 25% от брутния приход от продажбите на горивото ще отива за страната. Рафаел Кореа не е от политиците, които на всяка цена искат да набавят чужди инвеститори, осъзнавайки опасността от подобно действие.

Рафаел Кореа е забележителен политик, макар и това, което е направил да изглежда напълно логично, веднъж сторено. Забележителен най-вече заради факта, че няма много други, способни и притежаващи нужната политическа воля да се изправят срещу организации като Световната банка и МВФ, за да защитят интересите на страната си. Положението, в което Еквадор се е намирал като длъжник, много прилича на робство. Няма как да бъдат възстановени щетите, нанесени на страната, но колкото и бедни да са, еквадорци вероятно са в пъти по-щастливи от своите гръцки събратя, които с право не виждат надежда в политиката. Рафаел Кореа без съмнение ще остане в историята на страната като много успешен политик, дори само заради борбата срещу омразния дълг.

Социализмът ще продължи. Еквадорците гласуваха за това. Ще придадем особено значение на борбата за социална справедливост, за регионална справедливост. Ще продължим да се борим, за да елиминираме всички форми на екплоатация на работното място според нашето социалистическо убеждение: върховенството на човешкия труд над капитала. Никой не се съмнява, че е нашата привилегия са бедните хора, ние сме тук заради тях. Hasta la Victoria siempre!” (До вечната победа)

– Рафаел Кореа, 30 април, 2009г.

Una sola vuelta – March on ( Rafael Correa )

Advertisements

, , , , , , , , , , , , , , , ,

6 Коментари

Защо празнуваме изборни победи?

Тържествуващите симпатизанти на новия
френски президент
снимка: dnevnik.bg

След скорошните президентски избори във Франция, спечелини от Франсоа Оланд, погледах малко репортажи по наши и чужди телевизии. По принцип не харесвам телевизията, но в този момент си нямах друга работа. Известно време гледах как привържениците на Оланд излизат навън, развяват знамето на Франция – въобще абсолютна еуфория. Подобно гледка не е нещо необичайно в много от познатите ни страни, а може би отчасти и у нас. Странно, но първите въпроси, който репортажите провокираха в мен бяха „защо празнуваме след избори“ и „какво точно празнуваме?

Трудно ми е да си отговоря защо празнуваме след избори. Аз лично, не мога да нарека изборната победа на някой кандидат или партия – победа за гражданите. Те не печелят нещо, а по-скоро назначават нови хора, които да се администрират държавата. Да се радвам от това, че някой ще ме управлява? Мога да съм доволен от начина, по който управлението работи и да го преизбера, от което то трябва да е доволно, че му се доверявам да бъде на власт. Много често хората забравят, че управляващите са първите слуги на нацията, много често го забравят и самите те.

Изборната победа – победа на идеи?

Всеки гласоподавател има своя идейна ориентация или поне аз вярвам в това. Мога, от една страна, да приема, че изборната победа е тържество на дадена идея. Самият избор на кандидат обаче не гарантира осъществяването й, а потвърждава значимостта й за мнозинството от хора. Бих празнувал тогава, когато се уверя, че изборът ми на кандидат е довел до желания резултат, в противен случай аз просто ликувам заради надеждата за нещо по-добро.

Не твърдя, че не се радвам, когато избраникът ми печели. Тази радост обаче няма да ме подтикне да развея националния флаг. За мен победата на нацията не трябва да се отъждествява с поемането на властта от определена личност или партия. За обществото, въобще за целият народ, истинската победа е когато всички са облагодетелствани, всички са удовлетворени.

Реализирането на една идея може да даде същият ефект. Ако чрез усилията на властта се наложи спазването на ред или поддържането на чистото, никой човек с добри намерения няма да загуби от това. Ако глобите за пътни нарушения са жестоки, никой нормален човек няма да си позволи немарливост на пътя. Обещанията за реализирането на различни идеи са само опит за пресичане на началната права, опит, който е част от всяка една политическа кампания. Но ние все пак празнуваме успехът на кампанията, ако сме избрали победителя, а не спазената дума! Може би следизборните страсти са толкова неоправдани, колкото и дадените обещания са спазени.

Изборните кампании ни „продават“ политически брандове

Купуваме кандидати за власт с гласовете си, така, както с парите си купуваме стоки и услуги. Президентът на САЩ – Барак Обама – през 2008г. се превърна в американска марка номер 1. Списание „Advertising Age“ го обяви за маркетолог на 2008г. Политическите кампании до голяма степен се припокриват с маркетинговите / рекламните / PR – кампаниите на стоки и услуги. Плакати, рекламни спотове, съобщения в социалните мрежи, палатки в центъра на града, където се раздават знаменца, значки и какво ли още не… Много пари се дават за нашият глас.

И накрая да излезем на улиците, когато кандидата ни е победил на изборите и да крещим неговия слоган? Защо? Да развавяме националния флаг?

Няма да се почувствам по-българин дори и Господ да изберем за президент или премиер. Гордостта ми да съм българин няма нищо общо с политиката и управлението. Не вярвам, че властта винаги работи за гражданите си, нито пък, че винаги са честни с нас – по-скоро се случва обратното. Вече не споделям мнението, че изборите могат да променят нещо.

Правителствата, президентите не взимат самостоятелно решения, колкото и да ни се иска да е така. Днешната държава е зависима от „спонсори“, които рядко виждаме на екрана. Политическата сила е все по-малко способна на промени в този нестабилен свят. Парите са повече над правителствата, отколкото правителствата са над парите. Спасяването на банките е приоритетно, не издържането на гражданите. Управляващите трябва да се съобразяват с големи корпорации, а не обратното.

И защо хора празнуват изборни победи?

Колкото и различни отговори да търся на този въпрос, никой не ми изглежда логичен. Къде са аргументите в полза на тържествата по площадите? Ако някой смята, че има повече „за“ отколкото „против“ – нека ги сподели.

А какво се празнува на тези площади? Каквото и да е, то няма нищо общо със успеха на нацията, просперитета на обществото. Няма общо с успеха на една идея. Както понякога казваме, когато не можем да докажем със сигурност, че нещо да се случи: „Гаранция – Франция!“.

, , , , ,

Вашият коментар

%d bloggers like this: