Строгите икономии – опровергани!

 

Страна, с публичен дълг от приблизително и над 90 процента от БВП, не може да реализира икономически растеж. Това твърдение, залегнало в набиращите все повече сила политики на строги икономии в Европа и САЩ, беше опровергано наскоро от 28-годишният Томас Херндън – студент в Масачузетския университет. По време на работа, той попада на изследване на харвардските икономисти и бивши членове на МВФ – Кен Рогоф и Кармен Райнхарт.

„Бях убеден от самото начало, че нещо беше много сбъркано в това изследване. И когато получих данните [авторите изпращат използваните таблици по заявка на студента], подозренията ми се потвърдиха“, казва Херндън. Заедно с професорите Майкъл Аш и Робърт Полин, Томас изготвя труда си „Високият публичен дълг ли задушава последователно икономическия растеж? Критика на Райнхарт и Рогоф.“^[1]. Там той не само посочва редица допуснати грешки, но изчислява и размерът на реалния среден растеж на БВП за страните от тази група. Разликата е потресаваща.

Изследването на Кен Рогоф и Кармин Райнхарт

Кен Рогоф и Кармен Райнхарт са икономисти от Харвард, автори на изследването „Растеж по време на дълг“. В него те изгледват връзката между публичния дълг и растежа на БВП, а предмет на изследването са 20-те най-развити икономики в периода 1946-2009г.. Резултатът е набор от стилизирани факти. В последствие, откритията на Рогоф и Райнхарт осигуряват интелектуален гръбнак за дневния ред на строги икономии, чието надмощие нараства в Европа и Съединените щати. Основният им резултат се състои в това, че „докато връзката между растеж и дълг изглежда относително слаба при „нормални“ нива на дълга, [то] средните нива на растеж за страни с публичен дълг приблизително над 90 процента от БВП са около един процент по-ниски от другите; [т.е.] нивата на растеж са няколко процента по-ниски“^[2].

Изследването обхваща данни от държави по години, разпределени в четири групи по отношението на публичния дълг към БВП – съответно, 0-30 процента, 30-60 процента, 60-90 процента и над 90 процента. Методът извежда като най-съществена нелинейната връзка, която се появява при публичен дълг над 90 процента от БВП, след която точка, растежът пада рязко към нулата и дори леко под нея. Рогоф и Райнхарт говорят за това като за „историческа граница“, отвъд която растежът е намалял значително и нелинейно.

Това, което Томас Херндън открива при копирането на данните е, че са допуснати грешки при кодирането, има селективно изключване на налични данни, както и необичайно претегляне на обобщаващи статистики[3]. След коректно изчисление става ясно, че реалното средно ниво на растеж на БВП за страни с дълг над 90 процента, всъщност е 2,2 процента, а не –0,1 процента, както е според Рогоф и Райнхарт.

Изключване на данни и грешки в кодирането

При разглеждането на таблиците с данни за периода на изследването (1946-2009), се появяват много празноти. Информацията за определени страни не започва преди 1950г., за Гърция – преди 1970г. По-значителните пропуски засягат Австралия (1946-1950), Канада (1946-1950) и Нова Зеландия (1946-1949), като последната е с най-голяма тежест. Всички години от пропуснатите за Нова Зеландия, попадат в критичната за изследването група „над 90 процента“ като ефекта от липсата им се усилва допълнително от необичайният метод за претегляне.

Различни резултати според периода

Херндън оценява реалния среден растеж на БВП като разделя изследвания период на части^[4]. Там екипът му открива, че растежът в най-високата категория остава стабилен с леки изменения във всеки от моментите. За разлика от него, високият растеж на БВП в най-ниската категория (0-30 процента) значително намалява в по-скорошните периоди. Растежът в средните два сектора също се забавя средно с около процент и повече в отрязъците с по-късните години.

Авторите извеждат един важен извод от горните примери: връзката между публичен дълг и растеж на БВП е по-слаба в скорошни години спрямо ранните години на пробата.

Заключение

Това, което всъщност са направили Херндън и неговите професори, е опровергаването на една макроикономическа неистина. Немърливостта на харвардските икономистите Рогоф и Райнхарт може да бъде простена. Можем ли да кажем същото за взаимствалите теорията? В тази графа са кандидатът за вицепрезидент на САЩ Пол Райън, бившият комисар по икономическите въпроси Оли Рен и бившия шеф на ЕЦБ Жан-Клод Трише. Никой от тях не се усъмнява в методологията.

Не някой друг, а студент откри грешката. Реалистично ли е да го наричаме случайност? От човешка гледна точка, подобно разкритие само потвърждава съмненията на хората и оправдава масовото уличното недоволство в страни като Испания. Популярността на строгите икономии в Европа само влоши проблема с безработицата и изостри увеличаващото се неравенство. Следва закъсняла равносметка, която ще се изплаща още дълго.

---

[1] Does high public debt consistently stifle economic growth? A Critique of Reinhart and Rogoff

By Thomas Herndon, Michael Ash and Robert Pollin (April 15, 2013)

 

[2] (Рогоф и Райнхарт 2010а, стр. 573)

[3] Нестандартно претегляне на обобщаваща статистика

След разпределянето на данните по години за всяка страна в четирите категории, икономистите извеждат средния растеж на БВП за всяка страна в самата група. Средните стойности на всички страни в една група биват осреднени още веднъж, имайка еднаква тежест за всяка страна, за изчисляването на реалния среден растеж на БВП за всяка група публичен дълг към БВП. Това претегляне напълно игнорира броя години, в които една страна изпитва високи нива публичен дълг по отношения на БВП. Така например Гърция и Великобритания, които допринасят имат по 19 години с над 90 процента публичен дълг със среден растеж – съответно 2,9 и 2,4 процента – нямат основание до носят същата тежест като едната година, с която присъства Нова Зеландия (-7,6 процента растеж на БВП).

 

[4] 1950-2009, 1960-2009, 1970-2009, 1980-2009, 1990-2009, 2000-2009